Nikkor Z 70-180mm f/2.8 – лек, компактен, с добри оптични хартактеристики

Nikon завършиха втората си „троица“ светлосилни обективи, пускайки Nikkor Z 70-180mm f/2.8, малко след като излезе на пазара се появи и във Photo Cafe, за да мога и аз да и аз да довърша серията. Пробвах го с доказалият се вече Nikon Z6 II и в няколко реда по-надолу ще споделя усещането си за работата си с този обектив.

Като за начало цялата серия, включваща в себе си Nikkor Z 17-28mm f/2.8; Nikkor Z 28-75mm f/2.8 и новият Nikkor Z 70-180mm f/2.8, е създадена да е лека и сравнително компактна. Имат сходен дизайн, добри оптични характеристики и дори еднакви резби за присъединяване на филтър – 67 mm.

Единствен по-съществен недостатък е по-късият общ работен диапазон от 17 до 180mm за трите общо сравнено с голямата „троица“ която има диапазон от 14 до 200mm. Предимството обаче е общото тегло от 1810 грама срещу 2815 грама или почти 1/3 повече тегло, а когато трябва да се носят цял ден на гръб това си оказва влияние.

Разбира се голямата „троица“ са 100% професионална оптика, притежаваща подсилена здравина и защита от влага и прах, а телефото обектива Nikkor Z 70-200mm f/2.8 VR S притежава оптична стабилизация, което е важно. Да, и буквата “S” в името показва че са от топ клас.

Въпреки това малката троица се доближава изключително много като оптични характеристики до про събратята си. И спокойно може да се използва и от професионални фотографи.

Ок, да поговорим за новият Nikkor Z 70-180mm f/2.8 и както винаги започвам с:

Дизайн

Класически дизайн за безогледалната серия Z на Nikon. Огромна гривна за управление на вариото и сравнително малка за фокуса. Липсва третата гривна характерна за някои про модели, която може да се персонализира от фотографа.

Този обектив е от типа разгъващи се, когато минавате към дългата му страна. Това не утежнява много нещата, но ако решите да го използвате на гимбъл, ще имате проблеми с баланса.

По корпуса няма никакви допълнителни бутони, освен този за заключване, когато обективът е в сгънато положение. Поне на първо четене няма нужда от заключване, но може с времето, когато след доста ползване механизмите леко се поразхлабят, ще е добра опция. За сега въртенето на вариото се усеща нормално стегнато и лесно за работа.

Липсва пета за статив, както и опция да се постави такава. Като се замисля този обектив е с размерите и теглото на Nikkor Z 24-70 f/2.8 S, че дори и малко по-лек, което оправдава липсата на пета за статив, която допълнителни би увеличала теглото и обема.

Бързам да добавя, че Nikkor Z 70-180mm f/2.8 не е лишен от защита от влага и прах и на конфликтни места има защита с „О“ рингове.

В допълнение има голям сенник тип лале, който освен от слънце, но е и надеждна защита от механично влияние върху челният елемент.

В заключение и байонетът е здрав, изработен от метал.

 

 

Оптика

19 елемента, събрани в 14 групи. От тях 5 ED тип и един Super ED тип елемент, както и 3 асферикални оптични елемента. Всичката тази „стъклария“ дава много добро общо представяне на обектива, за което пускам тестови примери с кропове в последващата галерия. Не са включени никакви опции за оптични корекции и са 100% кропове.

Както се вижда при 70mm равномерна рязкост от център до краищата се наблюдава в интервала 5.6 до 11, докато при 180mm този интервал е с лек компромис в диапазона 2.8 до 11. Тоест в дългофокусната си част обектива се представя почти безупречно.

При 70mm в краищата се вижда леко халиране, което придава обща нерязкост на краищата. Видно е в диапазона 2.8-4

Дифракцията на светлина и съответно загубата на рязкост започва са се наблюдава леко при диафрагма 16 и по-очевидно при диафрагма 22 независимо на какво фокусно разстояние сме. Тоест не е добра идея да прекалявате със затварянето ако търсите максималната острота.

Има изявено винетиране до около 2/3 диафрагма в краищата и чак при диафрагма 8 изчезва. Може да се коригира на ръка, ако го усещате в кадър, но по-скоро няма да се наложи.

Много почти лека невидима дисторзия тип буре при 70mm положение и почти никаква при 180mm.

Ако използвате продуктите на Adobe – PS или LR то там няма да откритите профил за този обектив. За всеки от новите си Z обективи Nikon са изработили собствен профил, който RAW конвертора на Adobe отчита и затова от софтуерният гигант не са създали собствена версия.

Ако се изкушите все пак да сложите профила на сходния Tamron 70-180mm f/2.8 Di III VDX, то макар да се изчисти винетирането, ще получите сериозна дисторзия при 180mm и частична при 70mm, затова и не съветвам да използвате никакви профили, а да се доверите на фирмения, или да докоригирате на ръка.

Като за финал на оптиката, почти не се забелязват хроматични аберации при висок контраст. Покритията използвани за лещите също са на ниво с оглед как снимайки директно срещу слънцето почти нямам засветки или вътрешни призрачни отражения.

Препоръчвам все пак да включвате опцията за чистене, ако са се появили такива, както и да плъзгача на функцията Clarity на около 25-27 (не повече) за да повишите микроконтраста.

Диафрагма, дефокус, боке

Електронно контролирана диафрагма с девет заоблени ламела. Ако решите да се забавлявате с дифракция на светлина (макар да намалява рязкостта) ще получите много лъчи от светлинния източник, който снимате.

Заоблените ламели позволяват да имате сравнително объл боке ефект до към диафрагма 5.6

Бокето на Nikkor Z 70-180mm f/2.8 е малко странно. Дори и при максимална диафрагма е леко сплескано и не видях правилно кръгче. Тип структурно е, защото има остър видим ръб по краищата, но не дразни.

Да, обектива може да прави боке, но не е боке трепач, както някои класически портретни обективи.

Дефокусът от друга страна е приятен и кремообразен и в комбинация с бокето, може да замести смело някой портретен обектив… поне от галерията в края на статията може да се уверите.

Фокус

Тук смело мога да заявя, че от малката троица този обектив е с най-бърз фокус, което честно казано ме учудва. Защо ме учудва? Защото е по-дългофокусен, с повече стъклария в него, а това изисква мощен мотор…

При предходните два обектива от серията забелязах леко колебаене в някои моменти на фокусиране. При все, че използвах Nikon Z9 топ флагмана на Nikon. Сега с малко по-нисък клас камера, с по-малка батерия установявам, че обектива „кове“ бърз и без никакво колебание. Представям си какво би било с флагмана.

Потренирах лов на гълъби на любимото ми място – фонтана на „Славейков“. Фокуса по око на пилци сработва, а вината, че не хванах нито един в полет… както трябва си е изцяло на забавените ми реакции. Всичко е снимано на максимална диафрагма и просто се вижда колко точен е фокуса и каква рязкост има обектива.

С хора също се справя добре и пак си лови окото (разбира се трябва да е настроено за хора).

Ръчният фокус не го пробвах активно, но малко не ми харесва факта, че гривната е малка и близо до тялото, така усещам известна нестабилност, когато искам да фокусирам на ръка.

Минималната дистанция за фокус е около 27 сантиметра, което превръща Nikkor Z 70-180mm f/2.8 в макро обектив с функция на макрото 1:2. Да, не е резачката като Nikkor Z 105, но все пак освен като портретен може и да заснемете някои интересни детайли… например сватбени халки… е малко ще трябва се кропне, но все пак това е намигване към сватбените фотографи.

Стабилизация

Няма оптична такава в обектива, разчита се на матричната в камерата, на която ще се използва. Това е лоша новина за притежателите на APS-C модели от Z серията, които нямат матрична стабилизация.

Освен това доказано е, че оптичната стабилизация е по-ефективна при дългофокусни обективи, затова е видно, че започна да се завръща… Тук ще трябва да разчитате на матрична…, ако имате такава.

Разни

Както казах в началото, малката „троица“ е създадена с мисълта да е лека, компактна и същевременно да има професионалната светлосила 2.8. Освен това и трите обектива могат да използват едни и същи по размер филтри 67mm, които не чак толкова скъпи като тези 88mm размер да речем.

Nikkor Z 70-180mm f/2.8 е много близко като оптични качества до големият 70-200 и честно казано това, че е с 10% по-къс, не е особена драма. Заради добрата си светлосила е съвместим и с телеконверторите х1.4 и х2 за моментите, в които искате да се приближите още до сниманият обект.