Pentax K-5 IIs независимо от прогнозата за времето

В началото бе… дизайна.

Имам усещането, че май изречението гласеше нещо друго, но нали за това са историческите личности, да заемаме някоя мъдра мисъл от тях. Та дизайна на Pentax K-5 IIs  няма никакви видими (според мен разлики) с Pentax K-5. Строг, класически с изчистени линии. Няма екстравагантността на Pentax K-30 да речем.

Много удобен грип за хващане. Спусъкът е не там, където искам да е – тоест малко трябва да си понамествам показалеца, но пак казвам хванеш ли го в ръка няма изпускане. Моментално се усеща колко здрав е корпусът (…и тежък, макар фактор да играе и про обектива 16-50/2.8, който съм закачил). Корпуса е изработен от магнезиева сплав, а самата камера има вътрешен стоманен скелет за допълнителна здравина. Говорим за топ клас тяло, което води след себе си задължителната прахо и влаго защита. Всъщност освен към влага, камерата има и степен на водозащитеност. С подходящ обектив камерата може да държи и на дъжд (предполагам не визират проливен дъжд, то аз няма да издържа…). Относно студ? Pentax скромно споделят, че камерата им може да издържи безпроблемна работа и при минус 10 градуса (за фотографа не знам).

Pentax K-5 IIs е подобрена версия на Pentax K-5. Буквата “s” в името навежда на мисълта, че има модел Pentax K-5 II. Каква е разликата между двата модела? При Pentax K-5 IIs липсва така нареченият АА филтър което позволява да се уловят още по-фини детайли. Неизбежно заради структурата на филтърната решетка, липсата на АА филтър може да предизвика ефекта моаре. Това означава да имате едно на ум като снимате повърхности, които биха предизвикали този дефект. Снимал съм не малко с камера с липсващ АА филтър и съм свикнал и общо взето се радвам, че фотографските фирми започнаха да пускат камери с премахнат АА филтър. Бих прежалил инцидентната поява на моаре в някои случаи срещу това да имам много по-остри и детайлни снимки.

Още някои новости сравнено с предшественика: намалено е въздушното пространство между дисплея на камерата и защитното стъкло. Останалата минимална празнина е запълнена със смола. Това повишава доста качеството на изображение поради липсата на възможност за вътрешни отражения. Като параметри дисплея е запазен както и преди – 3 инчов с резолюция от 921 000 точки. Не е подвижен, но на коя ли топ камера е подвижен. Все пак като почитател бих искал все повече фирми да се ориентират към тази ценна екстра.

Pentax K-5 IIs е камера от висок професионален клас с 16 мегапикселова APS-C матрица. Тя е от типа CMOS “баер” мозайка RGB и е х1.5 кроп сравнено с матрица 35 mm стандарт. На камерата е монтиран К AF2 тип байонет, на който могат да се закачат обективи с байонети тип KAF3, KAF2, KAF, KA. Има вградена матрична стабилизация и благодарение на това доста добра прахо почистваща система.

Визьора е светъл със 100% покритие на кадъра и диоптрична корекция! Не бих и очаквал друго от камера такъв клас.

Контрол

Предполагам вече се досещате, че щом говорим за топ клас, то Pentax K-5 IIs си има всички контролни уреди, за които може да се досетим: преден и заден скрол (програмируеми), набор от бързи бутони, програмен диск, селектори и още разни копчалъци дето при добро желание може да им се присвоят допълнителни функции.

Програмният диск е със заключваща система, за да се избегне “неволно” превключване от един на друг режим. Да си призная няма смисъл от тази опция, защото диска е стегнат и не случайно съм сложил неволно в кавички. Изпитвам леко неудобство, но изпитвам същото неудобство и при други марки с техните топ камери.

Под програмния диск се намира селектора управляващ типа мерене на камерата: мулти сегментно, централно и спот. Относно последните две те са класически както при всяка една камера последните 20 години. Мулти сегментното е от 77 елемента и за пейзажист като мен дават много добър краен резултат. Почти не попаднах в ситуация която да ми се наложи да премина към някое от другите измервания.

Освен класическото гнездо за системна светкавица, Pentax K-5 IIs разполага и с конектор за кабелно управляема светкавица. Тук е моментът да измрънкам от миниатюрното капаче, което покрива конектора и честно казано видях зор с моите дебели пръсти да го развия.

Добре, че предпочитам радио синхронизатори, та ще пропусна конектора с неговото ситно капаче.

Независимо, че Pentax K-5 IIs е топ клас, неизменно си спомням за Pentax K-30, който макар и базов клас бе натъпкан с всевъзможни екстри, дори и по изведените бързи бутони Pentax K-5 IIs няма кой знае колко повече сравнено с К-30. Така като гледам два или три бутона в повече.

Е… и разбира се така любимият на професионалните фотографи горен дисплей. На първи поглед виждам отделен бутон за ISO, за блокиране на експозицията и за кошчето (под кошче визирам функция изтриване). Разположението на бутоните е сходно и при базовия и при топ класа, което позволява лесно превключване от една към друга фотокамера. Все пак Pentax K-5 IIs си има допълнителни екстри, малко, но много полезни като например селектора за избора на автофокусни точки. С него може да избира лесно измежду опциите: само централна АФ точка, избираема от фотографа точка или активни 11 точки, а камерата сама преценява къде да бъде фокуса.

Меню

Голямо и богато, но някак си в мен нещо човърка, че не се справям с него толкова лесно, както например се справих с менюто на Pentax K-30. За съжаление нямам пред себе си и двете камери и не мога да напипам какво точно ме боде относно функционалността. Хубаво е да седнете в удобно кресло с инструкция за употреба в едната ръка и Pentax K-5 IIs  в другата, и да разучите пълните възможности на менюто. Не гарантирам, че ще запомните всичко, дори на мен ми идват в повече възможностите които то предлага.  Като акценти какво най-много ми харесва;

• Възможността да програмирам предният и задният скролер по начин, който ми харесва, за всеки един от снимачните режими.
• Памет – може да се избира какви настройки и корекции да се помнят и след изключване на камерата.
• Pixel mapping – ясно е, че с течение на времето тук там някой пиксел гръмва и остава да свети като червена или бяла точка. Пускаме опцията pixel mapping и по този начин си спестяваме разходка до фирменият сервиз.
• Електронен нивелир – самата дума говори сама себе си.

Светлочувствителност – ISO

Какви са възможностите за избор на ISO чувствителност? От 80 до 51 200. Всъщност правилно е да кажа от 100 до 12 800 а горните цифри са при така нареченият разширен режим. Принципно не открих никаква разлика между 80 и 100 ISO. Аз съм свикнал да ползвам 80 ISO за случаите когато използвам свръх светло силни обективи.

Мимоходом ще спомена, че ако използвате режима: Highlight Correction, то минимално използваемото ISO е 160. В смисъл да не се зачудите, че не може да слезете на по-ниско ISO

Настройката за работа на автоматичното ISO и настройките за шумопотискане. При избор на автоматично ISO освен диапазона на работа (например: от 80 до 3200 ISO или от 400 до 800 ISO), който е неограничен като избор на начална и крайна стойност, може да се избере кривата на покачване на ISO то. Вариантите са: бавна, нормална и бърза. За себе си се спрях на бавна с цел максимално дълго време камерата да се опитва да снима на ниско ISO.

Снимки от лабораторният тест преди да ви кажа как се държи камерата при високо ISO. Използвал съм настройка без корекция на шума(ляво), нормална(среда) и висока корекция (дясно). Снимано е на Jpeg за да се запази как го прави камерата.

Как се държи Pentax K-5 IIs  при високо ISO

Липсата на АА филтър позволява запазването на много фини детайли. Това е плюс при снимки на високо ISO където знаете финия детайл започва да изчезва заради шума и софтуера който потиска появата на шум. Като всяка нова и модерна камера, Pentax K-5 IIs притежава матрица и софтуер, които спомагат за запазване на детайлите при високо ISO. Спокойно може да се възползвате от опцията автоматично ISO и да го държите в диапазона 100-800. Практически разлики ще се видят само при снимки с много висока детайлност. Качественото използваемо ISO за моите стандарти е 3200 и вече с компромис 6400, защото шума от монохроматичен започва да става цветен. Може да стигнете и до гранична стойност от 51 200, но тогава е по-скоро регистриране на грубо изображение без добри подробности и фини детайли. Всъщност ефектно е за снимане на крупни портрети и конвертиране в черно бяло.

Примерите по-долу са чисто илюстративни при тип репортажна обстановка без светкавица. Знаете, че полутъмна кръчма (или църква) са най-големият кошмар за снимане. Да се върна на снимките. Не съм използвал статив и бях с максимално отворена диафрагма на обектива – f/2.8 Липсата на статив не ми позволи да снимам на стойности под 400 ISO, защото си знам треперливите ръце. Въпреки това на 400 ISO успях да направя добър кадър при ½ секунда експозиция, което за мен си е  постижение, а и показва качествата на стабилизиращата система на Pentax K-5 IIs. Снимах в RAW и снимките просто са отворени в Adobe LR и направена отсечката, която виждате, тоест снимките са без никаква намеса на шумопотискащ софтуер.

Измерване на светлина

Измерването на светлината е класическо: мулти сегментно, централно претеглено и спот, тоест има решение за всеки. Експонометъра е добре настроен и не дава често грешки. Тук няма как да дам коректна или некоректна оценка, защото все пак снимам от доста време и знам кога кой режим да избера. Въпреки това мулти сегментният режим се справя качествено в около 90% от избраните ситуации. Препоръката към снимащите е да експериментират с различните типове мерене, ако нямат натрупан опит.

Бял баланс

Белия баланс на автоматичен режим е добър. Имам усещане за лека студенина, но може би е и до навика от по-топлия баланс при друга марка. Освен автоматичния има задължителните: на сянка, облак, светкавица луминесцентно (с 4 различни подтипа), изкуствено, ръчен бял баланс (3 памети) и нещо, което повечето камери базов клас нямат, а тук го има, е настройката по градуси Келвин. Диапазона за настройка е от 2 500К до 10 000К, през 100К. И не е само това. Всяка от избраните стойности може да се коригира в зелено/пурпурно и едновременно с това в синьо/жълто. Накратко, ако имате професионален колориметър може да измерите точната цветна температура и да я нагласите през менюто на камерата. Полезна опция макар мисля тя да е полезна само на професионален фотограф, а може би и заради това и обърнах толкова внимание.

Фокус

В камерата има интегриран доста мощен мотор. Независимо, че е малко стара технология, не му пречи да фокусира много точно и учудващо бързо за вграден в тялото мотор. Благодарение на вграденият мотор могат да се използват и доста стари обективи останали от лентовата ера мислейки и за своите потребители, Pentax пускат и обективи с вграден мотор, с какъвто бе оборудван и Pentax K-5 IIs. Имах чудесен обектив на разположение, отговарящ на класа на камерата, а именно: Pentax SMC DA* 16-50mm f/2.8 ED AL IF SDM. Само още веднъж да проверя името, че докато го напиша ми се върза езика на фльонга. Това като шега. Обектива е чудесен и фокуса с него просто ковеше на момента. Галерията снимки по-долу е правена изцяло с него и доста помогна да се види колко детайлна е матрицата на заради липсващият АА филтър.

Иначе като подобрена версия на Pentax K-5, има и нов управляваш фокусен сензор, което е с цел да подобри бързината и качеството на фокус. За съжаление не съм снимал с предишният модел и не мога да изкажа преки впечатления.

Избора за фокус е с класически механичен селектор разположен близо до байонета на камерата, а изборът е: единичен, следящ или ръчен. Съществува опция за автоматично избираема опция между единичен или следящ фокус по преценка на камерата.

Предлага се 11 точкова система като 9 от точките са от кръстовиден тип. Чувствителността на измерващият сензор е от -3 до 18 EV. Точките могат да се избират всяка една по отделно с помощта на тип джойстик разположени бутони на гърба на камерата. Автоматично – 5 точки обхващащи центъра или всички 11 точки. Може да се остави активна само централната зона.

Серийно снимане

Максималната скорост на снимане е 7 кадъра в секунда. Ще се доверя на спецификациите, но пък ще тествам сам колко събира буфера при серийно снимане. За да съм на чисто изключвам всички софтуерни екстри, които предлага Pentax K-5 IIs – корекции на аберации, шумопотискане, и… а бе всичко. От собствен опит съм се убедил, че тези корекции отнемат работно време от процесора. Това не намалява броя на кадрите В буфера, но се налага дълго чакане цялата серия кадри да се обработи после от камерата.

Резултати: в RAW формат, независимо DNG или PEF – 21 кадъра до спиране поради напълване на буфера. В JPEG FINE – 24 кадъра до напълване на буфера с уговорката, че камерата не спира напълно а започва да снима по кадър – два за секунда. Конкретно в JPEG може и повече от кадър – два за секунда след напълване на буфера ако се използва нова бърза карта памет.

При JPEG с по-малка резолюция и по-голяма компресия, буфера може да поеме повече кадри, но аз като максималист за качество винаги пробвам при най-добрият файлов формат.

Файлови формати

Разговорихме се за файлове, нека продължим. Pentax K-5 IIs  предлага като възможности RAW и JPEG. Ясно е, всяка ДСЛР камера има тези опции. Хубавото тук е, че може да се избира из между два RAW формата – адобския DNG и фирменият PEF. За съжаление не разполагах с това време да тествам успоредно и двата RAW формата. Заложих на DNG защото имам навици за работа с него а и добре се погажда с Adobe LR и Camera Raw без да се налага да имам най-новите версии на софтуерите. Предполагам бъдещите потребители ще изберат за себе си кой от двата RAW формата да използват.

И понеже през цялото време говоря за статистики и резултати, то при снимане в DNG имам наблюдения относно размера на изходния файл – от 14 до 32 MB. Не съм се ровил в спецификациите да видя това ли са максималните и минималните размери, а това е на база заснети кадри. Една снимка на море и небе сигурно от своя страна ще е с много малък размер за разлика от един горски пейзаж. Направи ми впечатление, че снимки при високо ISO са по-големи като размер. Има логика заради шума в изображението. Не забелязах да има опция в менюто за настройка дали да се снима с компресия или без, но не е и повод за притеснение защото се използва алгоритъм който не губи информация при компресиране. Единственото неудобство е, че снимащият не знае колко кадъра биха се събрали на неговата карта – брояча показва колко кадъра се събират при максимално голям размер на файла.

Снимките се записват на SD карта памет. Pentax K-5 IIs разполага само с един слот, като гнездото е обезопасено с гумени уплътнения. Картите памет които може да приема са тип: SD; SDHC и SDXC

Снимачни режими

Нека се върна пак към корпуса на камерата, по-точно към ротиращия селектор със сниманите режими. Стандартните PSAM режими са там (макар и някои с леко променени имена) за тези, които сега се включват това са P – програмен режим; S (тук носи кодировката Tv) – приоритет на скорост (правилно е да кажа експозиционно време); А (кодирано с Av) – приоритет на диафрагма и М – разбира се – ръчен режим. Така освен това има още няколко спомагателни режима: Sv (Автоматична експозиция с приоритет на чувствителността – ISO) и TAv (Автоматична експозиция с приоритет на затвора и диафрагмата). Какво ни дават тези два режима. Нищо толкова наложително, просто допълнително удобство и бързина на работа.

Набързо ще спомена, че при Р режима може да се използват както предния моторен селектор, така и задния и заводските настройки принципно променят линейно съотношението приоритетно диафрагма или скорост (зависи кой селектор въртите). Освен това може да се програмират селекторите да променят вместо скорост/диафрагма, ISO или +/ – корекция или да се разменят местата им… с две думи 4-5 опции за лична настройка… или май бяха 6 ?!?!? А да, това важи и за останалите режими които споменах по-горе.

Нещо забравих? Да има автоматичен режим (зеленото “квадратче”), да има сценични шаблони около 20 на брой и са добре познати, да има видео, но за него по-късно. Ах да харесва ми, че функцията В е отделена на отделна позиция, щрак и веднага съм на В вместо да въртя селектора през М режима.

Отделно е и позицията за синхронна скорост при снимки със светкавица. Това по-скоро е предназначено за студийните фотографи които ползват кабел или радио контрол, защото както се досещате при поставяне на системна светкавица Pentax K-5 IIs  автоматично минава на синхронна скорост.

Вмъквам тук експозиционните времена или наложилото се вече “скорости” на затвора. Най-кратката е 1/8 000 сек. а най-дългата е 30 секунди. За режим В вече говорих по-горе. Синхронизацията за външна светкавица е 1/180 сек.

Приключвайки с програмния диск, добавям само, че се виждат възможности за превключване на предварително създаден потребителски профил.

Освен традиционните снимачни режими и сцени, има и още няколко дигитални ефекта (по точно 9), както и HDR опция за снимане. Могат да се задават през менюто на камерата. Дигиталните ефектни са за случаите, когато снимащият иска да се забавлява и да не губи време с последваща обработка на изображението, а да получи веднага различна визия от “стандартната” снимка. На мен ми е интересна HDR функцията, защото често я ползвам. Pentax K-5 IIs  снима по 3 кадъра и от тях сглобява крайният резултат. Има възможност за настройка до 3 стопа разлика между кадрите. И тук както и при Pentax K-30  продължава да не ми харесва, доста неестествената визия, която се получава при максимално избрана динамика. Надявам се от Pentax да погледнат по-сериозно на тази иначе хубава функция.

PENTAX K-5 IIs притежава функцията cross process, в която апарата автоматично размества различни параметри за всеки кадър, като по този начин получавате уникални, драматични цветове точно както при снимките обработени с cross process при филмовата фотография. В допълнение на “Random”, където резултата е непредсказуем, докато не се обработи снимката, фотографа вече има още 2 варианта – “Preset”, с три различни комплекта параметри и “Favorite”, където фотографа контролира параметрите.

Pentax K-5 IIs  освен фото може да снима и видео. Всъщност това вече е задължителна опция за всяка една модерна фото камера. Какви са възможностите: Ful HD 1920 х 1080 пиксела с 25 кадъра за секунда. Формата за гледане както е видно от резолюцията е 16:9. Камерата може да снима още в HD или VGA резолюция. Клиповете са Motion JPEG (AVI), качеството е добро за любителски цели. Камерата предлага както автоматични режими на снимане, така и пълно ръчно управление.

Като цяло Pentax K-5 IIs е камера предназначена да и се “вземе” здравето с професионална употреба. Удобна за работа с изключително тих затвор (за момент оставам с впечатление, че снимам с без огледална камера). Има много добра детайлност благодарение на липсващия АА филтър, а добрата защита предлага възможност за снимане и в лошо метеорологични условия. За мен бе удоволствие да снимам с нея, а и снимките, които получих се нуждаеха от наистина минимална обработка. Като пейзажист съм наблегнал предимно на такъв род снимки и качеството им ме задоволява напълно. За да се използва напълно потенциала и е препоръчително да се използва предимно с твърди обективи или варио от професионален клас.

Pentax K-5 IIs си остава на 100% фото камера с опция за видео. Не разчитайте да изкарате от нея перфектната видео картина. Заложете на фото и няма да се разочаровате.

Относно Pentax K-5 II или Pentax K-5 IIs? Често ми задават този въпрос. Практиката ми показва, че камерите без АА филтър (като Pentax K-5 IIs) са предпочитани от сериозните професионалисти занимаващи се със студийна фотография или пейзажисти, които не се плашат от евентуална поява на моаре, а искат максимален детайл.

За десерт ще цитирам един колега фотограф: Който и от двата модела (Pentax K-5 II/ Pentax K-5 IIs) да вземете заедно с няколко твърди “лимитед” обектива да вземете, няма да сбъркате. Ще се сдобиете с качествена система събираща се в малка фотографска чанта и така ще имате удоволствието да снимате навсякъде…