NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S и NIKKOR Z MC 50mm f/2.8 бяха представени официално на 2 юни 2021 година, днес малко повече от месец по-късно вече имаме своето първо впечатление за тях.
Тъй като опашката от желаещи да ги пробват е голяма, а на мен се падна удоволствието първи в България да ги напипам, ще призная, че разполагах с не много време, затова няма да ви ви зарадвам с впечатляваща галерия. За сметка на това направих един куп скучни тестови снимки няколко дни подред за да ги усетя като скорост на фокус, удобство на употреба и разбира се оптични качества.
Ще пиша за двата обектива едновременно и се надявам да не се оплета като паток в гащи, а ако това се случи искрено се извинявам предварително.
NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S е по-високият клас обектив, както е видно и от името съдържащо голямо “S”, докато NIKKOR Z MC 50mm f/2.8 е базов компактен клас с малко по-скромни технически, но никак нескромни оптични характеристики.
Предназначени са Z безогледалната серия на Nikon и покриват матрица 35mm стандарт, логично и по-малката APS-C, за която имаме и нова камера излязла преди няколко дни – Nikon Z Fc.
Основното им предназначение да ситни дребни нещица, тоест макро фотография, а максималното увеличение е 1:1 без да се налага използването на някакви удължителни пръстени. Разбира се могат да се използва и за други снимачни цели дали фото, или видео… това всеки потребител може да прецени сам за себе си.
Макро 1:1 означава, че ако снимате например някакъв малък предмет… например значка голяма 30 милиметра то тя ще се проектира на матрицата в същия този размер. При матрица с размер 36 х 24 мм значката ще влезе без проблем и ще и е “широко около врата”, но при APS-C матрица която е около 23 х 18 милиметра… може да се окаже доста натясно. За това не се учудвайте, че при малки матрици макро обектива “работи по-силно”.
Дизайн
NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S е солидно изработен с магнезиев корпус и защитен от влага и прах с “О” пръстени на местата за свръзка на компонентите. Разполага с дебел гумен пръстен около байонета за да предпазва от навлизане на прах от там.
Забелязват се 3 гривни за управление, една от които е чисто декоративна. Другите две отговарят за фокуса и съответно програмируема за каквото искате от изброени възможности (по подразбиране отговаря за диафрагмата и лично за мен е добре да си остане точно така).
Фокусната гривна е огромна с много добро оребрено гумирано покритие. Някои потребители се оплакват, че някои никонски обективи им побеляват гумите и се разтеглят след известно време употреба, но те така или иначе не са скъпи и лесно се сменят с оторизиран сервиз. Предпочитам доброто гумено покритие като консуматив, отколкото адонизирания алуминий, който понякога ти се хлъзга по пръстите.
По корпуса може да откриете още селектор за типа на фокуса, лимитер за диапазон на работа на фокуса между 29 и 50 сантиметра и бутон, който може да се персонализира (по подразбиране, ако го натиснете и задържите, ще заключи фокуса и експозицията). Настройва се от ‘f2” менюто.
NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S има малък монохроматичен OLED дисплей, какъвто видяхме при няколко про обектива от фамилия Z. Може да го програмирате да показва разстоянието в метри или футове, мащабирането от 100 до 1 (в смисъл 1:100, когато сте на безкрайност и 1:1 на пълно макро) и стойността на диафрагмата.
Може да му настроите яркостта (ако снимате в ясен слънчев ден максималната яркост е препоръчителна). Не работи непрекъснато и след първоначално заспиване не се събужда само от спусъка а се налага да натиснете бутона “дисплей” на обектива… в случай, че ви трябва.
Резбата за филтри е като на AF-S VR Micro-Nikkor 105mm f/2.8G IF-ED – DSLR версията – 62 мм, тоест лесно може да си прехвърлите филтрите.
Сенникът е голям и скучен… като отрязан от тръба, ама нали все за нещо трябва да се мрънка.
NIKKOR Z MC 50mm f/2.8 е с по-скромни характеристики. Пластмасов корпус, но пък доста компактен. Има само гривна за фокуса. Гумирана защита около байонета. Превключвател за режима на фокуса и селектор за ограничаване в диапазона 16-30 сантиметра. Няма сенник и не виждам байонет за такъв, освен ако не се навие на 46 mm резба предназначена за филтри. В комплекта има малък сенник… смешно малък сенник. В първият помислих, че е малък екстендер удължаващ с мъничко резбата за филтри с оглед може би, когато се използва макро светкавица… обаче не, това е сенник. Признавам си не се бях смял така от години. Може и да има някаква логика, но за 50 милиметров обектив да сложиш 2 милиметра сенник…
Работа на затвора
Една интересна разлика, която забелязвам е, че когато поставя NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR Sна камерата, то тя преминава в режим електронно първо перде на затвора, тоест нямам чист механичен затвор и това е софтуерно ограничено. При NIKKOR Z MC 50mm f/2.8 това не се случва. Имам пълна функционалност да избирам по какъв начин да ми работи затвора.
Единствената причина, за която се досещам, е това, че при електронно първо перде камерата снима по-бързо, което е важно при снимане от ръка с по-дълго макро. Защо? При много близко макро дълбочината на фокус е буквално десети от милиметъра, дори дишането ни може да окаже влияние, особено ако незнайно защо снимаме на отворена диафрагма.
Аз буквално спирам да дишам за момент докато фокусирам и снимам, но понякога се налага да пускам на серийно снимане и да правя по няколко кадъра с цел после да имам да избирам, ако случайно съм мръднал.
При снимки в студиото е лесно, там съм на статив и имам макро шейна, което ми позволява спокойно и плавно преместване. Използвайте самоснимачка поне 2 секунди закъснение (може и повече) защото макар и стабилен статив, случва се да останат вибрации а NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S е дълъг обектив. Хубаво е да напомня, че при снимки от статив стабилизацията е добре да се изключи.
Застраховам се, като казвам, че това е тествано с Nikon Z6 и не знам как ще се държи с новите модели.
Стабилизация
Добре е да сте инсталирали последният възможен фърм на камерата си. Аз се сблъсках с този проблем с оглед на това, че когато закачих NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S и нямах опция да активирам стабилизацията, а и самата стабилизация не бе много хъм…. добра. За капак и лимитатора на фокуса не сработваше.
След слагане на последния ъпдейт (за Nikon Z6 той е 3.31) нещата се промениха. Направих серия кадри от ръка на половин секунда експозиция и нямах проблем. На една секунда вече се усещане треперенето на ръката (признавам с доста трепетливи ръце съм).
Смятайки на пръст… това са някъде 6 стопа, макар на матричната стабилизация да дават 5. Да NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S е и с оптична стабилизация, която е 4.5 стопа, но макар да не се споменава за синхронизация между двете, определено има ефект.
С NIKKOR Z MC 50mm f/2.8 направих същия тест. Обектива е без стабилизация и разчита на матричната. Също успях да снимам на ½ секунда, а на 1 секунда вече имах брак. Това потвърждава 5 те стопа на матричната стабилизация и затвърждава, че оптичната при NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S оказва сериозно влияние с оглед, че обектива е два пъти по-дълъг.
Диафрагма
И двата обектива са максимална диафрагма 2.8. Поради естеството на работата на макро обективите при тях се появява загуба на светлина в режим макро, защото група лещи се измества в голямо разстояние, което води до намаляване на светлината. Все едно сме сложили макро пръстени или мех. Колко по-вече пръстени, или по дълъг мех, толкова повече пада светлината достигнала до сензора. Тук меха все едно е в обектива.
Макар NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S да е дори по-голям от аналогичния AF-S VR Micro-Nikkor 105mm f/2.8G IF-ED за DSLR, то заради по-късата работна отсечка се печели малко светлосила в макро режим. По спомени AF-S VR Micro-Nikkor 105mm f/2.8G IF-ED при максимално макро приближение губеше светлосила и от 2.8 диафрагмата ставаше 5. При NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S загубата на светлосила при максимално увеличение е 4.5. да не е нещо сериозно като разлика, но е доказателство за предимствата на безогледалните пред огледалните системи.
Тъй като NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S има метрична скала, успях да определя кога започва да пада светлосилата – след 1.5 метра – тогава от 2.8 става 3, след това до 33 сантиметра намалява до 4, а при най-близка дистанция стига 4.5
При NIKKOR Z MC 50mm f/2.8 метрична скала липсва, затова и не можах да преценя при какво разстояние започва загубата на светлосила. Тук тя е по-голяма сравнено при 105 – от 2.8 пада на 5.6 при 1:1 макро.
Двата обектива са с диафрагма с 9 ламела от заоблен тип. При NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR Sдиапазона варира от 2.8 до 32 за стандартен режим и от 4.5 до 51 при 1:1 макро режим. За NIKKOR Z MC 50mm f/2.8 съответно диапазонът е 2.8-22 и 5.6-32 при макро.
Оптика
NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S – 16 елемента в 11 групи, от тях 3 ED елемента, 1 асферична леща, елементи с нанокристално покритие и покритие ARNEO и предна леща с нанесено флуорно покритие за намаляване на замърсяването и предпазва от мазни следи.
NIKKOR Z MC 50mm f/2.8 – 10 елемента в 7 групи от тях 1 ED елемент, 1 асферична леща и преден елемент с флуорно покритие.
Както се вижда NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S е с малко по-добри покрития на стъкларията и повече ED елементи, но да припомним, че това все пак е обектив от серията “S”.
И двата обектива имат минимална хроматична аберация, почти незабележима. Коригира се до пълно изчезване само с натискането на един чекбокс в Camera RAW. Почти не се забелязва дисторзия било то буре или възглавница.
Да винетиране има… при максимална диафрагма независимо дали е 2.8 при нормален режим, или 5.6 в макро винетиране при максимална диафрагма има и разликата от центъра до краищата достига до около 1-1 и 1/3 стойност. Трябва да се коригира ръчно, защото и за двата обектива, все още няма профил създаден от Adobe.
Дали е необходимо? С оглед минималната хроматична аберация и липса на дисторзия, а и това, че с макро обектив се снима на диафрагми 8-16, където винетирането изчезва… мисля няма нужда от профил.
И двата обектива имат добра рязкост от центъра към краищата при максимална диафрагма. При NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S тя е малко по-добра, сравнено с NIKKOR Z MC 50mm f/2.8.
Дифракция започва да се наблюдава при диафрагма 22 и нагоре. Валидно е и за двата обектива. Подчертавам че снимам с 24 мегапикселова камера. Възможно е при 45 мегапикселова версия дифракцията да започне 16, както и при APS-C моделите, които са 21 мегапиксела. Причината е по-малкият размер на пиксела, който способства за по-ранното появяване ефекта на дифракция.
Пускам снимки на тестовата скала, като снимките са без никакви корекции по отношение оптично представяне и са 100% кроп от добре познатата ви скала.
NIKKOR Z MC 50mm f/2.8
NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S
Фокус
Разликата между NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S и NIKKOR Z MC 50mm f/2.8, е, че първия не променя физическите си размери, когато фокусира, докато втория се издължава с малко повече от 1/3.
Най-близкото разстояние за фокус е 29 сантиметра при 105 и 16 сантиметра при NIKKOR Z MC 50mm f/2.8. Това обаче са разстояния от обекта до сензора на камерата. На практика разстоянието между обекта и предната част е съответно 13 сантиметра за NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S и 5.5 сантиметра за NIKKOR Z MC 50mm f/2.8.
Много близкото разстояние може да се окаже понякога проблем, защото се появява възможност да засенчим снимания обект, а ако е някоя хвърчаща бабалюга то неминуемо ще я подплашим, идвайки толкова близко до нея.
Затова предпочитам и по-дългите макро обективи – възможността да съм по-далече от снимания обект. Да, дълбочината на рязкост, която е важна за макро фотографията е по-малка, но както се казва няма пълно щастие.
Фокуса в нормален режим е пъргав и при двата обектива. Преминете ли в близко снимане, дължината на метричната скала видим се удължава и на моменти е буквално през 2 сантиметра. Това означава и доста повече време за фокус.
Принципно добрите макро фотографи разчитат предимно на ръчен фокус, защото автофокуса на макро обективите е склонен да “хънти” здраво (върти фокуса от край до край в стремежа да намери това, което искате да фокусирате). Наличието на лимитатор на фокуса спомага работата при екстремен макро режим. Споменах по-горе работните диапазони.
От практическите тестове установих, че NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S е по-склонен да изпадне в търсене на фокуса и в режим макро, независимо че неговият фокус е по-бърз от този на NIKKOR Z MC 50mm f/2.8. Лесно може да дофокусирате, задържайки на полуспусък, стига да завъртите голямата гривна на фокуса. Пийкинга се активира моментално и така фокуса става лесен.
Един практичен съвет. Гривната на NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S е доста чувствителна, в смисъл стегната и върви плътно, но най-малко мръдване и актива режим ръчен фокус. Затова често пръстите ми почиваха на предния декоративен ринг, който не играе никаква роля освен за красота. Може и на сенника ако сте го поставили.
При NIKKOR Z MC 50mm f/2.8 гривната за фокуса не е толкова чувствителна, освен това се усеща вибрирането на моторчето, когато фокусирате по-рязко. При NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR Sмотора е доста по-лек и безшумен.
За финал
NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S и NIKKOR Z MC 50mm f/2.8 макар и малко късно с оглед от кога е Z системата, най-сетне са налични. Освен основното им предназначение, могат и да се използват като стандартни обективи NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S за портрети, NIKKOR Z MC 50mm f/2.8 като нормален обектив. Всъщност последният ще се чувства по-добре поставен на камера с APS-C сензор, където ще се превърне в един 75 милиметров, но пък знам ли, това е един бюджетен избор и може да допадне на доста фотография.
NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S си е класика. Няколко години имах DSLR версията 105 и бях изключително доволен, а новия е с определено подобрени оптични характеристики.
Дали може да се използва за портрети? Да, това си е качествен 105 милиметров обектив. Няма да имате чак толкова размазан дефокус, все пак е на 2.8 светлосила, но картинката, която прави е приятна.
Пускам няколко снимки, правени от Цвети Делийска – един от добрите сватбени фотографи в момента, която изпробва 105-та за фотосесия с хора. Доволна е от резултата още повече от възможността да се възползва от макрото, когато снима детайли (например пръстените) в сватбените си сесии. Благодаря на Цвети за предоставените фотоси.
Все пак мисля един NIKKOR Z 85 f/1.8 който е смятан за портрети е възможно да даде по мек рисунък.
Може да използвате и двата обектива, за да дигитализирате старите си негативи благодарение на комплекта ES-2 Film Digitizing Adapter Set, е да, ако го нямате ще трябва да си го вземете.
Може да се възползвате и от така наречения Focus Shift, както казвам от Nikon на събирането на много снимки с изместване на фокуса в една с цел получаване голяма дълбочина на рязкост. Отнема известно време и после се налага допълнителна постпродукция, но пък може да ви спести закупуването на “Tilt” обектив.
Направих набързо един тест с една малка фотокамера – горе долу голяма колкото показалец. Снимах с NIKKOR Z MC 50mm f/2.8 който дава малко по-голямо поле на дълбочина и на диафрагма 16 за да не изпадам в дифракция и от там загуба на рязкост.
След това настроих камерата да снима в режим Focus Shift – 99 кадъра стъпка през 1 и полученият резултат е фокус по цялата камера, докато при снимка на диафрагма 16 бе едва на половината.
Имайки предвид, че заснех изключително грешно серията снимки за “стакването на фокуса” резултатът е приемлив и поправим на местата, където не се получи. Представям си, ако бях подходил както трябва…
Раздвижете плъзгача, за да видите разликата между снимка на 16 диафрагма и Focus Shift.
Поставям си задача да спретна една статия за стакването на фокус с използването на АФ обектив и управление на фокуса от камерата.
Като за няколко дни пробване толкова. Признавам, че макрото не ми е сила. Пускам 2-3 снимки за разкош, но ако се сдобия с фотоси на колеги, които ще ги пробват в последващите седмици, обещавам ще обновя галерията.
NIKKOR Z MC 50mm f/2.8
NIKKOR Z MC 105mm f/2.8 VR S
