Nikkor Z 50 mm f/1.8 S – обектив от ново поколение

Nikkor Z 50 mm f/1.8 S се появи за първи път с премиерата на Z безогледалната серия на Nikon, която носи в себе си матрица “лайка” формат.

Аз имах възможността да го пробвам за първи път едва на Photokina 2018 и по-сериозно в последните 6 месеца, през които го използвам за годишният си фото проект.

Какво е първото каквото си помислих като видях Nikkor Z 50 mm f/1.8 S… по-голям, по-тежък и доста по-скъп сравнено с аналозите за F байонет да речем.

Една от идеите на безогледалните фотокамери е късата работна отсечка, което от своя страна би позволило изработката на по-компактни обективи.

Nikon от своя страна се възползват от късата работна отсечка за да изработят изцяло нова оптична система вместо до сега познатите използвани в така наречените нормални обективи.

Започвам именно с оптичният дизайн, защото той води след себе си размера на обектива.

12 елемента, съчетани в 9 групи като тук освен че има 2 ED елемента (очаквано), но и 2 асферични, независимо че този обектив започва да спада към стартово дълго фокусен.

Комбинацията от специалните елементи заедно с това, че задната леща е може би на 3-4 милиметра от матрицата дава изключително качествено изображение от край до край на кадъра.

Честно казано първоначално помислих, че този обектив е с ретро оптична SLR схема и просто има кух адаптер допълващ работната отсечка, както правят някои марки, но не… има солидно количество стъклария покрито с нанокристално покритие против вътрешни отражения и призраци.

Оптични несъвършенства.

MTF графиката показва, че Nikkor Z 50 mm f/1.8 S има добри оптични показатели. Разбира се реших да пробвам стандартно за себе си и направих една фото сесия на скала в студиото.

Хроматични аберации при рязък контраст – изключително минимални, до такава степен, че софтуера на редактиращата програма (ползвам Adobe Lightroom) не намира какво да коригира.

Споменавайки LR от Adobe все още нямат корекционен профил (вече 8 месеца) което ми е малко странно защото се стремят да имат добра база, затова и примерите за рязкост и всякакви оптични грешки са без абсолютно никаква корекция.

Все пак може да се възползвате от профила за Nikkor AF-S 50 mm f/1.8 G, който подобрява представянето на Nikkor Z 50 mm f/1.8 S, ако сте снимали на максимална диафрагма.

Макар и с два асферични елемента обектива има много лека дисторзия тип буре. Видима е при минимален фокус и снимане на успоредни линии. Коригира се за сега ръчно или с профила на DSLR “пеесетката”.

Заради нанокристалното покритие много трудно могат да се постигнат флеъри, призраци или дисперсия на светлината в случаите, в които се снима срещи директни светлинни източници.

 

 

Да погледна и външният дизайн

Както може да се очаква съвременен минималистичен дизайн, който гледаме последните около десетина години.

Корпусът е предимно изграден от адонизиран алуминий с гривни от поликарбонат около фокусния ринг.

Ринга за фокуса е удобен, широк, метален фино оребрен, който през зимата изисква ръкавици със силиконови грайфери, ако сте ценител на ръчния фокус.

По отношение на ръчният фокус трябва да знаете две неща: няма метрична скала. Да, във визьора при ръчно фокусиране се появява скала, която показва дали сте по-близо до безкрайност или до минимално фокусно разстояние, но не и в някакви мерни единици като ориентир.

Ръчният фокус е електронен – тоест гривната управлява АФ мотора, а не движи директно групата лещи. От тук следва, че имате безкраен фокус (за тези които искат да снимат видео).

Хубавото е, че тук нямаме система за управление тип линеен потенциометър и скоростта на фокусиране зависи изцяло от фокусиращият – въртите бавно фокусира бавно, завъртате бързо – фокусира бързо.

Автоматичен фокус

Може би е добре да спомена че Nikkor Z 50 mm f/1.8 S разполага с изцяло нова система за фокус интегрирана вътре в обектива, което като за начало не води до промяна размера на обектива докато се фокусира.

Следващото е, че вече не една, а две групи лещи фокусират, което освен точността на фокуса, но и почти премахва, така нареченото “дишане“ – феномен, при който променяйки фокуса от близък към далечен предмет се наблюдава видима промяна на размера на сниманите предмети.

Тази корекция на “дишането” освен, че е добра новина за видео заснемащите, но е и добра, за решилите да използват стакване на фокуса (каквато опция имат Z безогледалките на Nikon).

Фокусира пъргаво, когато се снима фото, а с последният ъпдей за Z камерите фокусира по-добре и на тъмно. Пробвах наскоро новият Nikkor Z 24-70 mm f/2.8 S и имам усещането, че той фокусира една идея по-бързо, но и самият обектив е по-голям с по-мощен мотор.

Във видео режим фокуса не е толкова бърз. Залага се на плавност и тишина и от клиповете които съм заснел с Nikon Z6 мисля, че не съм чувал жужене или ”цъкане” от към обектива, а както казах вече хубавото е липсата на “дишане” на оптиката.

Накратко за фото фокусира добре, но за видео определено е по-бавен и по-плавен.

Единственото копче на Nikkor Z 50 mm f/1.8 S е за превключване от автоматичен на ръчен режим на снимане, но по подразбиране докато е на автоматичен режим и сте натиснали спусъка наполовина, то може да дофокусирате ръчно, като се активира фокус пийкинга, но не и скалата за разстояние (тя се активира само в 100% ръчен режим и само за АФ обективи).

Завършвайки с фокуса най-близката дистанция за фокус е около 40 сантиметра. От тук следва, че ако сте любител на макро фотографията, то този обектив не е вашият. Надявам се скоро да излязат макро обективи на Z байонет, но за сега за макро феновете опцията е да използват преходник и някой класически макро обектив.

Nikkor Z 50 mm f/1.8 S е влаго и прахо защитен, но за съжаление няма защита прахта да нахлуе в камерата докато сменяте обективите. Лесно може да проверите дали матрицата ви е прашна като сложите обектива на максимална диафрагма и насочите към небето.

Все ще не се е появила система, която да чисти максимално добре сензора, така че добре е да имате едно на ум, че с безогледалки с голяма матрица си трябва по-честа профилактика.

Сенник

Да в комплекта има сенник, хубав, тип лале (тоест по-красив от сенниците тип “отрязан от ПВЦ тръба” ). Винаги го поставяйте на обектив защото освен от слънце пази и от механични повреди. За съжаление няма опция да се използва заедно с поляризационен филтър (толкова ли е трудно да направят един отвор за целта…).

Аз съм противник на безразборното слагане на UV филтри уж за защита, защото 99% от слагащите филтри завинтват най-евтиният възможен, а той повярвайте ми сваля качеството на обектива.

Искате макс качество – без филтри моля и с повече грижа към челната леща.

Споменавайки филтри – резба 62 милиметра.

Диафрагма

Електронна управлявана. Диапазон от 1.8 до 16Състои се от 9 заоблени ламела и създава хубави лъчи на слънцето при дифракция на светлина (както често снимам). Ако желаете може да персонализирате гривната за фокус да бъде гривна за управление на диафрагмата.

При максимална диафрагма се наблюдава винетиране. Загубата на светлина е около ½ диафрагма от центъра към краищата. При диафрагма 2 намалява до ¼, а при 2.8 и нагоре изчезва напълно.

Максимално добрите диафрагми за работа са 5.6 и 8 при които имате острота от центъра до краищата и липсва всякакво винетиране.

Дифракция на светлина се появява при използване на минимална диафрагма (16), но бих казал, че почти не се усеща.

При Nikkor Z 50 mm f/1.8 S за съжаление не са сложили втора гривна за персонализиране (както при Nikkor Z 24-70 mm f/2.8 S) на която да “закачим” диафрагмата, но максималното опростяване на дизайна е довело да това хм неудобство.

Драма няма така или иначе в последните 20 години никонаджиите управляват диафрагмата с предният скролер на своите камери.

Надявам се знаете, че камерите от серията Z имат матрична 5 осева стабилизация и по тази причина Nikkor Z 50 mm f/1.8 S няма оптична стабилизация и по-добре, защото както е тръгнало размерът щеше да нарасне още.

Как се снима с Nikkor Z 50 mm f/1.8 S

Професионалните ми снимачни ангажименти са свързани почти изцяло с Photo Cafe. Да понякога снимам някои събития, но напоследък се опитвам да наложа стил за снимане само 50 mm обектив и дори в черно бяло.

За малко повече от 6 месеца Nikkor Z 50 mm f/1.8 S прекарал почти цялото време на моята “Z-ка” и може би съм заснел над 2000 кадъра с него, което за моите стандарти е много.

Почти не съм използвал ръчен фокус, защото автоматичният се справя добре. В 90% от времето снимам на максимална диафрагма 1.8 независимо репортаж или просто някакъв артЪ. Качеството на максимална диафрагма като рязкост ме задоволява напълно, харесва ми дефокуса и бокето които се получават.

За човек с големи ръце се оплаквам от размера на обектива единствено когато го прибирам в чантата си, през останалото време ми ляга много удобно.

Бих предпочел да беше с гривна за диафрагма. Свикнал съм и затова и мрънкам в момента.

Теглото му от малко над 400 грама не проблем, защото Nikon Z е с много удобен грип и този обектив не създава усещане да е тежък… освен когато сте увесили камерата си на врата и нищо не правите.

Пускам една галерия, в която някои от кадрите са цветни и на тотален безфокус, но те са създадени нарочно така за да експериментирам с боке светлопис.

Останалите снимки са в черно-бяла гама, за което се надявам да ме извините.