Да си поговорим за фокус. Не! Не фокуса който би ви направил Дейвид Копърфийлд или пък Динамо. Да кажем няколко думи за така важния фокус на фото камерата, с която снимаме.
Напоследък много потребители са недоволни от фокуса на камерата си. Къде с право, къде не, те започват да търсят начини за проверка и корекция на фокуса. Сядат пред компютъра, отварят интернет и започват да четат къде какво що има написано за фокус, проверката на фокуса и как да се настрои. Няма да вземам страна за това кое в нета е вярно и кое не. Реших набързо да споделя своя опит за някои според мен грешки при “тестването” на верността на фокуса.
И така седна ли сме пред компютъра, пуснали сме търсачката и пишем “focus test” и започваме да преглеждаме резултатите от търсенето. Веднага изплуват сайтове предлагащи скали за тестване на фокуса и обяснения, затова как става. Най-често пред очите на “тестващия” попада скала, която да се разпечата на принтер, да се постави на масата, а камерата да се позиционира на 45 градуса спрямо въпросната скала. Много често даже не е упоменато на какво разстояние от скалата, но затова пък се казва – да се снима на максимална диафрагма. Има логика за максималната диафрагма, защото тогава фокуса е най-конфликтен имайки предвид плитката дълбочина на рязкост. Разбира се това е валидно по-скоро за светлосилните обективи и не толкова валидно за стандартните зум обективи.
Моята практика показва, че описания по-горе метод не дава добри и точни резултати. АФ сензора не е гарантирано, че е точно там, където е очертан във визьора, а доста често е изместен някъде леко в страни от очертаната му позиция. Освен това, за да има точност сниманият обект трябва да бъде план паралелен на фокалната равнина (матрица или филм). Когато е под ъгъл спрямо тази равнина, няма гаранция за точно позициониране. Освен това ъгъла от 45 градуса дава доста размити резултати, защото предлага голяма дълбочина на рязкост.
След всичко това, какъв е начина за правилна проверка и настройка фокуса на камерата? Ще уточня, че всичко по-надолу има смисъл, ако камерата разполага с опция за фина настройка в менюто.
С професионална система за калибриране. Започваме с лошото – скъпа е около 150 – 200$. От друга страна, ако се занимавате професионално, това не мисля е голям разход при положение, че ще ви помогне да си настроите добре техниката. Продължаваме с хубавото – веднъж като разберете как се работи с такава система лесно може да си направите всички обективи “резачки”.
Първо, може да се настрои да е абсолютно план паралелно спрямо фокалната равнина. Принципа общо взето за всички системи е еднакъв, а разликата е в прецизността, с която може да се направи. Системата, която аз използвам е с централна точка плюс допълнителни, които помагат абсолютно точно да се настрои камерата спрямо скалата. Самата скала трябва да е добре и равномерно осветена. Камерата трябва да е поставена на статив със закачен обектив (този, според който ще настройвате фокуса). Както вече се разбра трябва да центрираме добре системата и камерата. За камерата е хубаво да се използват следните настройки: минимално ISO, максимална диафрагма (принципно това е спорно, но ще го оставя за накрая), Jpeg Fine (да са изключени всякакви подобрения на картината като: шарп и подобни), единичен фокус с избрана централна зона. Белия баланс може да е автоматичен (не оказва особено влияние). Хубаво е да сте закачили и дистанционен спусък с цел да предпазите камерата от минимални разклащания.
Позициониране на скалата – производителя препоръчва като най-често използвано позиция 3, тоест 20 градуса. Както виждате това е доста далеч от масово възприетите 45 градуса. От личен опит ще се убедите, че колкото по-малък е градуса от който се снима толкова по-точно може да се определи фокуса къде попада. Аз снимам на 30 градуса, защото съм свикнал вече и се ориентирам по-лесно.
На какво разстояние се намира камерата от скалата? Според производителя 25 пъти фокусното разстояние. Тоест ако сте с обектив 50mm фокалната равнина на камерата трябва да е на 1250 mm от план паралелната плоскост на системата за фокусиране. Не се снима на минимално фокусно разстояние, каквато е доста разширената заблуда. Просто няма да има верни резултати.
Как да си улесните живота? Свържете камерата с компютър и ако разполагате с нужния софтуер гарантирам ще спестите доста време. При липса на софтуер за връзка с компютър ще се наложи да снимате на карта памет и да прехвърляте снимките в компютъра… с четец например. Няма да е зле да имате и Adobe Photoshop заради филтъра “Emboss”, който е важен за прецизността на търсене. Липсата на Photoshop не е фатална, стига да имате софтуер, който има този филтър или пък филтъра “High Pass”, който може с малко повече практика да замести “Emboss” (Capture NX2 има “High Pass”).
Всичко е позиционирано, настроено и готово за работа.
Пускаме LiveView и правим кадър. Този кадър ще е еталонен, защото знаете при LiveView теоретично фокусът е перфектен. След това правим снимка при стандартно фокусиране. Отваряме и двете снимки във Photoshop и увеличаваме на 100% изображението. Както се вижда светлосилните обективи при максимална диафрагма дават доста абериращо изображение и е трудно да се ориентираме къде точно на скалата има фокус. Тук на помощ идва филтъра “Emboss” а резултата затова къде е фокуса е добре видим.
Сравнете еталона (снимката на LiveView) с направената с АФ системата на камерата снимка и преценете дали има разминаване. Ако фокусът е по-напред от маркера ползващ нула, то имаме фронт (преден) фокус, по-назад от маркера – бек (заден) фокус. Целта ни е да изравним като показатели фокуса при LiveView и стандартната АФ система.
Виждам лек бекфокус и затова влизам в менюто на камерата, където мога за обектива, който използвам да нанеса корекция, която АФ системата да вземе предвид при фокусиране. Правя няколко опита и достигам до числото минус 6, което ме удовлетворява при заснемането на скалата и преглеждането й по гореописания метод. Признавам методът е субективен защото разчитам на своето зрение, но поне за сега не знам да има метод за компютърна настройка в извън заводски условия. Да вметна, че при Nikon минус отговаря за настройка на бекфокус, а плюс за настройка на фронт фокус.
По този начин може да настроите до 20 различни обектива.
Сега да направим опита с разпечатаната скала и ъгъл от 45 градуса.
Направих снимки при LiveView и при стандартно фокусиране. Както се вижда дори и при LiveView фокуса не е перфектно там, където очакваме да бъде, а при стандартен фокус, независимо че сме калибрирали преди секунди буквално фокуса, се вижда очевиден бекфокус. Това е нагледен пример за това как този метод е доста погрешен и лесно може да подведе снимащия, че камерата му има бекфокус. Липсата на план паралелност още повече увеличава грешката без всъщност да съществува реално такава.
Според някои колеги е погрешен и метода за тестване при максимална диафрагма, защото според тях обективите с голяма светлосила често биха дали невярна представа за точността на фокуса, заради по-силното абериране при максимална диафрагма, и затова според тях верния фокус се търси, когато се затвори на 2.8. Няма да вземам страна и ще оставя всеки сам за себе си да намери своя метод използвайки обаче правилните инструменти.
И накрая, фокус не се гледа на 200% разпъната картина и на 3 cm. от монитора. Фокус се гледа на хубава голяма разпечатка от разстояние около 2 пъти диагонала на разпечатката.
Има софтуер, който калибрира обективите и се казва FoCal. Скъп е, но след като нагласиш мишената, камерата и статива, програмата сама прави снимките, анализира ги и накрая дори сама въвежда препоръчителните стойности за микроаджъстмант.
Ние разполагаме със скала и софтуер за настройване на обективи, не са на Focal, но вършат същатата работа. Статията е по-скоро насочена към тези които се опитват да настройват обективи в домашни условия с подръчни материали.