NIKKOR Z 28-400mm f/4-8 VR се появи преди 6 месеца, малко след това и на БГ пазара, но вината за късното ревю си е изцяло моя. За последно правих ревю на подобен обектив преди 13 години и този обектив бе AF-S NIKKOR 28-300MM F/3.5-5.6G ED VR, който пробвах на един кукерски фестивал в град Перник. Бърза ми се идеално защото хем имаше дължина да снимам от далече, хем можех да се възползвам и от по-широката част при групови снимки.
Разбира се варио обективи с такъв голям фактор на увеличение носят и своите компромиси със себе си – малка светлосила и не винаги перфектно остри снимки. В добавка и тегло.
Все пак те имат своите почитатели, защото са “всичко в едно” и някои любители предпочитат да ходят с един обектив макар и с някои компромиси, отколкото с 20 кг раница на гърба пълна с “острилки” и… малко поизпразнен джоб.
Днешният гостенин – NIKKOR Z 28-400mm f/4-8 VR както издава името му вече е предназначен за безогледалната Z серия на Nikon. Отличава се с увеличен обхват на вариото с добавените 100 милиметра и по-леко тегло сравнено с DSLR версията. За сметка на това е с една диафрагма по-тъмен в дългия край, което може да е проблем понякога. Забавих се с ревюто, защото исках да го тествам на едно точно място – зоопарк. За по-редовните читатели, не е тайна, че обичам да ходя в столичния зоопарк, когато имам дълъг обектив под ръка. Да, малко е нечестно спрямо снимащите дива природа, но пък и снимките, които правя са далече от красотата на тези направени в естествена среда.
Този път реших да почакам до ваканция, която бе във Виена и реших, че ще се възползвам от опцията да поснимам във Виенският зоопарк, който… трябва да се види лично.
Мислех да разкажа за NIKKOR Z 28-400mm f/4-8 VR изцяло във видео режим, но ще е прекалено дълго, а и аз като класик, обичам да си чаткам по клавиатурата. Изгледайте все пак видеото. В него има и галерия снимки. А тук след това ще добавя още няколко неща за обектива.
Диафрагма и фокус
NIKKOR Z 28-400mm f/4-8 VR както е видно от името е с доста затворена диафрагма в дългия карай. Във видеото споменах, че започва някъде от около 200 mm. От една страна не е добре, но няма как да олекотите обектива и да увеличите обхвата му запазвайки същата светлосила.
Съвременните безогледалки нямат проблем да фокусират с обективи с диафрагма 11 максимална светлосила. При DSLR моделите само някои флагмани имаха възможност по централна точка да фокусират с обектив със светлосила 8. Накратко проблеми с фокуса няма да имате освен, ако наистина не е много тъмно.
Нещо, което забравих да спомена във видеото, но по-наблюдателните може да са го видели. Обектива има склонност да винетира при по-тежка обработка на пейзаж. Признавам, че за първи път ми се случва, още повече че не говорим за светлосилна оптика, която по подразбиране си страда от винетиране.
Видно е само при наистина сериозно “дърпане на плъзгачите” в обработващата програма. Може да се компенсира донякъде с опцията за винетиране, но трябва да е умерена употребата ѝ.
Стабилизация
Почти всички камери от серията Z имат матрична стабилизация. Изключения са APS-C версиите, но NIKKOR Z 28-400mm f/4-8 VR така или иначе не е мислен за тях, макар за феновете на дългото да е примамливо… Питам се, щеше ли да е по-добре, ако този обектив нямаше оптична стабилизация, ами се разчита изцяло на матрична? В крайна сметка при комбиниране на двете стабилизации се получава подобрение едва ½ стъпка. Практиката от последните години доказа, че матричната стабилизация не е панацея. Тя се държи добре до около 200 mm., а след това функционалността ѝ започва да спада. Затова и производителите предпочитат да слагат оптична стабилизация при по-дългите обективи, за да се застраховат от “трепнали ръце”
А на въпроса, защо толкова дълъг обектив няма пета за статив, теглото му не налага наличието на тази опора.
NIKKOR Z 28-400mm f/4-8 VR
Този обектив, че има своята публика. Цената му е добра, качеството на изображение, което дава е дори по-високо от цената. Има защита от лошо време и прах и е достатъчно лек, за да го изтърпите в багажа си. Дори и аз бих се изкушил да го имам в куфара си с техника и да го ползвам в някои моменти, например при разходка в някой хубав зоопарк.
Да, трябва да се съобразявате с времето и мястото за снимане, но нека снимки на 6 400 или 12 800 ISO да не ви притесняват, ако снимате със съвременна безогледалка.
