Книгата „Влез в студиото“ вече е факт. Официално обявена на 1-ви декември 2022 година и вече се чете от най-нетърпеливите. Това не е просто поредната книга за фотографията, това е един своеобразен връх на 10-те години съществуване на Photo Cafe, което създадохме с Елена и което се надяваме още години напред да ви поднася статии и съвети от света на фотографията.
Вече по-успокоен след представянето сядам отново пред компютъра, за да споделя какво може да откриете в книгата и пътя, който извървяхме до нейното създаване.
Ще си призная, че ако знаех какво ме чака на в периода 1-ви август 2021 година до 1-ви декември 2022 година… може би нямаше да се заема с този проект. Добре, че не знаех и ето той е пред вас, или по-скоро имате възможност да бъде ваш.
Замисъла
Идеята за „Влез в студиото“ започна да се заражда в мен някъде в средата на 2021 година след поредната ковид истерия. Поредна забрана за събирания и социални контакти на живо.
Една от дейностите, с които се занимавам във Photo Cafe е от време на време да организирам един семинар за фотографи, желаещи да започнат по-активно да снимат в студио, или дори да създадат свое собствено такова.
Водил съм семинарът пред аудитория от над 20 слушатели, водил съм го и индивидуално. Привърженик съм на индивидуалния начин на обучение, защото лектора може да обърне пълно внимание на заинтересования ученик.
Както писах вече, корона истерията съсипа доста бизнеси, както и различни семинари и обучения. Затова реших че трябва да допълня с малко семинара и да го превърна в една книга, която всеки може да чете когато и колкото поиска без да се налага да краде от времето си със специални ангажименти.
Началото
Колкото и да отричам, че не съм суеверен, все гледам нещата да се случват на определени дати. Редовните читатели знаят, че август месец шефа разпуска кафето за лятна ваканция. По този повод реших, че точно ваканцията е подходящия момент да си почина от писането на статии и да напиша книгата.
Срокът който си поставих бе строг – 1-ви до 31-ви август. Струваше ми се реалистичен с оглед опита от писането за кафето, но без да отчитам фактора „пълен блокаж“ и това, че навън бе около 35-39 градуса, аз нямам климатик.
Списване
ОК, 1-ви август някъде около 9 сутринта заседнах пред компютъра, взрях се в белия екран, поех въздух и написах първия абзац… не от първа глава, а 6-та, която в последствие се оказа 9-та.
Измерване на светлина, работа със светломер
Като фотографи използваме светлината, за да рисуваме своите фотографии. Светлината обаче не е постоянна като сила и за да получим точното количество, използваме лостове като: време (скорост на камерата) и променлив отвор (диафрагмата в обектива), като се съобразяваме и с това върху колко чувствително платно ще създадем нашия светлопис.
Защо започнах точно с тази глава? Със съжаление мога да кажа, че много от съвременните фотографи, деца на дигиталната фотография пренебрегват ръчния светломер като средство за измерване в студийна среда. Разчита се на принципа „проба-грешка“ правейки се серия от снимки и разглеждането им на дисплея на камерата.
Така или иначе темата е дълга и затова реших с нея да започна, защото ми бе най на сърце. Въпросната глава завърших само за ден и това ме накара да се чувствам обнадежден, за сроковете на книгата.
След това започна да става трудно. Смея да твърдя, че съм приличен оратор, макар понякога да си мисля за едно, а да казвам друго. Освен това пред публика се говори лесно, имаш зрителен контакт и следиш настроението на слушателите, докато при написан текст… каквото напишеш, или по-точно както го напишеш това е.
Преди много години учителят ми по литература и български език се чудеше: „как така по литература винаги имаш 6, а по български 4?“ моят отговор: „нормално по литература говоря, по български пиша, а там си личи, че хич не съм наясно с граматиката“. За съжаление след толкова години продължавам да не съм на ясно, но предполагам редовните читатели вече са ми свикнали.
Няма да се спирам на всяка глава поотделно и какво що. Просто имаше дни, в които музата бе с мен, имаше и такива в които просто излизах от жегата у дома в жегата навън и се разхождах безцелно. Интересното бе, че когато пишех на всеки два часа търчах в банята за леден душ, та може би едно 3 кубика вода си заминаха за 12 глави.
31-ви август някъде около 16 часа сложих точка на последното изречение от глава 12. Първоначално бях създал схема за 9 глави, но в процеса на писане преляха в 11 и затова реших да добавя една бонус 12-та глава свързана с любимата ми през цялата ми професионална кариера предметна фотография.
След последната точка
Книгата замина към нашия редактор Невена. Явно съм я хвърли в шок и ужас защото и отне около 2 месеца да я прегледа, редактира и коригира. Все пак като една добре възпитана дама сподели, че е приятно написана и лека за четене. Все надявам да е права и вие бъдещи читатели да останете на същото мнение.
След редактирането дойде ред за истински трудната част написания текст да бъде превърнат в книга.
Успях да вербувам шефа на кафето да се заеме с тази „лека“ както си мислех задача. Все пак тя е добър дизайнер с оглед на всичко, което се случва във Photo Cafe, и особено ми харесва графиките, които рисува.
Предложих книгата да е квадратна, харесахме си размера 21х21 сантиметра и моята част от дизайна свърши. Всичко което виждате като оформление графики и всякакви дизайнерски трикове е дело на Елена, а аз заснемах нужните за всяка глава снимки.
Не мина без съветите на професионален дизайнер на книги, наш близък познат – Румен, който начерта основи и вдъхна кураж.
Не бяха малко моментите, в които на една дребна табуретка седях до Елена и казвах: „тази снимка е за тук, тази за там, тук пише еди какво си, там същото, ама иначе“…
Признавам трудно беше, защото това бе първата книга за нас двамата, но на мен написването ми бе като детска игра.
Като прохождащи в тази област разбира се допуснахме и грешки. Най-голямата е, че добавяхме още по някое изречение тук там, а в последствие пропуснах да дам готовата книга за повторен преглед от редактора. Да, сериозен пропуск от моя страна, защото чисто граматически грешки се появиха в иначе перфектно редактираната книга, но пък нямаше да съм аз, ако бе перфектно граматически.
В един прекрасен ден, след някои и други перипетии книгата влезе в печат и след още 2-3 седмици двамата държахме в ръце първата бройка.
Усещането е невероятно и напрежението от чакането се стопи като италиански сладолед в устата ми. На 1-ви декември с леко прехвърчащ снежец имахме удоволствието представим „Влез в студиото“ пред верни читатели и приятели на Photo Café и вече официално е налична за продажба.
За кого е тази книга
Насочена е към фотографи запознати с основите на фотографията и имащи желание да снимат в студио, или да създадат собствено такова. Написаното вътре е базирано на моя професионален опит в студио и студийна дейност вече почти 30 години, като определена част от тях съм се занимавал и с продажба на професионална студийна техника.
Споделям съвети за избор на осветление, параметри за студио, как рисува осветление, основни принципи които трябва да знаете влизайки в студиото.
Подкрепено е с доста снимкови примери, особено в частта за различните светлинни модификатори. Обърнал съм внимание за цвета и управлението, както и на съвети за безопасност за безпроблемна работа.
Написано е в лек стил, с който надявам се редовните ни читатели са свикнали и дори и да не влезете никога в студио е четиво, което според мен ще обогати общите ви познания като фотографи, защото не всичко написано се отнася конкретно само за студио.
За финал
Книгата „Влез в студиото“ бе създадена по повод 10 годишнината на Photo Cafe и моята кръгла 50 годишнина. Това е книга за феновете и редовни читатели на сайта ни. Стремим се да създаваме добро и полезно съдържание, което достига до всички напълно безплатно, затова и ще се радваме, ако изразите вашата подкрепа за нашето съществуване, купувайки си тази книга.
Екипът на Photo Cafe е благодарен за това, че ни следвате толкова години и се надяваме да продължаваме заедно и за напред.
От нас Лени и Джъмбо много усмивки.
