В летните горещини поради липсата на тениски и панталонки с монтиран климатик на тях спасението е единствено в прохладата на избата с потна чаша до себе си. Избора на питието е по желание на охлаждащия се. За себе си съм се спрял на актуалните за сезона лимонови бири. Наслаждавайки се на прохладата с вдигнати крака на един стол и компютър на коленете, ми дойде идеята да споделя 2-3 думи за визията, която дават някои 85 милиметрови обективи.
През дългогодишната си практика на фотограф понякога съм пренебрегвал това фокусно разстояние. Особено в годините на лентата, когато всички снимахме на “фул фрейм” (извинявам се за този наложен израз) или всъщност правилно казано на 35 мм филм. Тогава актуалните портретни (защото 85 mm всъщност се води тип портретен обектив) обективи бяха 105 или 135 mm. Когато искаш да скъсиш дистанцията (например като ти се е паднал особено чаровен модел) използването на 85mm е доста удачно. В ерата на дигиталните камери със сменяема оптика и по-малка матрица с така наречения на лаишки език кроп х1.5, 85 те милиметра се оказаха доста актуални с тяхната приравнена дължина от около 127 милиметра и се превърнаха в предпочитани от портретистите.
В моментите, в които престанах да пренебрегвам 85 те милиметра през ръцете ми минаха няколко обектива с различна светлосила и дори с различно приложение, колкото и да е странно. За един от тях AF Nikkor 85/f1.8D съм споделял мнение преди време, затова ще се направя днес на разсеян и ще го пропусна почти на 96,86%.
Дали да започна хронологично или да се лутам като политик пред избори?!?!?!
Започвам с най-новото – AF-S NIKKOR 85 mm f/1,8G пресен пресен, както както се казва. Обявен на 6 ти януари 2012 година и от скоро след това стана доста желан от феновете на Nikon. Абсолютен наследник и заместник на преминалия през времето на лентовата и цифровата фотография – AF Nikkor 85/f1.8D.
Интегрирания в обектива авто-фокусен мотор осигурява мигновен и безшумен фокус, особено важна екстра за колегите бързаци свикнали да надпреварващи се с времето.
Понаедрял сравнено с предшественика си, но по-лек независимо от повечето използвани оптични елементи (9 елемента в 9 групи срещу 6 елемента в 6 групи)благодарения на новите материали, с които е изработен.
Много по-здрав на пипане (не съм пробвал как се държат и двата обектива на падане) за разлика от предшественика си, при който се усещаше пластмасовия му корпус доста осезателно.
Диафрагмата е снабдена със 7 заоблени пластини, които осигуряват приблизително “добро” кръгче и при затворена степен, но все пак истинският приятен рисунък е при максимална диафрагма – 1.8. Споменавайки максималната диафрагма, ще трябва да кажа, че освен приятния рисунък и че обектива работи добре още на нея, но някои не толкова добри характеристики като – осезаемо винетиране – от около диафрагма по краищата за FX формата (35 mm филм) и по-малко около ½ диафрагма при DX формата (кроп х 1.5).
Не е голям проблем с оглед на факта как почти всеки фотограф умишлено вкарва винетиране когато снима портрети с цел подобряване на изразното средство. Освен винетиране се наблюдават и леки хроматични аберации и то наистина леки, Nikon добре са си свършили работата и обектива е на доста години напред в качеството сравнено с предшественика си.
За потребителите използващи софтуер за обработка на Adobe, този обектив присъства в списъка със запаметени корекции и с две кликвания на мишката, винетирането, аберациите и леката дисторзия изчезват без съпротива. Картината след намесата на софтуера се подобрява значително.
Повечето камери на Nikon поддържат вътрешен софтуер за корекции, но трябва да се има предвид, че ако се снима в NEF (RAW) формат тези корекции са видими единствено във фирмените софтуери, а Adobe не е сред тях. При използване на jpeg формат то приложените корекции остават и са видими независимо от използваният софтуер.
| Фокусно разстояние | 85 mm |
| Максимална бленда | f/1,8 |
| Минимална бленда | f/16 |
| Конструкция на обектива | 9 елемента в 9 групи |
| Зрителен ъгъл | Филмови огледално-рефлексни фотоапарати и цифрови огледално-рефлексни фотоапарати с формат FX от Nikon: 28 °30 ‘ цифрови огледално-рефлексни фотоапарати с формат DX от Nikon: 18 °50 ‘ Система фотоапарати IX240: 22 °50 ‘ |
| Фокусиране | Система за вътрешно фокусиране (IF) на Nikon с автоматично фокусиране, управлявано от безшумен вълнов двигател и отделен пръстен за ръчно фокусиране |
| Минимално фокусно разстояние | 0,8 м (2,62 фута) от фокусната равнина |
| Максимално отношение на възпроизвеждане | 0,124x |
| Брой пластини на диафрагмата | 7 (заоблени отвори на диафрагмата) |
| Размер на прикрепването на филтъра | 67 mm (P=0,75 mm) |
| Размери | Приблиз. 80 mm диаметър x 73 mm (разстояние от фланеца за монтиране на обектива върху фотоапарата) |
| Тегло | Приблиз. 350 г (12,4 унции) |
Скачам на друг обектив преди да е станало скучно.
Carl Zeiss 85mm f/1.4 Planar T* – класическа фирма с любимо означение (Т звезда) показващо принадлежност към обектив от най-висок клас. За ужас на бързаците това е ръчно фокусен обектив, който предразполага за по-бавна работа едно заради ръчния си фокус, друго заради максималната си диафрагма от 1.4, при която всяко мръдване може да доведе до фокус на различно от избраното място.
Zeiss е фирма, която произвежда обективите си с различни байонети, тоест не е строго профилирана към една фирма. Което позволява на потребители от различни марки да снимат с еднакви обективи. Конкретно за 85 милиметровия Planar, има осезаема разлика в дизайните за Canon и Nikon.
Пристрастно ще заявя, че версията за Nikon е с доста по-добър дизайн, по-лека и по-малка като обем. Защо е така не се наемам да търся отговори, но като ползвател на “никонската” версия ще споделя впечатлението си от нея.
Обективът е солиден метален и добре тежащ. Споменах вече за ръчния фокус, с който разполага и в добавка добавям и гривна за управление на диафрагмата. Тоест той по нищо не се различава от класическите ръчно фокусни Nikkor обективи и го прави особено удобен за феновете на DSLR кинематографията искащи да имат пълен контрол над снимането.
Липсата на мотор или АФ система за фокусиране го прави по-компактен сравнено с аналозите на Nikon. Като свръх светлосилен обектив страда от същите болести присъщи за голямата максимална диафрагма, а за тях говорихме преди малко – винетиране и аберации.
Винетирането както се подразбира е силно изразено при 1.4 – малко над 1 диафрагма в края на ъглите и спадащо до 0.5 на 50% от центъра и почти изчезва при избор на диафрагма 2. Хроматичните аберации определено са по-забележими сравнено AF-S NIKKOR 85 mm f/1,8G, но сравнението не е много честно с оглед на “по-тъмният” никонски представител. Adobe са се погрижили за успешното лекуване на болестите и извличане на максималното от обектива, а извличането не винаги е лесно.
Тук няма ясно изразен помощник в лицето на автоматичния фокус.
За намирането на прецизен фокус стандартното матово стъкло на АФ камерите не върши особено добра работа. Доказателство за това е практиката която имах с обектива. Често на матовото стъкло “виждам” изображението на фокус, а в последствие се оказва не съвсем. За 100% фокус трябва да разчитам на компютъра на АФ системата, която със своя индикатор показва кога наистина снимания от мен обект е на фокус.
Друга опция е да се смени матовото стъкло с такова с клинове на Доден и микро растер. При снимане на бързи и динамични ситуации като например сватба, този обектив не е най-добрия помощник, но пък компенсира със страхотна картинка и боке… стига да се уцели фокуса.
Идва с метален сенник покрит от вътре с кадифе, което освен, че намалява до минимум възможността да се отрази някаква светлина кум предната леща, но и събира прах и боклучета подобно на прахосмукачка от най-висока класа. Доста дразнещо бих казал.
Nikon от своя страна предлагат пластмасов (съответно по-лек) сенник с матирано вътрешно покритие, който бих казал върши същата работа както и кадифената железарка на Zeiss.
| Фокусна дължина | 85 mm |
| Диафрагмен диапазон | f/1,4 – f/16 |
| Фокусен диапазон | от 1 m до безкрайност |
| Брой елементи / групи | 6/5 |
| Ъгъл на виждане / диаг./хориз./верт. | 29°/24°/16° |
| Покритие на кадър | 36 x 24 cm |
| Размер на филтъра | M 72 x 0.75 |
| Размери | ø 85 или 88 mm, дължина 77 или 78 mm |
| Тегло | 570 или 670 g |
| Типове байонет | F байонет (ZF.2 – Nikon) / EF байонет (ZE – Canon) |
Залутвам се към последния обектив, който освен 85 те си милиметра няма нищо общо с досега обсъжданите. Е може да има… например ръчния фокус и F байонета.
Nikkor 85mm f/2.8D ED PC-E – като все си мисля, че му липсва едно Micro в името. Явно факта, че в макро достига до 1 към 2 е наклонило везните в липсата на тази дума към абревиатурата на обектива. Като казвам абревиатура, може би е нужно разкодиране, за да се разбере точно за какъв обектив става дума.
Това е от така наречените Tilt/Shift обективи. А какво е Tilt/Shift обектив? Общо взето това възможността на обектива за промяна на фокусната му равнина или перспективата, както при меховите камери от големия формат. Казвам като, а не същите, както при меховите камери защото тук ъглите на отклонение са доста поограничени а трябва да се отчете факта и за неподвижния гръб на камерата на която е закачен обектива. С две думи ефекта на Tilt/Shift обектива се доближава само до някъде до истинската същност на понятието Tilt/Shift.
Ей това последното изречение така го написах, че дори и аз не го разбрах. Надявам се съм създал впечатление колко много знам и затова продължавам нататък. Tilt/Shift обективите са винаги ръчно-фокусни.
При Tilt функцията се променя фокусната равнина на обектива спрямо матрицата, а при Shift функцията, позволява да се коригира перспективата на кадъра. Като се замисля при снимки с 85 mm обектив няма много за коригиране на перспектива, но затова пък при 24 или 17 mm е доста наложително. Shift функцията обаче е много интересна.
Може да се използва за две неща – за работа и за забавление.
И сега да обясня: някъде там по-горе суматохата от думи изпуснахме момента за кой обектив говорим. Преодолявайки суматохата и прочитайки по-горните редове стигам до извода, че става въпрос за Nikkor 85mm f/2.8D ED PC-E. След обяснението започвам с полезната част, а именно за какво служи този обектив.
Поне според мен това си е чист макро обектив макар и с не толкова силна макро способност и неговата Shift функция позволява да се подобри дълбочината на рязкост при макро снимки. Знаете колко много спада дълбочината на рязкост при употреба на стандартен макро обектив. Няма да изпадам в подробности за принципа на работа, защото със сигурност ще споделя някой бисер като по-горните написани.
Мога да кажа, че от практиката научих, ако искам да правя добри макро снимки и да се възползвам максимално от възможностите за подобряване на дълбочината на рязкост, да използвам статив и LiveView, с където мога да зумна изображението. Особено полезен е за Stock фотографите, които снимат малки предмети и където често се търси максимален фокус навсякъде.
Аз обаче докато имах такъв обектив, предимно се забавлявах с него. Използвах го за така модния в момента ефект миниатюра – софтуерен начин имитиращ Shift ефекта, който дори и моя iPhone го има в една от фото програмите си. Интересен ефект е наистина, за съжаление като прекалиш снимките стават еднотипни и повече почват да доскучават заради предвидимия ефект.
Nikkor 85mm f/2.8D ED PC-E – подобрена версия на Nikkor 85mm f/2.8D ED PC разликата е в нанонкристалното покритие на някои от лещите на по-новия както и автоматично управляемата диафрагма с моделите на Nikon от D3/300 и нагоре (визирам професионалния клас за потребителския си трябва ръчно управление на диафрагмата).
И така 3 обектива всеки по 85 милиметра и всеки със свой собствен живот. В някои моменти от фотографската си кариера съм имал два различни обектива на куп, за което понякога отнасях бъзици от колеги, но пък поради различната им способност на предаване на изображението успях да направя едно от най-приятните си видео клипчета или запомнящи се снимки.
| Фокусна дължина | 85 мм |
| Макс./мин. апертура | f/2.8, f/32 |
| Конструкция на обектива | 9 елемента в 8 групи (един ED стъклен елемент, с покритие Nano Crystal Coat) |
| Ъгъл на снимката | 28,4° , 18,9° (формат DX) |
| Минимално фокусно разстояние | 0,39 м |
| Максимално отношение на възпроизвеждане | 1/2 |
| Брой ламели на блендата | 9 |
| Фокусиране | Ръчно |
| Размер на филтъра/прикрепването | 77 мм |
| Диаметър х дължина | φ82,7×107 мм |
| Тегло | Приблизително 650 г |
В клипа по-долу са използвани Nikkor 85mm f/2.8D ED PC-E и Carl Zeiss 85mm f/1.4 Planar T*, къде, кой оставям на зрителя да разбере.
Няколко снимки с обективите
AF-S NIKKOR 85 mm f/1,8G
Carl Zeiss 85mm f/1.4 Planar T*
Nikkor 85mm f/2.8D ED PC-E
Любима! Любима портретна дължина :)
Е за това говорим и на мен ми е любима ..после размера нямал значение а!!!
Аз съм собственик на 85/1.8D предпочетох го пред по големия му брат на 1.4 на времето, защото не съм „мазач- бокеист“ и сматм да го заменя за AF-S версията пак на 1.8. Все по-често се оглеждам за 85mm f/2.8D ED PC-E поради спецификата на някои работни задачки за по-голям DOF и нежеланието да изтисквам и последната ватсекунда от светкавиците.