Кадър корица: Калина Серафомова
“Louis, I think this is the beginning of a beautiful friendship!” Едва ли днес има някой, който да не знае тази емблематична фраза и филмите, които я направиха такава. И докато сега някои започват да се ровят в спомените си, за да се сетят кои са тези филми, други сигурно се питат какво общо има това с днешните гости и защо започвам това представяне толкова отдалеч.
Историята започва някъде през зимата на 2024г. с подготовката за една изложба, за която научавам от мои приятели. А те неслучайно се оказват сред главните действащи лица. И подозирам, че за тези, които я разказаха така увлекателно, историята започва някъде зад кулисите на музикалната сцена.
Преди да продължа, усещам как се усмихвам с лека носталгия, защото си спомням, че като дете прекарвах часове сред седалките в салона, докато родителите ми репетираха. И да, там отзад ставаха интересни, весели и понякога не толкова весели неща, за да се случи по-късно онази магия, с която ни пленява един спектакъл – независимо музикален или театрален.
Възможно ли е обаче, тази емоция да бъде предадена чрез една снимка? Само един израз отговаря на този въпрос – магията на фотографията. Да, фотографията е способна на тази друга магия. Много пъти, когато говоря за архитектурната си фотография, осъзнавам, че най-точно я описва стремежът да предам красотата на едно изкуство чрез езика на друго. Това с пълна сила важи и за сцената. И мисля, че следващите ми гости великолепно улавят духа на музикалното изкуство.
Е, стига толкова въведение! Обещавам по-късно пак да се върна на Луи, а сега – към „Великолепната седморка“. Не ми се сърдете, но когато говоря за изкуство, няма как тук-там да не правя препратки.
Те наистина са седем, но за разлика от героите в уестърна, си служат добре с камерата и са авторите на изложбата „Лицата на нощна София“ – Румина Георгиева, Марин Карастоянов, Калина Серафимова, Георги Ачов, Михаела Йовчева, Асен Георгиев и главният редактор на Licata.bg, и инициатор на изложбата – Иваничка Кючукова.
Седем млади и ентусиазирани фенове на музиката, които за първата си обща изложба събират малко над 20 кадъра, всичките – част от репортажи на над 200 концерта и 7 фестивала през 2024г. Всеки един от тях има своята собствена фотографска история, която се надявам да можем да разкажем поотделно, но тук ги обединява страстта им към сценичната фотография и музиката.
Само ще вметна набързо, че Licata.bg е една от малкото у нас онлайн медия, специализирана в новини и статии на музикална тематика. Ако сред читателите ни има меломани, то може да се отбиете там за нещо любопитно. И ако при нас четивото е подходящо за чаша кафе, то при колегите може да почетете в компанията на нещо по-силно.. и с малцов оттенък ;)
Самата изложба е събрала в себе си различни жанрове – рок, джаз, фънк, хип-хоп… и наистина ще ви преведе през различни състояния и усещания. И макар, че няма как да чуете звуците на мелодията през снимка на хартия, то за нас, фотографите, да видим отпечатани творбите си, носи същото усещане, както за меломаните – преживяването от концерт на живо.
Как се стигна до тази изложба, споделя главният виновник за това, Иваничка Кючукова:
„Историята на изложбата „Лицата на нощна София“ започва от един единствен кадър и едни бледи пеперуди в стомаха. Винаги съм се стремяла и съм планирала работата на екипа фотографи, който стои зад медията ни Licata.bg, да има физическо измерение. Но като че ли до скоро то имаше друга форма в плановете ми. Силно обвързана с музикалната сцена, си представях нашата работа да достигне кулминация в концерт на любими български банди, които подкрепяме през медията си. Идеята експлодираше в мечта за голямо, весело парти без граници и с много добра музика.
Но да се върна към раждането на изложбата, която, както всичко хубаво, се роди от един проблясък – проблясъкът по ръба на силуета на артиста Jose James в една моя снимка. Стоях и гледах този контур от светлина, толкова ярък, че скриваше лицето му, и си мислех как върху екрана не може да се усети емоцията, която съм изпитала, преработила и предала в тази фотография. Тогава си представих този кадър на хартия. Това беше. Толкова беше нужно! Видях в толкова много кадри на всичките ми колеги тази емоция, която е непълна през монитора, и започнах да работя усилено за намирането на начин тези кадри да получат своето тяло, с което да говорят.”
Разбира се, за да се случи една изложба, е нужно време, особено за изложба, която изисква сериозна селекция. Иваничка споделя, че за 5-те години от съществуването на Licata.bg в архива на медията има съхранени десетки хиляди кадри, а селекцията трябва да се сведе до 20 кадъра на 7 автора. Това е една от причините тя и екипът ѝ да ограничат избора до концерти и фестивали, заснети само през 2024 година в София.
„Допълнително се стремях да избирам с предимство български групи. Най-важното условие един кадър да влезе в селекцията обаче беше душата… Защото точно това, според мен, е мисията на фотографията – да запечата не образ, а момент, който, със своите емоции и внушения, да разкаже история.“
Нещо, с което и аз ще се съглася напълно – един кадър, на първо място, трябва да има душа, защото дори да не е перфектно изпълнен технически, той носи емоция, има заряд, отправя послание.
Е, в крайна сметка кадрите не са 20, а 30 и, разбира се, ги отпечатва един човек, с когото самата аз работя от години по фотографски изложби – Кирил Николов от PrintHub студио.
Всъщност ще си призная, че макар за изложбата да разбрах от Марин и Калина, с които се познавам по друга фотографска линия, то именно в студиото на Кирил видях кадрите от изложбата за първи път и то предпремиерно, още топли и прясно излезли от принтера. Колегата ми не можеше да скрие въодушевлението и задоволството си от труда по тази изложба, но бих казала, че това е типично за човек, обичащ работата си. Разбира се, както неведнъж се случва при него – отново има почти инфарктна ситуация – друга печатница, поела ангажимент да отпечата изложбата, буквално в дванадесет без десет, отказва поръчката.
„Знам колко време отнема да откриеш печатница, да влезеш в нейните срокове и изисквания, и след този телефонен разговор бях сигурна, че тази изложба ще сложа в графа „провали“. Но Асен Георгиев ме свърза с Кирил, при когото печата street фотографиите си, когато участва по фото базари. И Кирил се хвърли с цялото си сърце и с професионализъм да влезе в тези инфарктно кратки срокове.“ – споделя Иваничка. – „И тогава кадрите оживяха! Той беше и един от хората, с които разширихме идеята на изложбата, така че тя да живее вечно и то в домовете на ценители на фотографията и любителите на добрата музика. … Мисълта, че наши кадри са на стената в нечии дом и разказват музика, създава едно от най-топлите чувства, които професията ми ми е носила. Осъзнах, че това е едно от проявленията на причината да обичам фотографията.... Защото една фотография е 50% от емоцията пред обектива и 50% от емоцията зад него!“
И ето така се случва изложбата, която в средата на януари 2025 г. намира своя дом в арт пространството на сградата на Централни Хали.
Сигурно, ако се отнеса, мога да споделя още много, връщайки се към двучасовия ми разговор с Иваничка в нашето студио, който проведохме скоро след запознанството ни. И да, тогава темата на разговор не беше изложбата, а материалът, който тя направи за нас. Тук изказвам едно огромно “БЛАГОДАРЯ”! Въпреки основната ни тема тогава, можехме още с часове да си говорим за интересни фотографски случки.
През цялото време, докато подготвях материала, четях имената на замесените хора, представях си как се е случило всичко, и си мислех, че няма нищо случайно, че животът не ни среща безпричинно едни с други.
И ето, че се връщам на историята за Луи от началото. Защото срещата ми с хората от „Лицата“, е историята за моя Луи, за началото на едно прекрасно приятелство.
А сега, мисля, че е крайно време да ви оставя с една част изложбените кадри и с обещанието, че това няма да е първата, нито последна среща с лицата от „седморката“. Затова и завършвам с няколко по-лични кадъра от авторите, за да ви намекна, с леко намигване, за следващите гостувания на Licata.bg в Spotlight, но в друга светлина.
До скоро, Луи! ;)
