NIKKOR Z 28-75mm f/2.8 е обектив от среден клас, насочен според мен към запалени любители, които искат да имат варио обектив със светлосилни показатели. Както абревиатурата му подсказва, той има максимална диафрагма от 2.8 по целия диапазон на работа.
Липсата на буква “S” в името подсказва, че е именно от среден клас, но пък интересното е, че не е типичният обектив, който се позиционира в този клас.
Когато се появи, в нета възникнаха слухове, а разглеждайки и в последствие на оптичната конструкция, се установи почти 1:1 прилика с един добре познат обектив – Tamron 28-75mm F/2.8 Di III RXD. Макар нито една от двете фирми да потвърдиха, че са работили заедно, то е видно, че това е факт.
След като вече съм тествал и двата обектива, мога и аз да заявя, че двете фирми са работили заедно и, че има макар и лека разлика.
Дизайн
Дизайнът на двата обектива е различен. NIKKOR Z 28-75mm f/2.8 си има класическите форми на обектив от Z серията, много далече от минималистичния дизайн на Tamron-а. Макар корпуса да е изграден предимно от пластмаса, не са спестени О ринговете, които да предпазват обектива от лоши атмосферни условия, като влага и прах.
Метален байонет и сенник тип лале. При използване на вариото променя размера си, като се издължава напред. При фокусиране, запазва размера, защото е с вътрешен фокус.
По корпуса не се забелязват бутони за управление на фокуса, както и заключващи системи.
Интересното е, че ринга за управлението на вариото е просто огромен заемащ почти половината обектив, докато този за фокуса е доста минимален. Ок, това е автофокусен обектив и ръчен фокус ще се използва рядко, но лично за мен този ринг е доста малък…
Резба за филтри размер 67 милиметра. Светлосилен обектив и няма нужда от скъп 77 или дори 82 милиметра филтър.
Оптична схема
Оптичната му схема се състои 15 стъклени елемента, събрани в 12 групи. Да схемата е идентична с посочения по-горе Tamron, но тук може би инженерите на Nikon са използвали свои техники за някои от лещите, както и запазените покрития на марката. Както казах при разглеждане на снимките се усеща малка разлика в някои моменти.
На максимална диафрагма дали на 28, или 75 милиметра се вижда, че екстремните краища не са толкова остри както центъра да речем. Винетирането също ми се струва намалено сравнено с Tamron версията. Същото и важи за хроматичните аберации, макар да има минимални, то са по-малко видими.
Има дисторзия, идентична. Буре при 28 mm и възглавничка при 75 mm положение на обектива.
Макар за повечето “S” обективи на Nikon да няма профил за оптически корекции в RAW конвертора на Adobe, то за NIKKOR Z 28-75mm f/2.8 има (може би са заимствали профила на Tamron-a) и този профил коригира винетиране, дисторзия и хроматични аберации почти на 100%.
Ако снимате в RAW ви съветвам да се възползвате от профила (новите версии на програмите на Adobe го прилагат автоматично). При снимки в JPEG, то камерата с която снимате, има вграден собствен (Nikon) профил, който се прилага и снимката се получава коригирана.
Всъщност вие във визьора / дисплея гледате коригирана снимка.
Може да видите примерите които съм заснел. Както винаги изключени са всякакви софтуерни подобрения, за да видите без корекции как се държи обектива. С корекции нещата са определено добре коригирани.
Сравнявайки с топ обектива Nikkor Z 24-70mm f/2.8 S разликата не е толкова голяма по отношение на остротата в екстремните краища. Обаче липсата на дисторзия, малко по-контрастното и ясно изображение и почти липсата на хроматични аберации, показват силата на професионалният обектив.
Без и с корекции 28 mm
Без и с корекции 75 mm
Да не пропусна и Nikon покритията. Дори и при снимки с директно слънце в кадър не получих вътрешни отражения (призраци) и засветки, което от една страна е добре за феновете на чистото изображение, от друга за шашави търсачи на абстракции търсещи всякакви засветки не е добра новина.
Диафрагма и Bokeh
9 ламелна от заоблен тип – любимата ми бих казал. Знаете фен съм на употребата на един оптичен дефект – дифракция на светлина. Това е дефект който при прекомерно затваряне на диафрагмата изображението започва да „омеква“ вместо да се изостря.
Тъй като за тестовете разполагах с флагмана Nikon Z9, а той е многопикселна камера с резолюция от 45 меги… то дифракцията на светлина и съответно омекването започна да се усеща още на диафрагма 16, а на 22 вече е осезаема. Ако бях използвал Nikon Z6 например, който е 24 мегапиксела, то при диафрагма 22 щяхме да имаме едва осезаемо омекване. Накратко размера на пиксела влияе на това кога ще се появи дифракцията.
Да се върна на ламелите и техния нечетен брой, които при затворена на 16-22 диафрагма ми дават едно хубаво детско слънце с много лъчи в кадъра. Може да видите пример в галерията.
Заобления тип дава възможност да се запази заоблеността на бокето при по-свита диафрагма, макар в случая… много рядко се налага снимане на портрети на 4, или дори 5.6
По отношение на бокето, то е от типа който харесвам повече – с леко ръбче по краищата. Лошата новина е, че се към краищата на кадъра се компресира и започва да губи овалната си форма.
Странното е, че тук при NIKKOR Z 28-75mm f/2.8 забелязвам така наречения ефект „лучени кръгчета“ в бокето, каквито например не забелязвам при Tamron 28-75mm f/2.8… не е осезаемо, само при много специфични условия, но нямам представа от какво се получава този ефект.
Иначе светлосилата му позволява снимки с плитък фокус, а когато има подходящи условия и видимо рисуващо боке. Затова и съм акцентирал повече на тази му възможност, защото иначе на работните диафрагми от 4 до 11 си е класически работен обектив.
Фокус
„Лошата“ новина е, че пробвах NIKKOR Z 28-75mm f/2.8 на флагмана – Nikon Z9. От тук… безкомпромисен и бърз автоматичен фокус. Разбира се не значи, че с останалите „зетки“ ще има някакви проблеми. Честно казано вече няма съвременен обектив който да не разполага с пъргав мотор от там и фокус.
Малко размишления
NIKKOR Z 28-75mm f/2.8 е видно, че има общ корен с Tamron 28-75mm F/2.8 разбира се Nikon са оставили своя отпечатък в дизайна, покритията на лещите и може би в технологията за производство на някои лещи.
Обективът заедно с новия NIKKOR Z 17-28mm f/2.8, за който ще споделя малко по-нататък са пуснати като светлосилни бюджетни алтернативи за камерите покриващи 35 mm стандарт матрица.
Добри оптични качества защита от лоши атмосферни влияния, бърз фокус и про светлосилни.
Да отстъпват по някои характеристики на топ флагмана, но може спокойно да върши професионална работа, а и е по-лек.
Ще ми е интересно дали ще се появи и дългофокусното предложение 75-180mm f/2.8 и така Nikon Z серията да се сдобият с олекотено трио с добра светлосила и всички с резба за филтри 67 милиметра.
Сега и частта която няма общо със статията, но има общо с Photo Cafe. Някои от вас знаят, други още не, но през 2022 година, ние – екипът на „Кафето“ създадохме една книга, насочена към фотографите искащи да направят своите първи стъпки в студийната фотография.
Ще откриете, какви са различните светлинни източници, с каква светлина светят, как да я измерите, как може да рисува и как да създадете своето първо студио. Може също да си я прочетете като леко четиво, написано изцяло в стила на Photo Cafe, а и купувайки тази книга вие подпомагате съществуването на сайта, който вече 11 години ви дава надяваме се полезна информация от света на фотографията.
