Sony 10-18mm f/4 OSS

Като любител на екстремно широката оптика, погледнах с пълни с радост очи към новото отроче на семейство NEX. Това семейство мисля вече е добре познато на хората чиято страст е фотографията. Татко Sony с гордост… хм мисля да не задълбавам с семейните дела, а да се насоча към това за което познах в началото – новото отроче.

Sony 10-18mm f/4 OSS Alpha E-mount (NEX байонет) – е пълното име на детето… на обектива… защото всъщност ще кажа няколко думи за този нов обектив.

Като за начало как да разбираме името на обектива.

Започвам отзад напред: E-mount – показва типа байонет, който се използва за прикрепване към фото камерата. Единствената серия камери които имат такъв тип байонет са камерите на Sony от фамилия NEX. Тези камери са известни с компактното си тяло и голямата си APS-C формат матрица. Големината матрицата ми помага да разбера какво ще ми дадат цифрите в началото на името с което се е окичил обектива – 10-18 mm. Тези числа ми дават много, наистина много градуси, но не алкохолни.

Цифрите показват, че този обектив има възможността да погледне на света през ъгъл от около 109 градуса гледайки диагонала на кадъра или около 98 гледайки по хоризонтала. Тук говоря за широката част – тоест за първото число – 10. Второто число издава, че това всъщност е обектив с променливо фокусно разстояние или така нареченият варио обектив. Завъртайки гривната на положение 18, светът малко се приближава към нас от първоначалният си взор и обектива гледа на него вече от ъгъл с приблизително 76 градуса по диагонала и 67 по хоризонтала.

От чисто любопитство за тези, които се интересуват, този обектив дава същият изглед на света както би дал обектив с 15-27 mm закачен на камера с 35 mm стандарт филм/матрица (и преди да започнете със сметките, да това е 1,5 кроп фактор).

Продължавам да се разхождам по името на обектива и за да има равновесие се връщам пак в задната част, но този път по към средата, където попадам на комбинация от букви изписващи – OSS. Хубава комбинация от букви която изплува някъде в дълбините на спомените си, че това означава – оптична стабилизация.

Една добра новина за фотографите като мен обичащи да снимат интериора на древни готически катедрали в които мракът е на своя територия. Оптична стабилизация в комплект с голяма матрица ме освобождават от досадното мъкнене и използване на статив (всъщност аз пак си го мъкна, но вече го използвам само за нощни снимки). Това спестява време което да оползотворя за повече снимки.

И така достигам до още една част от името на обектива която пак включва цифра в себе си. Тази цифра показва светло силата на обектива или каква е максималната диафрагма казано на фотографски език. Тя е 4, независимо какво фокусно разстояние сме избрали. Общо взето този показател нарежда обектива към тези със средна светло сила или бих казал така наречените универсални като съвкупност от размер – приложение. И понеже винаги говоря неясно ще трябва да дам обяснение на това което написах по-горе.

Панорама заснета при положение 10 mm

Повечето потребители биха предпочели още по-светъл обектив. Например: 2.8 диафрагма. Това води след себе си: по-голям размер, тегло и цена. Предимствата при 2.8 са, че затворен на диафрагма 4 обектива вече дава много рязко и качествено изображение или ако се използва на 2.8 ще смъкне необходимото ISO (светло чувствителност) с една единица.

За любителите на дефокуса (боке) по-голяма светло сила с екстремно широк обектив няма да им даде по-добър дефокус. От друга страна светлосила 4 – по-малко тегло, обем цена… а недостатъците (ако решим да мрънкаме) съм ги споменал като предимства за 2.8. искам да изтъкна едно предимство кат сравня сходни обективи, но за различни системи.

Без огледални срещу SLR (камери с огледало).

За да е честно ще избера обектив който покрива APS-C матрица (за новото дете на Sony разбрахме, че вече го може). На снимката са наложени обектив за огледално рефлексна камера с данни: 10-20 mm/f 3.5 и обектива на Sony.

Има малка разлика в светло силата на обективите, но пък обектива на Sony е с оптична стабилизация която е по-голямо предимство в случая. Предполагам вижда се какво е предимството на обектива, а без огледална камера.

Още едно приятно предимство е големината на филтъра който може да се закачи – 62 mm. Филтрите в този размер са в средния ценови сегмент, но препоръчвам да се избират така наречените “Slim” защото обикновените филтри могат да се “покажат” в ъглите на кадъра когато се снима на 10 mm.

Много приказки и нищо за хардуера.

Обектива остава с впечатление за много бих казал солидна изработка. Въпреки това е лек и лесен за употреба. Пръстените на вариото и на фокуса са големи и лесни за работа дори и с ръкавици.

Минималистичният дизайн е наложил изцяло метална визия, а аз съм свикнал по гривните за контрол да имам гумено покритие, но както казах това не е пречка.

Липсва скала указваща на какво разстояние се намира сниманият предмет. Общо взето това е тенденция на почти всички обективи от фамилията NEX, и липсва само на фотографи като мен които са свикнали когато снимат на максимално близко разстояние да виждат кога го достигат.

Нещото което би ми липсвало, но всъщност не и с този обектив е истинският ръчен фокус. Тук не се налага ръчен фокус защото обектива е екстремно широк и едва ли не след метър и нещо всичко е на фокус. Принципно “електронният фокус” както го наричам не много удобен ако се търси прецизна работа особено като се снима видео с водене на фокус.

Иначе автоматичният фокус е бърз и безшумен, което добра новина за снимащите видео.

Оптични качества

Обективът е изграден от 10 лещи подредени в 8 групи от тях 3 асферикални и една Super ED леща всички с цел да дадат добро изображение. Целият този набор от стъклария е сметнат така, че да осигурява “точно” падане на светлината върху матрицата и въпреки малкото разстояние между задната леща и матрицата не се наблюдава явлението “color shift” (оцветяване на ъглите в пурпур).

Свръх широките обективи имат склонността да “кривят” пространството в геометрична перспектива. Може да се избегне геометричната перспектива, стига да се уцели точният център на сниманият обект. Ако не сте в точен център ще има убежни линии нагоре (ако сте под центъра) или надолу (ако сте над центъра).

Лично за мен като любител на широкото геометричната перспектива ме радва много и често снимам в максимално нисък ракурс показвайки нестандартен за всекидневния човек поглед. Улавям се, че в 90% от случаите използвам обектива на минимални 10 mm.

Въпреки това не бих предпочел твърд обектив. Обичам “тревъл” фотографията и не разполагам с много време като пътувам, затова широк варио обектив ми идва много на място. Предпочитам твърди обективи при милиметри близки и по-големи от така наречения “нормален” обектив.

Аберации

Пълен кадър : горе без корекции, долу с корекции

Отсечка на ъгъл: горе без корекции, долу със

Има. Е да няма как това си е болест на широката оптика. Като тествах обектива реших да пробвам в лабораторна и в снимачна среда. Лабораторната среда е ясна статив, на статива камера, на камерата обектив, а пред обектива скала за снимане разположена на 25 пъти фокусното разстояние тоест на 25 cm.

От изброените цифри следва, че съм избрал фокусно разстояние 10 mm. На снимката очевидно личи хроматична аберация по краищата както и “буренце” в центъра. Рязък е в голяма площ в центъра и се размаза видимо по краищата както и има загуба на светлосила с 1/2 до 2/3 диафрагма. Забравих диафрагмата – 4 разбира се решил съм да изтормозя максимално обектива.

Център на кадъра

Лоши новини би казал някой, не са чак толкова лоши. Камерите от фамилия NEX имат софтуерно коригиране на оптичните дефекти на обектива.

Почти напълно изчезват буренцето, хроматичните аберации и винетирането. Остава единствено не добрата рязкост по краищата. Корекцията се извършва след записване на снимката на картата и фотографа може да види буквално пред него как снимката се коригира.

Ако не сте пуснали тази опция, но снимате в РОУ формат то с фирменият конвертор може да активирате корекциите.

Трябва да имате в предвид снимайки на РОУ, че настройките за корекция на аберации се четат само от фирменият конвертор Image Data Converter, но не и от програми като Aperture, LR или Photoshop.

При затваряне на диафрагмата на 5,6 или 8 остротата по краищата се повишава и започва да се доближава до центъра, но въпреки това хроматичните аберации и буренцето си остават, затова препоръчвам използването на настройките в камерата за корекции да са активирани непрекъснато.

В снимачни условия нещата не са толкова забележими. Снимах тухлена стена от около 2 метра и там леко си личи буренцето. Ако се снима природа или начупен градски пейзаж не мисля, че биха се забелязали някакви проблеми.

Все пак този обектив е създаден да се снима а не да се правят лабораторни тестове а като снимки се справя много добре и компактността му позволява да е почти ежедневно с вас и NEX.

Стабилна крачка за Sony и фамилия NEX е появата на този обектив

Общо взето ентусиастите снимащи пейзажна фотография ще бъдат повече от възхитени.

Надявам се скоро да имам възможност да го изпробвам с набор от филтри с преливащи цветове или неутралност и хубавото е, че не трябва да се оборудвам с огромен професионален комплект.

Навън е навалял пресен сняг и изгря слънце. Какво ли правя още пред компютъра?!?!