NIKKOR Z 70-200mm F/2.8 VR S е третият от “тенорите” или “троицата” варио обективи за безогледалната система на Nikon – Z. преди него имах възможността да се пробвам NIKKOR Z 14-24mm F/2.8 S за който може да прочетете отзив и NIKKOR Z 24-70mm F/2.8 S, за който още не ми е останало време да напиша.
За времето, когато се занимавах по-активно с репортажна фотография признавам си 70-200 ми бе доста използван обектив, защото ми даваше свободата да съм малко по-отдалечен от случващо се събитие и с това и някак по незабележим. Много често в ресторанта, след сватбените обреди съм използвал такъв обектив за тайни непринудени портрети на гостите, или младото семейство като максималната му диафрагма от 2.8 ми е помагала хем като опция за повече светлина, хем като създател на приятен дефокус и боке (особено когато съм на 200mm).
Недостатък: тежиииииии… както когато е закачен на камерата, така и когато го мъкнеш в раницата си.
Като за начало NIKKOR Z 70-200mm F/2.8 VR S тежи с много малко сравнено с DSLR версията AF-S NIKKOR 70-200mm f/2.8E FL ED VR – 1360 срещу 1430 грама. Ок 70 грама по-лек но пък е с 2 сантиметра по-дълъг.
Защо го казвам това?
Свикнахме безогледалните фотокамери да са по-леки и малко по-компактни от DSLR моделите. Някои с повече, други с по-малко, но е факт по-компактни и по-леки. При някои обективи имаме значително намаление на теглото да речем NIKKOR Z 24-70mm F/2.8 S е с около 200 грама по-лек от DSLR версията и с около 2-3 сантиметра по-къс тоест по-компактен.
Да, при широкоъгълните обективи и тези със средна дължина, по-късата работна отсечка допринася за по-лек и компактен дизайн, но дългофокусния обектив няма как да излъже физиката (освен със специални лещи) и си остава дълъг.
NIKKOR Z 70-200mm F/2.8 VR S е може би най-голям като размери сред всички себеподобни предназначени за безогледални фотокамери от различни марки. Конкурентна марка радикално промени класическия дизайн наложил се последните може би 20 години и направи своя 70-200 със сгъваща се конструкция, каквато сме свикнали да виждаме при обективи от типа 24-70.
Nikon заложиха на класическия много здрав дизайн, защото това все пак е професионален обектив създаден да работи безпроблемно дълги години.
Дизайн
Както казах класически, обективът е малко по-дълъг от DSLR версията. Корпуса е изработен от магнезиева сплав, като е с висока степен на защита от влага и прах.
Виждат се четири гривни за управление като едно от тях – предната е “фалшива” или нека я нарека декоративна. Всъщност и при DSLR версията я има, като се замисля. Останалите гривни за управление съответно са за: вариото, фокуса и програмируема.
За вариото и фокуса са с гумени покрития, които предполагам могат да се сменят след време, а програмируемата е метална и набраздена за по-добро управление. Фокусната гривна е малко по-тясна, но пък това е автофокусен обектив и ръчен фокус едва ли ще се ползва често.
По корпуса на NIKKOR Z 70-200mm F/2.8 VR S ще откриете няколко бутона и два селектора, както и течнокристален монохромен мини дисплей.
Бутоните са разделени така: един отговарящ за това какво да се вижда на дисплея: фокусна скала, варио (зум) скала, диафрагмена скала. В случай, че натиснете и задържите, ще влезете в режим на персонализиране и ще може да изберете метри/футове, или яркостта на дисплея. Аз държа дисплея на максимална яркост (по подразбиране не е така) защото снимах предимно пред деня, а при ярко слънце честно казано има нужда от още повече яркост.
Предпочитам на дисплея да виждам фокусната скала, защото показанията на вариото така или иначе ги виждам, а и тези на диафрагмата също.
Два функционални препрограмируеми бутона отбелязани като L-Fn1 и L-Fn2. Може да ви направи впечатление, че там където е позициониран L-Fn2 бутона има още три допълнителни безименни бутона разположени около обектива. Тази безименни бутони изпълняват същото каквото е зададено на L-Fn2. Разположени са така, че да са ви удобни в зависимост как сте позиционирали камерата. Много често колеги ги използват като бутони за заключване или стартиране на фокуса аз признавам си не съм свикнал с бутоните по обектива, но защо е така е тема на друг разговор.
Персонализацията на бутоните се извършва от менюто на камерата (мисля, че беше f2).
Двата селектора отговарят за превключване от автоматично на ръчно фокусиране и лимитиране на фокуса – по цялата дължина, или в диапазона от 5 метра до безкрайност. На въпроса защо няма селектор за стабилизацията – избира се от тялото (аз съм си го поставил в бързото “i” меню).
Обектива разполага с пета за закачане на статив с цел по-добро балансиране, а и позволява въртене около оста му – класика. Петата може да се сваля и да не ви се пречка ако желаете. Щеше ми се да е “Arca Swiss” стандарт оформена, за да може да се закача на доста от съвременните фотоглави, но…
Сенника можеше и да е по-дълбок, поне на DSLR версията беше. Не че нещо, просто мрънкам. Да, може да се закача на обратно противно на някои “интернет източници” които твърдят, че неможе. Липсва ми отвор за случаите, в които имаме поляризационен филтър, който трябва да въртим (до кога бе Nikon).
Казвайки филтър – пак класика – 77 милиметра.
Стабилизация
NIKKOR Z 70-200mm F/2.8 VR S както подсказва името му е стабилизиран, мисля дори е първият стабилизиран Z обектив.
Защо? Резонен въпрос. От Z камерите само APS-C моделите нямат стабилизация, а 5; 6; 7 и 9 имат матрична такава. Предимството на стабилизираната матрица е това, че всеки обектив чисто нов, или от преди 50-60 години дефакто е стабилизиран.
Доказано е обаче, че матричната стабилизация не се справя толкова добре когато стане въпрос за дългофокусна оптика. Затова и дългите обективи продължават да се конструират с оптична стабилизация, която от своя страна се синхронизира с матричната в тялото на камерата и така докарват още малко стабилност.
Принципно от Nikon дават 5 EV стъпки стабилизация на обектива, но няма информация как се синхронизира с матричната стабилизация.
По време на снимки, независимо че има стабилизация с голям диапазон в алгоритмите на камерата все пак е зададено да се съобразява с така наречено “правило за снимане от ръка” и поддържа скоростта да отговаря на избраното фокусно разстояние. Когато сте на автоматично ISO дори вдига стойностите, продължавайки да се съобразява. Като стигне зададените граници разбира се сваля скоростта.
Накратко камерата се старае да имате стабилни снимки.
Гледайки снимките при 200 мм от ръка съм снимал на 1/15 и не съм имал трепване. На теория би трябвало да може още стъпка-две надолу, но аз никога не съм имал стабилни ръце, а и доста нервно натискам спусъка и затова предпочитам да не злоупотребявам с ниски скорости, когато мога да си го позволя.
Стабилизиращата система работи много тихо, по-тихо от фокусиращата, която също е много тиха. При фокусиращата понякога чувам леко почукване при крайни стойности, но за стабилизиращата трябва да си залепя ухото на обектива, за да я чуя.
Работи през цялото време докато е активна камерата. Не както при DSLR-те при натискане на спусъка и няколко секунди след това. Знаете, че безогледалките работят поне 30 секунди след последното натискане на спусъка. Може да настроите и на по-малко време, но повечето фотографи не обръщат внимание и ги държат на настройки по подразбиране. Постоянно работещата стабилизация на теория ще харчи повече батерия от нестабилизиран обектив, затова не се учудвайте, ако ви падне по-бързо батерията, когато снимате предимно с NIKKOR Z 70-200mm F/2.8 VR S.
Имам навик след като направя снимка да щраквам на “off” камерата и когато снимам да я пускам отначало. Отнема малко време, но пазя батерията. Не съм се замислял от друга страна, колко е издръжлив on/off селектора около спусъка, но за сега не ми се е налагало да го сменям.
Фокус
Споменах, че е тих и с минимален ефект на дишане при промяна от близко на далечно разстояние. Със сигурност вградените в камерата микрофони ще го “чуят”, затова винаги препоръчвам външен, дори насочен микрофон, ако ще снимате видео.
Установих че усещам разлика в пъргавината в зависимост дали е на Z5; Z6 или Z9. Може и да си внушавам, но при Z5 ми се струва по-бавен, отколкото при Z6/7, а при Z9 е осезаемо по-бърз. Това са мои впечатления. Пробвах го на оживен столичен булевард с ограничение от 80 км, което никой не спазва. В следящ режим не изпуска кола в движение. Щеше ми се да го пробвам на F1 в Бахрейн, но не ми стигнаха командировъчните и се задоволих със столичните улици.
Споменах вече, че има селектор за цял диапазон и такъв от 5 метра до безкрайност, може би нямаше да е зле да има и позиция… 1-5 метра, за моментите в които снимам близък репортаж.
Ръчния фокус е класически електронен. Забелязах, че ако рязко завъртя гривната за фокус, дори и с малко и фокуса на обектива прави рязък скок почти до края (който съм избрал). При спокойно въртене, може да ви се стори твърде дълъг хода за автофокусен обектив, но пък много прецизно може да фокусирате, особено помагайки си с “пийкинга”. Харесва ми факта, че може да фокусира от много близко разстояние за такъв обектив (50 см), но за съжаление във визьора не изписва разстоянието до обекта, когато фокусирам. Да, показва в какъв диапазон съм, но явно съм се разглезил от факта, че при други марки ми изписва разстоянието, все пак имам дисплей на обектива и мога да го видя там ако реша.
Фокуса по око си е функция на камерата обектива не влия, но все пак тук няма проблем с работата му, защото често сниманите обекти са крупни в кадъра.
Споменах за Fn-2 бутона и допълнителните му сателити, както и защо са в такава подредба. Вие си преценявате искате ли ги, или не.
Диафрагма
9 ламелна заоблена – класика за последните години за обективите от висок клас. Ламелите са достатъчни, а заоблеността им позволява бокето да се запази почти кръгло и при диафрагма 4 понякога и при 5.6 макар да започват да се виждат леко зъбчетата.
Направи ми впечатление ринга за управление на диафрагмата. Разположен е толкова удобно (поне за мен) че докато показалеца ми е на спусъка, палеца на дисплея да избира позиция на АФ точката, средния с леко докосване може да върти ринга и да променя диафрагмата, леки и безстепенно. До такава степен ми хареса, че забравих за Р режима, ами си снимах само на А управлявайки с върха на пръста диафрагмата.
Препоръчвам на всеки притежател на NIKKOR Z 70-200mm F/2.8 VR S да опита този тип управление.
Дефокус и боке
NIKKOR Z 70-200mm F/2.8 VR S е обектив с много добра оптика. При 200 милиметра и почти еднакво рязък както в центъра така и по краищата. При 70 милиметра ъглите са малко по-меки. Не забелязвам изявени хроматични аберации (нарочно изключвам корекцията в LR). Имам усещане за много лека дисторзия тип буренце при 70 мм и почти незабележима възглавничка при 200, но профила на Adobe ги коригира перфектно.
Острата оптика не пречи да създава добър дефокус с характер, но все пак не е толкова… как да го кажа… копринено мек.
Бокето дори и при максимана диафрагма не е идеално кръгло а леко овално… като котешки очи на моменти, особено ако е по краищата на кадъра.
Накратко това не е боке трепач обектив. Да става без проблем за портрети заради плиткия и сравнително мек дефокус, но ако ще снимате на място, където бокето рисува, то добре ще е да предпочетете Nikkor Z 85 /f1.8 S например… или защо не AF-S NIKKOR 105mm f/1.4E ED макар и с преходник… разсъждавам на глас просто…
Накратко
NIKKOR Z 70-200mm F/2.8 VR S е от типа задължителни обективи за професионалният събитиен фотограф. Зад тази теза стоя от личният си опит, за времето в което снимах професионално. Използвал съм го често и както казах ми е позволявал да не навлизам в полезрението на снимания.
Не е най-компактното и леко нещо, което може да седи в чантата ви, дори напротив, но се отплаща с много високо качество и добри снимки. Има някои козметични бих ги нарекъл недостатъци, но се преглъщат.
