Признавам имам страст към ултра широкоъгълните обективи. Освен, че ми позволяват да покажа максимално много в един кадър, имитирайки “панорамният” човешки поглед, било в стая или сред природата, но и с различен от нормалния ракурс да се възползвам от перспективните ефекти присъщи този тип обективи.
Pentax DA 12-24mm f/4 AL ED IF е създаден като съвместна разработка между Pentax и Tokina. Ще отбележа, макар да имат еднаква оптична основа, видими са разликите в дизайна,правя както и в покритието на лещите. При Pentax има разработено собствено SMC просветляващо покритие. Създаден е да покрива APS-C матрица – тоест няма как да го поставите на лентовата си камера. Бих казал това е класически обектив, защото се явява аналог на ултра широкоъгълният за лайка формат филм (матрица) 18-36 mm. с какъвто обектив снимах често в лентовата епоха.
Дизайн.
Изработката на обектива е солидна. Лек метален корпус, като е отделено по-голямо внимание на размера и удобството на гривната за управление на вариото. Въртенето на гривната е с леко съпротивление за по-прецизно избиране при кадриране а и така не позволява самоволно “развиване” на обектива когато носим камерата закачена на рамото ни. Понеже обектива е модел някъде около 2005 година, му липсва актуалната в момента защита на Pentax – WR, тоест не е устойчив на лошо време.
Челният елемент не се върти, което позволява две неща: сенник “лале” който максимално засенчва обектива при 12 mm, но без да влиза в кадър и използването на поляризационен филтър, без да се притесняваме от промяна на позицията му без наше разрешение.
Филтрите са полезни.
Споменавайки филтър, добавям и какъв е размерът филтри, които могат да се присъединяват към обектива – 77 mm. Малко скъпа опция е, но си е неизлечима болест при всички ултра широки обективи, с някои малки изключения. Препоръчвам да се използват slim (тънки) филтри, за да се избегне варианта филтъра да се окаже “удобно” настанен в краищата на кадъра, когато снимане на 12 mm. Използването на квадратни филтри също е решение, ако се съобразите да използвате размер на филтри 100 х 100/150 mm и единичен тънък държач.
Фокусът е?
Подобно на доста други Pentax обективи и при Pentax DA 12-24mm f/4 AL ED IF няма вграден мотор. Това прави фокусирането по-шумно и би се отразило при заснемане на видео. Самият фокус обаче е пъргав, а и е известно колко малко му трябва на един ултра широк обектив да фокусира. Общо взето дори на моменти се чудя кога е успял да фокусира, защото след 2 метра вече навлиза в зоната на безкрайност, където корекциите на фокуса са буквално милиметрични и не се усещат. При екстремно близко снимане най-вече може да се усети скоростта на фокусиране, но дори и тогава не усещам особено забавяне или “хънтене”. Фокусният ринг е доста по-малък и леко неудобен сравнено с хубавия ринг за управление на вариото. Предполагам хората от Pentax са казали: това е АФ обектив… ръчен фокус с него почти не ви е нужен. Нещо полезно за мен е наличието на скала с разстоянията до обекта. Трябва да ми за случаито когато снимам от изключително близко разстояние и по нея се ориентирам колко още „имам“.
Говорим си за оптика.
Pentax DA 12-24mm f/4 AL ED IF има склонност да винетира при 12 mm и максимална диафрагма. Общо взето загубата на светлина по краищата е в порядъка до около 1 диафрагма. При затваряне на позиция 5.6 ефекта на винетиране силно се снижава, а при диафрагма 8 изчезва. При фокусни разстояния над 18 mm. не се наблюдава изразено винетиране.
Забелязвам хроматични аберации при максимална диафрагма и екстремен контраст – гранични зони на контражур. Най-често могат да се забележат в краищата на кадъра. Добрата новина е опцията на Adobe Lightroom и Adobe Photoshop да чистят почти до нула аберациите благодарение на вградените си профили. В случай, че има наличие на още следи, може да си помогнете с плъзгачите за корекция които са на разположение в горе споменатият софтуер.
Освен аберациите, профилите на Adobe коригират и лекото “тумбене” или да го нарека аберация буренце за по-правилно. Почти не съм попадал на ултра широк обектив, който да няма това специфично “тумбене” забележимо при снимки в особено близък план. И тук както винаги е моментът да кажа: снимайте в RAW (в случая щом сте с Pentax в DNG) това ще ви помогне освен за по-добрата последвала обработка, така и за използването на профилите за корекция.
Профилите коригират доста проблеми, но няма как да оправят загубата на рязкост в краищата на Pentax DA 12-24mm f/4 AL ED IF. При максимална диафрагма на позиция 12 на вариото, обектива е изключително рязък в центъра. Рязкостта започва да пада с наближаване към краищата и съвсем в края се вижда как изображението е по-замазано сравнено с това в центъра. Трябва да имате едно на ум, ако в краищата на кадъра попадат фини детайли. Прекадрирайте или затворете диафрагмата. На позиция 8 обектива работи перфектно. Не прекалявайте със затварянето повече от 16 защото тук лош номер ще ви изиграе дифракцията на светлина и вместо да е рязко изображението ще има влошено качество. От друга страна може да се заиграете със слънце в кадъра и да получите игриви слънчеви лъчи – в случая 8 на брой, което издава, че диафрагмата е съставена от 8 ламела.
Работа
Изключително приятно е да снимам с обективи от типа на Pentax DA 12-24mm f/4 AL ED IF. На моменти е даже малко пристрастено. Като гледам колекцията снимки от Испания, където го тествахме, повече от 50% са заснети с него. Относно с каква камера е снимано – Pentax K30. Мисля си с Pentax K5 IIs или К-3 ще се получат още по-резки снимки и се надявам скоро да си задоволя любопитството как се справя този обектив с новата 24 Мп матрица.
В гонене на максимално качество се стремях да не падам под диафрагма 5.6 дори и при снимки в тъмен интериор. Доста често залагах и на ниският ракурс защото получената перспектива дава хубави убежни линии и от там по-различен поглед.
Малко ТТ данни.
| Технически характеристики | |
| Фокусно разстояние | 12 – 24 mm |
| Фокусно разстояние (приравнен към 35mm еквивалент) | 18 – 36 mm |
| Максимална диафрагма | f4 |
| Минимална диафрагма | f22 |
| Оптична конструкция | 13 елемента в 11 групи |
| Минимална фокусна дистанция | 0.3 m |
| Максимално увеличение | 0.12X |
| Диаметър на филтъра (mm) | 77 |
| Байонет | Pentax KAF |
| Диаметър | 84 mm |
| Дължина | 87.5 mm |
| Тегло | 430g |
| Автоматичен / ръчен фокус | да / да |
| WR защита | не |
| Лещи от ED стъкло | да |
| Асферични лещи | да |
| Вътрешно фокусиране | да |
Кратка галерия със снимки
Може би е добре да споделя и моите впечатления от обектива, като човек непрофесионалист и любител на архитектурата. Като цяло наистина е удоволствие да се работи с обектива. За малки пространства е великолепен и ми дава нужния поглед. Смело мога да кажа, че попада в списъка на онези обективи, които превръщат дифракцията във великолепен ефект. Фокусът му е бърз и почти винаги ви слуша. В комбинация с К30 много бързо може да смените точката и пак да не изпуснете момента. За фокуса по краищата – за мен лично не е проблем, защото придава един по-артистичен завършек.
Чудесна статия!
Имам предвид тематичната подредба оптика-приложение.
И също така – погледът, отразен в снимкте.
Благодаря!
(Ако ми позволите да се направя на важен, аберацията, добре наречена „тумбене“, обикновеко я наричаме „дисторсия“. на български. Тя бива два вида: тип „бурнеце“ и тип ‘възглавничка“ и за да са количествено различими, в процентоалната мярка на отклонението от правата се въвежда знак минус или плюс, съответно. Всичко това съм сигурен, че добре го знаете и ако може, този коментар го скрийте от зрителите. Поздрави!)
Привет,
относно допълнението – добре дошло е, тъй като статията ни за аберациите от много време стои в чернови и чака да бъде редактирана :)
Харесва ми как се отнасяте и към фотографията и към оптиката.
Ако сте склонни по-скоро да ме приемата на шега, отколкото на сериозно, с удоволстви и безкористно бих погледнал и статията за аберациите. Дано не съм Ви засегнал с нахалството си. В своя защита съвсем нескромно ще добавя, че оптиката ми е професия от много години (е, как само успях да ги скрия!).