Забелязал съм, че хората много се впечатляват от снимки, показали по не традиционен начин света, който ни заобикаля. Снимката сама по себе си може да не носи никакъв емоционален заряд, но начинът, по който я е уловила фото камерата с прикачен към нея абстрактен обектив, може да ни създаде достатъчно емоция, за да я разгледаме по-внимателно.
Хората на 21 век са наситени с възприятия и твърде мързеливи, за да възприемат сходни такива. Трябва да им покажем света по начин, който не виждат в ежедневието.
На днешния ден най-добре се възприемат снимки, правени със светлосилна дългофокусна оптика, която създава много прецизен фокус в малка част от сниманият обект, докато благородно размазва останалата част от снимката или пък от свръх широкоъгълни обективи, които ,освен че „хващат” много от заобикалящия ни свят и с това имитират човешкото бинокулярно зрение, заедно с това правят перспективни изкривявания и деформации, които няма как да видим с човешки очи.
Именно за втория тип обективи и по-конкретно за системата „рибешко око” (fisheye) мисля да изхабя малко мастило, хартия и свободно време, за да споделя наблюденията си за два конкретни обектива. Два обектива – AF DX Fisheye-Nikkor 10.5mm f/2.8G ED и Tokina AT-X 107 DX Fish-eye AF 10-17mm f/3.5-4.5 с толкова дълги имена, че за в бъдеще мисля да ги именувам само Nikkor и Tokina и се надявам да е достатъчно, за да ги различавате.
Преди да скоча с главата надолу е редно да обясня що за обективи са рибоците (разговорно наименование на обективите тип рибешко око – бел. ред.). Това са обективи, които имат ъглов обхват от 180 градуса като се разделят на 2 типа: пълно кадрови запълващи целия кадър и с ъглов обхват 180 градуса по диагонала на кадъра и такива с ъглов обхват 180 градуса по дължината на кадъра – те не запълват целия кадър, а се вписват като окръжност в него. Почти всички фотографски фирми са произвеждали и от двата типа обективи за своите 35мм филмови камери.
С настъпване на дигиталната ера и фактът, че реално има много малко камери с матрици големи колкото филмовия кадър, докато болшинството са с така нареченият APS стандарт, който орязва доста ъгловия обхват на обективите, се наложи проектирането на нови фиш обективи. Посочените по-горе обективи са именно такъв тип – правени специално за APS матрица.
Съществената разлика между двата е, че Nikkor е с постоянно фокусно разстояние 10,5 мм, докато Tokina е варио обектив с променливо фокусно разстояние от 10 до 17 мм. Фактът, че е варио обектив води и до това, че е по-тъмен в сравнение с твърдия обектив.
Предимствата обаче са доста: в зависимост от байонета може да се прикача към няколко марки дигитални камери, ъгловият обхват варира от 180 до 100 градуса и така лесно може да нагодим нужния ни кадър, макро – при 17 мм ни позволява да снимаме от 14 см разстояние, а коефициентът е 1:2,56, което си е доста сериозно. Относно типа на обективите, то те и двата са пълно кадрови с ъглов обхват 180 градуса по диагонала.
И двата обективa са солидно изработени и създават усещането за качествена оптика. Днес ще спестя техническите характеристики и типа оптични системи, за да направя място за повече снимки, които, убеден съм, говорят сами за себе си. Навън е късна пролет, а аз съм въоръжен с Nikon и два фиш обектива.
Първото, което гледам е най-близката дистанция за фокус – 14 см. След това започвам да изкривявам света по начин, който ми харесва. Защо казвам това? Защото тези обективи имат свойството да усилват сферичното изкривяване и да създават ефекта “буренце”, който иначе се чисти старателно при широкоъгълните обективи.
Мнозина кино маниаци веднага ще се досетят за този сферичен ефект, който често се прилага в комедийните филми, за да покажат как виждат хората носещи огромни очила. Nikkor-а излезе победител в този тест, показвайки по-голяма макар и с малка степен на сферичен ефект сравнено с Tokina.
При снимки в помещение Nikkor има и предимството обективът да заприлича на стандартен широкоъгълен обектив посредством едно просто натискане на бутон в програмата Capture NX. Бързам да кажа, че тази опция не е панацея и не е приложима във всякакви ситуации, както и загубата на известна част от заснетия материал.
Дотук с предимства на Nikkor, сега е ред на Tokina да отвърне на удара. Както споменах, това е варио обектив с променливо фокусно разстояние и ъглов обхват от 180 до 100 градуса, като се запазва сферичният ефект. Това много ми помогна да направя чисти композиции, защото като мързелив фотограф много мразя да ми се налага да правя изрязване на снимката впоследствие.
Помогна ми и да направя доста макро снимки със сферичен ефект – нещо, което с Nikkor щеше да ми е адски трудно.
По този повод трябва да добавя, че снимането с рибоци предизвиква смях у наблюдателите, защото фотографът прави доста странни пози, докато кадрира с цел да не влезе самият той на снимката (както на мен често се оказа, че ми влиза коремът при снимки на вертикален кадър).
При снимането с такъв обектив на фотографа сякаш му идва отвътре да направи много крива и деформирана снимка и това е една от причините да не обичам да снимам хора, докато за други това е основна система за забавление – лица като тикви с носове като патладжани.
Е, добре и аз направих подобен кадър, но смея да заявя, без да окарикатурявам човека на кадъра. След като насъбрах кадри се заех да ги обърна от RAW в TIFF формат.
Първото нещо, което забелязах бяха силните хроматични аберации, които се появяваха при рязка контрастна разлика тъмно-светло.
Първоначалното ми смущение премина, когато видях, че и най-високия клас стандартен варио обектив има подобни леки аберации при такива тонални преходи.
За щастие RAW конверторите на Nikon и Photoshop разполагат със специална секция за корекция на този проблем. При болшинството от кадрите тази аберация се изчисти, а при останалите намаля до пренебрежително малко и то в зони, които или могат да се изрежат или да не се вземат под внимание. Въпрос на търпение при конвертирането на кадъра.
При снимки на максимална диафрагма се получава и приятно размазване на задния фон, с което хем да имате сферичен ефект, хем да се перчите колко добре „маже” обектива.
Другото, с което трябва да се примиря е липсата на острота по краищата на обектива, независимо от използваната диафрагма. Полученият ефект коригира всички тези недостатъци. Обективите от този тип са създадени повече за ефектни или абстрактни снимки и по-малко за професионална употреба и е хубаво да имаш един такъв в комплекта си, защото… Ще има моменти, в които ще се радвате много, че го имате.
