Универсалният Tamron 17-70mm f/2.8 AF DI III-A VC RXD

Tamron 17-70mm f/2.8 AF DI III-A VC RXD е стандартен варио обектив с приравнено фокусно разстояние от 25.5-105мм за APS-C размер матрица и с постоянна светлосила от f/2.8. Появи се мисля някъде през 2021 година за Sony E байонет, но лятото на 2022 година се появи и за FujiFilm X байонет и от тогава след година чакане едва тези дни успях да се добера до демо бройка.

Трябва да си призная, че на фотокафейското FujiFilm X-Pro3 до сега бях тествал само ръчнофокусни обективи и в първият момент ми бе малко несвойсветно да закача такъв с автоматичен фокус. С мързела камерата да фокусира вместо теб много бързо се свиква… да си кажа честно.

Понеже понякога получавам „упреци“, че снимките в ревюто не са „уау“, целта ми е да видя как работи техниката, а за шИдьоври време има, когато си снимам за кеф. И тук така поизмъчих обектива и сега е време да споделя накратко какви са впечатленията ми за него.

Започвам както винаги с:

Дизайн

Tamron 17-70mm f/2.8 AF DI III-A VC RXD е идентичен като дизайн с добре познатата серия на Tamron обективи всички с постоянна светлосила 2.8. Една от основните концепции е да са възможно най-компактни и леки и да са на 67mm резба за филтри, които филтри са доста поносими като бюджет. Поддържа се минималистичен дизайн на какъвто не съм много голям фен…

За да е лек обектива, корпусът е изработен от фино матирана пластмаса, много приятна на пипане, но и сравнително лесно се сдобива с драскотини при използване. Има огромна гривна за управление на вариото и бих казал достатъчно голяма гривна за управление на фокуса. И двете гривни са с гумено оребрение и са еднакво удобни за работа, както с голи ръце, така и с ръкавици.

Споменавайки ръкавици, понеже съм тествал обективи от тази серия през зимата, удобството е, че заради пластмасата изграждаща корпуса обектива не акумулира студ и влизайки от студено към топло, почти няма нужда от темпериране, за да почнеш да снимаш.

Липсват бутони и превключватели по корпуса, както и система за заключване, която всъщност не е необходима, защото обектива се разгъва относително малко.

Снимащите с Fuji са свикнали на повечето от обективите на системата да има ринг за механично управление на диафрагмата. Тук няма макар обектива да е от висок клас. Диафрагмата се управлява изцяло само със скролер от камерата.

Вариото, както се казва ми е точно като съпротивление, когато го използвам, но фокусната гривна някак се върти по-свободно отколкото ми се иска.

Има защита с „О“ рингове срещу прах и влага, дори и водни пръски, а челната леща е с флуоритно покритие, предотвратяващо до голяма степен задържането на прах и мазни отпечатъци (от пръсти, както се сещате). Това не значи, че ако напипате предната леща отпечатъците ще изчезнат от само себе си… просто няма да въздействат на антирефлексното покритие и ще могат да се изчистят много лесно.

Не е забравен и сенника тип лале, макар и малко малък. Може да се поставя в работно и в транспортно състояние, както и повечето фотографи го държат… Винаги поставяйте сенника в работно положение, когато снимате, той не пази само от слънце, но и от механични сблъсъци понякога.

Металният байонет допълва добрите качества на обектива.

 

 

Оптика

16 оптични елемента подредени в 12 групи. От тях 3 асферични и 2 елемента с много ниска дисперсия на светлина.

Интересното е, че на максимална диафрагма 2.8 обектива показва по-добри резултати в широката си част – 17mm и не толкова добри в дългофокусната – 70mm. Обикновено е обратното. Като цяло резултатите на 2.8 не впечатляващи. При 70mm освен, че има липса на изразена острота, но и се забелязва халиране на изображението, което допринася за общата нерязкост. При 17mm изображението няма толкова силно халиране и рязкостта е по-добра, но има какво да се желае още.

При диафрагма 4 и нагоре нещата видимо се подобряват. Рязкостта е много по-добра, халирането изчезва. Най-добрият диапазон за работа на обектива е 5.6-11 диафрагма.

Дифракция на светлина за съжаление започва да се наблюдава още при диафрагма 16, когато започва да се вижда как рязкостта намалява, а при 22 рязкостта е сходна с тази при 2.8, тоест не много добра.

Налични са и хроматични аберации, но те са доста тънки и намаляват при затваряне на диафрагмата. Могат да се изчистят на почти 100% в обработващата програма.

Забелязвам сравнително малко винетиране, но не знам дали това не се дължи на процесване на суровото изображение още в камерата.

Както винаги примерите са пуснати без никакви корекции за да се види реалното качество на оптиката.

Както казах в началото изпробвах Tamron 17-70mm f/2.8 AF DI III-A VC RXD на FujiFilm X-Pro-3. В Adobe Lightroom който използвах за обработка няма профил за обектива в раздела на FujiFilm. Има такъв, когато потърся в раздела за Tamron. Прилагайки го обаче получих много по-лоши резултати от колкото преди да го приложа. Буквално се получаваше дисторзия буре или възглавница, а краищата избледняваха силно заради корекция на винетиране, което почти не съществува.

Пускам примери преди и след прилагане на профил:

Моето подозрение, че профила в Lightroom по-вероятно е за версията за Sony E байонет, за както размишлявах по-горе Fuji, подобно на безогледалните Nikon-и правят корекция в камерата.

Съветвам да не използвате профил при обработка на снимките, когато снимате с Fuji камери.

Написаното по-горе показва проблеми в лабораторна среда. На „терен“ тези проблеми не личат чак толкова. Реално лекото халиране при 70mm може да превърне Tamron 17-70mm f/2.8 AF DI III-A VC RXD в добър портретен обектив, защото създава мек рисунък на лицето.

Вътрешните отражения са добре коригирани. Аз обаче винаги намирам начин да извадя душата на стъкларията в обектива в търсене на дефектна визия, каквато аз всъщност харесвам. В галерията има снимка с директно слънце в кадъра… всъщност няколко снимки, но в една успях да го хвана под такъв ъгъл, че да успея да преодолея всички антирефлексно покрития включително и на матрицата (тази цветна мозайка, която се вижда всъщност е отразената в задната леща матрица). Изключение е, защото имам още доста снимки със силно слънце в кадъра и там няма видими проблеми.

Дефокус и боке

Диафрагмата е изградена от 9 заоблени ламела. Нечетния брой както знаете е добър за феновете на дифракция на светлина (много лъчи в кадъра). Като дефокус особено при 70mm мога да кажа, че е меко и приятно.

Бокето от своя страна търпи малко критика. Хубавото е, че не се компресира когато приближава края на кадъра. Винаги седи заоблено, но заоблено, тоест не е идеално кръгло а леко „чукнато“ от една страна. Нарочно съм пуснал снимки без някаква художествена стойност, а единствено показващи качеството на бокето.

Да Tamron 17-70mm f/2.8 AF DI III-A VC RXD не е боке трепач. Универсален варио обектив по-скоро за събитийна работа, но все пак става има добра портретна четка в него и може да се похвали както с мек дефокус, така и със сравнително добро боке.

Стабилизация

Наличието на стабилизация е радващо с оглед, че малко Fuji камери са с матрична стабилизация. Щеше ми се да има ключе за бързо превключване от работен в изключен режим, но минималистичният дизайн го е спестил.

Не се усеща, когато работи стабилизацията, да има вибрации и шум.

Фокус

Няколко думи за фокуса като за финал. Тих и много бърз. Не усетих колебания или „хънтене“. За първи път пробвам Tamron обектив на Fuji камера и като за първи път впечатлението за фокуса е много добро, няма някакви проблеми с комуникацията.

Малко съм недоволен от ръчния фокус, както се оплаках по-горе. Липсва ми скала за разстоянията както и прекалено лесно се върти гривната за фокусиране, а честно казано бих желал повече съпротивление, защото фокусният ход е много къс и трябва голяма прецизност.

Най-близкото фокусно разстояние е около 19 сантиметра при широкоъгълна позиция, а това означава буквално фокусиране на сантиметър-2 от челната леща на обектива.

Накратко Tamron 17-70mm f/2.8 AF DI III-A VC RXD е нещо като APS-C версия на класическия 24-105mm f/4 обектив за 35mm стандарт матрица. Да, има 2.8 диафрагма, но за качествена работа е хубаво да работите от 4 нагоре.