Ricoh GRIIIx признавам се появи доста късно за пробване във Photo Café. Това е серия с вече легендарен статус сред фотографите, снимащи в стил „стрийт“ и същевременно фенове на компактните камери. Докато дойде ред на ревюто да излезе, или по-скоро умишлено го забавих, излезе и новата версия – Ricoh GRIV, но за нея в края на статията.
През годините установих, че потребителите на Ricoh GR серията са страстни защитници на възможностите на камерата и картинката, която им дава като краен продукт. Много от тях снимат изцяло в JPEG формат с предварително зададен цветови профил или пресет. За лично да не снимам в RAW си е мъка, но…
За да мога да сравня разлики между RAW и JPEG, снимах едновременно в двата формата. Идеята ми е да сравня дали от суровия файл мога да изкарам по-добра снимка от JPEG-a и колко време би ми отнело.
Дизайнът на Ricoh GRIIIx е доста минималистичен. Все пак има грип даващ по-стабилен и сигурен захват от камери, които са просто един паралелепипед. Традиционно може да си поставите една “thumb up” скоба на гнездото за светкавица, което ще усили здравината на захвата, както и удобството. Да, губите опцията да снимате със светкавица, защото няма вградена такава.
Споменавам това за светкавицата, защото има движение в „стрийт“ фотографията, което разчита на улични снимки през деня с поставен синхронизатор на камерата и светкавица държаща се в лявата ръка (докато камерата е в дясната) и изненадващи снимки на невинни минувачи. Бил съм на 2-3 такива фотосесии и останах изненадан, как не ги напердашиха колегите…
Поснимах, разгледах, време е за традиционното видео обръщение. Има лапсуси, но то е за да има за какво да наострите уши, ако сте се разсея ли от нещо друго по-интересно. Гледай, после ви чакам тук.
На оцелелите след 20 минути видео добре дошли отново. Като за начало започваме с лапсусите. Половин милион е добро число. Милион още повече, да, но Ricoh GRIIIx няма половин или един милион ISO, просто без очила са ми се сторили нулите повечко. Накратко максималното ISO е 104 800, макар мисля да е станало ясно, и на екрана си личи. Има и някое разминаване с картинките… както се казва рисковете на живото предаване, нищо, че е на запис.
Малко за обработката
Споменах, че съм снимал на RAW и JPEG за да видя разликите. Както се видя, независимо че Ricoh GRIIIx снима в DNG то Adobe Lightroom не възприема избраните пресети, или поне не всички и не автоматично.
Защо RAW? 14 срещу 8 бита, колкото всъщност е JPEG. Тоест суровия формат ни дава много по-голяма дълбочина за обработка.
Днешният свят е толкова забързан, социалките бълват непрестанен поток от случки, че все повече фотографи не искат да обработват, а веднага да споделят снимката в мрежите. Признавам, отнема време да обработя суровия формат до визията на пресетите заложени в камерата. По-добри резултати получавам, с повече динамика, но на дисплей на телефон кой ти прави разлика, стигнем ли обаче до печат…
Да се върна на камерата.
Ricoh GRIIIx
Споделих за фокуса. Наистина доста го тествах и пак казвам има какво да се желае повече от него. Няма как да го сравня с новия Ricoh GRIV просто защото до редакционното приключване още няма налични бройки. Погледнах ревюта на колеги, доста разнопосочни мнения има. На светло работи добре, но на по притъмнена обстановка имах сериозен брак. Да изключил съм подпомагащата светлина, за да остана незабележим като снимам, но аз я изключвам на всички камери по принцип.
Липсата на подвижен дисплей и най-вече опцията за вграден визьор, или възможността да се постави допълнителен електронен е сериозен недостатък лично за мен.
Вярно търси се компактност, но съм виждал въпросните екстри на също толкова компактни камери, тоест напълно постижимо е. Поне опцията за външен електронен визьор не е толкова сложна. Да, някак е по „куул“ да се използва класически външен оптически тунелен визьор, но все пак поглезете и по-старите фотографи, които без очила им е трудничко да видят какво точно има на дисплея. Сигурно преди 15 години нямаше да се захвана за тази драма, но ето понякога и възрастта е ценен съветник за удобства на дадена фотокамера.
Финално
Споменах, че докато излезе ревюто, взе, че се появи новият модел – Ricoh GRIV. Много се надявах да има монохром версия. Защо няма умът ми не го побира. В крайна сметка Ricoh групата притежава Pentax, а те имат Pentax K3 с монохром матрица. Просто можеха да я поставят на новия модел Ricoh GR и гарантирано щяха да „избият рибата“. Виждал съм резултати от монохром сензор и те са впечатляващи за фотографите обичащи реалното черно-бяло, а не симулация.
Както обичам да казвам новият Ricoh GRIV е като старият Ricoh GRIII, само че е нов. Ок. Има 3 разлики, но нищо съществено за съжаление.
