NIKKOR Z 24-70mm f/4 S бе първият обектив, до който се докоснах, когато новата безогледалка на Nikon – Z6… или Z7 беше, не помня… та това бе обективът, закачен на камерата и първата си снимка направих с него.
Това бе на 24 август минути след официалната премиера, а седмица по-късно вече стабилно бях окупирал една камера с обектив и снимах активно.
За 6 месеца вече мисля имам достатъчно наблюдения и с оглед, че преди няколко дни се появи големия брат – NIKKOR Z 24-70mm f/2.8 S, ме хвана срам, че още нищо не съм споделил.
В момента Nikon не предвиждат да произвеждат нисък клас обективи за техните Z безогледалки. Гледам “роудмап-а” и всички обективи са с означение “S”, а това означение е предвидено за обективите от висок клас, според това, което от японската фирма заявиха, когато излезе системата.
NIKKOR Z 24-70mm f/4 S макар и не толкова светлосилен носи доста от белезите на професионален обектив, макар да има неща, които откровено ми липсват.
Започвам с дизайна… както винаги.
Добрата новина е, че не толкова минималистичен както е модерно в момента. Пак изглежда добре, но и с добра функционалност като управление. Какво имам предвид? При много от съвременните обективи, гривните за фокусиране и управление на вариото са от фино оребрен анодизиран алуминий.
В повечето случаи няма проблем с работата, но в зимни условия с ръкавици стават леко хлъзгави, или пък са студени, когато си без ръкавици и от там некомфортни за работа.
При NIKKOR Z 24-70mm f/4 S гривната за вариото, която е доста широка е с добро гумено покритие осигуряващо перфектно сцепление.
Гривната за фокуса е тъничка честно казано, пластмасова и понеже имам доста големи длани понякога ми е малко неудобна. Така или иначе рядко я ползвам а и конструкцията на фокуса не е позволила да бъде в предната част.
Корпусът
Корпуса на обектива е съчетание от алуминий, стомана (за байонета) и здрава пластмаса.
Алуминият е в задната част на обектива, след АФ гривната и в комбинация със стоманения байонет осигуряват здрава връзка към камерата. Не е забравен и здравият гумен пръстен изолиращ частта около байонета и предпазващ влизането на прах.
По-голяма част от корпуса е от качествена твърда пластмаса, което олекотява обектива и позволява да бъде компактен в неработно състояние благодарение на конструкция позволяваща му да се разгъва почти дойно, в работно състояние.
Заключването в сгънато положение е автоматично (не е нужно специално копче), за да го разгънете, или сгънете просто трябва да се приложи леко усилие и готово.
NIKKOR Z 24-70mm f/4 S не е оптично стабилизиран и затова на корпуса може да откриете превключвател единствено за режима на фокусиране – автоматичен/ръчен.
Нещото, което ми липсва… поне на мен – метрична скала. Не е болка за умиране, но аз съм свикнал. Да, когато сме на ръчен фокус във визьора на камерата се показва ориентировъчна скала показваща близко и далече, но не и точно метри (както при други марки).
На обектива могат да се присъединяват фото филтри на резба 72 милиметра, а сенника се закача на байонет в предната част.
Какво има в NIKKOR Z 24-70mm f/4 S
Един куп стъклария като например 14 елемента подредени в 11 групи като от тях 3 асферични, един с ниска дисперсия на светлина и един асферичен с ниска дисперсия на светлина.
Флуоритно покритие на челната леща за предпазване от задържане на мръсотия и нанокристално покритие за намаляване на вътрешните отражения, което е видни при снимане директно срещу слънцето.
Как се държи оптически?
Nikon Z са безогледалките с най-къса работна отсечка, а и с най-голям байонет. Това позволява освен супер светлосини обективи (този за който говорим не е сред тях), но и качествени такива с острота от средата до края на кадъра.
За времето, с което снимам с NIKKOR Z 24-70mm f/4 S наистина не съм се оплакал от качеството и остротата, макар често да ми се налага да снимам на 4 диафрагма (репортажи на тъмно). Хроматични аберации, могат да се забележат само при твърда контрастна граница между бяло и черно и то при максимална диафрагма. При по-затворена диафрагма не се забелязват оптични грешки.
Не се забелязва дисторзия под формата на буре или възглавничка, дори и на 24 мм фокусно разстояние – много добре е коригиран. Да, имам перспективно изкривяване, но кой широк обектив няма…
Тестове
При “лабораторни” нека да ги нарека тестове, се вижда как на 24 мм в екстремния край на кадъра има минимално омекване на фокуса и поява на хроматична аберация. Трябва много да си вманиачен за да кажеш, че обектива не е рязък още от 4 диафрагма.
Може да видите серия снимки направени на различни диафрагми с кроп от краищата на кадъра. Центъра не видях смисъл да го пускам с оглед на това, че е перфектен. Настройките са абсолютно нулеви, като няма включено и Clarity, което обикновено слагам на около 25.
24 милиметра
70 милиметра
Не претендирам за точност… това е просто тест в студиото, без да имам нужното скъпо оборудване за реална MTF графика, но при мен на 70 мм се оказа по-рязък от колкото на 24мм. Така или иначе го заснех от любопитство.
NIKKOR Z 24-70mm f/4 S винетира при 24 милиметра положение. Видимо е при максимална диафрагма и стойностите съвсем в края достигат 1 диафрагма разлика. Колкото повече се затваря диафрагмата, толкова повече винетирането изчезва, но все пак остава леко видимо дори и при 22 диафрагма.
При положение 70 милиметра, няма изразено винетиране.
Разбира се този проблем се коригира лесно в RAW конвертора, а и очаквам скоро Adobe да пуснат профил, който да изглади леките несъвършенства на обектива.
Диафрагмата е електронно контролирана с диапазон 4 до 22 и е съставена от 7 заоблени ламела. Нечетният брой е добра новина за любителите на слънчева дифракция или на нощните фотографи в градска среда.
Дифракция
Говорейки за дифракция то тя започва да се усеща при много фин детайл, когато се използва диафрагма 16 и по-осезаемо при диафрагма 22, затова ако търсите добра работна рязкост използвайте диафрагмите в диапазона 4-11.
Системата за фокус е вътрешна със стъпков безшумен мотор, което освен за бързото фокусиране благоприятства и за снимане на видео.
Споменавайки видео, не съм снимал много видео да си призная. 2-3 клипа за по 5 минути и толкова, затова нямам сериозни наблюдения за фокуса освен, че не е толкова пъргав както при фото. От своя страна Nikon интегрират нова система за фокусиране, което намалява до минимум така нареченото “дишане” на фокуса – промяна на размера на обектите, когато са на фокус и когато не са.
Ще спомена още две – три думи за фокуса малко по-надолу.
Най-близък фокус може да имате на 30 сантиметра, което при положение 70 милиметра на вариото означава да сте само на 10 сантиметра от сниманият обект.
Хубавото е, че винаги може да снимате на ръчен фокус дори и да е включен автоматичния. Достатъчно е камерата да е приключила с фокусирането и да завъртите гривната за ръчен фокус, активира се веднага пийкинга и може лесно да дофокусирате като промените фокуса така както ви харесва на вас, а не както е решила камерата.
По подразбиране AF-ON бутона не включва фокуса, а пуска увеличение на АФ зоната на 100% и по този начин да постигнете още по-прецизен фокус на ръка, или да проверите камерата как се е справила.
Не минава за макро обектив, защото увеличението му е около 1:3.33, а макро обективите започват някъде от 1:2 и надолу…
Тъй като NIKKOR Z 24-70mm f/4 S, както е видно от името му е от високата серия, то не са му спестени добрата защита от прах и влага на всеки един свързващ елемент от корпуса.
И да приключим с възможности и екстри – фокусният ринг може да се персонализира да работи и като +/ – корекция, или диафрагмен ринг, но не и всичко едновременно… (усмихнат емотикон).
Как се работи с NIKKOR Z 24-70mm f/4 S
Много леко и приятно. Компактен при пренасяне с прецизен фокус и добра рязкост. Да, при снимки в притъмнена обстановка понякога имам проблем с фокуса – работи по-бавно и това се дължи на максималната му диафрагма 4.
Nikon Z камерите имат висока чувствителност на АФ системата, но все пак разликата, когато закача NIKKOR Z 24-70mm f/4 S и NIKKOR Z 50 f/1.8 S в скоростта на фокуса на тъмно е осезаема.
На светло няма никакъв проблем, но сериозните репортери е добра идея да се насочат към новият NIKKOR Z 24-70mm f/2.8 S
За градски пейзажист като мен е повече от идеален – лек (500 грама) и компактен, а в комбинация с NIKKOR Z 14-30mm f/4 S и всичко това събрано в чанта тип “месинджър” какво повече да искам.
Пускам основни характеристики и резюме на какво за и против за тези на които не им се четат всички 140 реда по-горе, както и няколко снимки за разкош и до следващия път.
Характеристики
- Байонет тип: Nikon Z байонет
- Диапазон фокусно разстояние: 24-70mm
- Зрителен ъгъл: от 84° (при 24mm) до 34°20′ (при 70mm)
- Покрива 35 mm стандарт матрица
- Диапазон диафрагма: f/4 до f/22
- Електронна диафрагма
- Конструкция диафрагма: 7 ламела (заоблени)
- Резба за филтър: 72mm
- Оптична конструкция: 14 елемента в 11 групи
- Специални елементи: 3 асферични, 1 ED, 1 асферична ED
- Флуоритно покритие
- Нанокристално покритие
- Фокусен мотор: AF-P стъпков (STM)
- Вътрешен фокус
- Минимален фокус: 0.3 m.
- Макро: 1:3.33, или 0.3x увеличение
- Защита от прах и влага
- Размери: 77.5 x 88.5
- Тегло: 500 g
Плюс
- Добра рязкост на всички фокусни дължини и почти всички диафрагми.
- Бърз и точен и тих фокус във фото режим.
- Добра защита от прах и влага.
- Флуоритно покритие за защита на челната леща
- Изключително минимални флаери при снимане директно срещу слънце
- Минимални хроматични аберации и дисторзия
- Качествена сглобка.
- Компактен и лек дизайн.
Минус
- Сгъваема конструкция, която може да се окаже слабо звено при сериозна експлоатация.
- Липса на метрична скала.
- Малка и не много удобна гривна за фокусиране.
- Слаба макро функционалност.
- Изразено винетиране при 24 милиметра и максимална диафрагма
