По-добре късно отколкото веднага… или иначе казано след като започнах с гледащия на широко и продължих с наблюдаващият надалеко, то стигнах до якия работяга. От заглавието вече е ясно, че днешната ни среща е на тема средния от 3-те тенора на Nikon – Nikkor Z 24-70mm f/2.8 S.
За Nikkor Z 14-24mm f/2.8 S – гледащия на широко и за Nikkor Z 70-200mm f/2.8 VR S – наблюдаващия надалеко вече говорих в предишни ревюта и ако имате кафе в излишък може да си ги припомните преди да подхванем днешният гостенин.
Nikkor Z 24-70mm f/2.8 S е много качествен и поне според моя начин на работа основен обектив за професионалния фотограф използваш безогледална система Z на Nikon. Връщайки се назад в годините в които често се занимавах със събитиен тип фотография то смело мога да кажа, че около 90% от снимките са правени с обектив с такива параметри.
Можех да сравнявам с Nikkor Z 24-70mm f/4 S, който е така наречения „китак“ когато се появи безогледалната Z серия. Обективът е качествен, дава много повече за това, което струва и въобще не трябва да се подценява.
Профитата обаче си искаха 2.8 обектив, независимо че при съвременните възможности за снимане на високо ISO една диафрагма не е особен проблем, но 2.8 си е клас за професионален варио обектив.
Дори имам познати, които категорично отказваха да си вземат безогледалка само защото нямаше 2.8 про обектив…
Да, новия Nikkor Z 24-70mm f/2.8 S дори и на първи поглед показва, че е на по-горно стъпало, сравнено с бюджетния Nikkor Z 24-70mm f/4 S и като дизайн и като допълнителни възможности.
Пускам едно видео, в което да разгледаме дизайна на обектива и след това продължаваме да споделяме за оптични възможности и още както се сетя.
Обобщение дизайн
Типичните „тенорски“ черти: влаго и прахо защитен, здрав магнезиев корпус. Удобни за управление гривни. Допълнителна гривна в основата на обектива подлежаща на персонализиране (ограничено) от потребителя. Дисплей показващ различни параметри. Добри оптически качества. Всъщност това не е към дизайна, но понеже говорих за „тенорните“ черти…
Сравнявайки го…
Ако го поставим до Nikon AF-S Nikkor 24-70mm F2.8E ED VR – последната версия про обектив за DSLR камерите на Nikon, то предложението за безогледалката е с около 30 мм по-късо, а като диаметър са сходен размер. За да поставим обаче DLSR-я обектив на безогледалка ни трябва преходник, който добавя поне още 30 мм и така става доста по-дълъг сравнено с този за безогледална фотокамера. Освен това липсва допълнителната гривна, която може да персонализирате.
Ок, има стабилизация, но матричната стабилизация дава почти идентични резултати (около 5 единици), а в случая с Nikon AF-S Nikkor 24-70mm F2.8E ED VR, дори и в синхрон с матричната общата стабилизация е пак около 5 единици, тоест по отношение на стабилизация предимство няма.
Оптически мисля че Nikkor Z 24-70mm f/2.8 S също има предимство, но най-голямото предимство е теглото – 805 грама срещу 1070 към които трябва да добавя и преходника FTZ който е около 135 грама та… идва с 50% повече тегло, което за цял ден работа си е проблем.
Всичко това са доводи, защо е добра идея преминавайки на безогледална система, да смените и някои от най-често ползваните обективи с автентични за системата.
Оптика и оптични качества
17 елемента подредени в 15 групи, от тях 4 асферични и два с екстра ниска дисперсия на светлина. Хроматични аберации и дисторзия не се забелязват, когато отворите снимка в Lightroom или Photoshop, но това е малко заблуждаващо.
Във всяка тема за обектив говоря за софтуерните профили които коригират някои оптични несъвършенства. Споделям, че е добре да се използват. Споделям също, че в повечето случаи Camera RAW на Adobe често не чете профилите, които са създадени от фирмата производител на обектива, а прилага разработени от Adobe профили. Затова и съветвам (освен ако не снимате само на JPEG) да деактивирате профилите в камерата, които могат да ви подлъжат леко, защото е възможно да се получат разлики с профилите на Adobe.
При новите Z обективи на Nikon обаче забелязвам, че няма налични профили в Camera RAW (респективно в LR). Забелязвам, че и няма хроматични аберации, винетирането е намалено и отсъства всякаква дисторзия. Направи ми впечатление сядайки да обработвам снимките със заснетата таблица, което се случи буквално няколко минути след заснемането, че аз във визьора виждах таблицата по един начин, а на компютъра импортната в LR изглежда доста по-добре.
Направих проучване и установих, че явно Nikon си имат договорка с Adobe и независимо дали си активирал профил, или не то в софтуерите на Adobe снимките са с приложен профил, който коригира всички несъвършенства и нямаш опция да го изключиш за да видиш как е оригиналното изображение.
Тъй като все още имах файловете на картата памет, то сравних директно от дисплея на камерата (на която бях изключил всякакво прилагане на профили) и дисплея на компютъра ми. Да, има леки хроматични аберации в червено и в зелено както и лека дисторзия тип буренце в 24 мм край и още по-лека дисторзия тип възглавничка в 70 мм край.
Както може да видите от примерите които пускам и са 100% кроп, не се забелязва нито дисторзия, нито хроматично абериране, само се усеща не добре изчистеното винетиране. Тъй като профила не може да се „изключи“ ме навежда на мисълта, че е Nikon-ки, а не на Adobe и че двете фирми си имат договорка.
Лошо няма. Така или иначе почти винаги когато снимам използвам профил, само когато се занимавам с тестове имам нужда да видя нещата чисти. 99% от фотографите искат просто чисто качествено изображение и това, че има заложено задължително прилагане на профил тях не ги бърка, а им спестява време да търсят и прилагат нужния профил.
А иначе както се вижда от примерите Nikkor Z 24-70mm f/2.8 S има много добра рязкост още на максимална диафрагма. Да, при 24 мм рязкостта на максимална диафрагма в краищата е по-малка от колкото на 70 мм, тоест обектива е по-рязък в дългата си част отколкото в широката. Въпреки това качеството е изключително добро. Можете спокойно да снимате на 2.8 когато се налага.
Не препоръчвам да се снима на диафрагма 22, ако не е много наложително. Вижда се понижаване на рязкостта заради наличие на дифракция на светлина. Снимал съм с Nikon Z6, който е 24 МП, което означава, при снимане с Nikon Z7, който е 45 МП е възможно дифракцията на светлина да се усети още на 16 диафрагма. Пробвайте и преценете, ако често снимате на толкова затворена диафрагма.
По отношение на винетирането… според мен е оставено нарочно без корекция и всеки един може да прецени има ли нужда от коригиране (с дърпането на един плъзгач) или не. Да, в един пейзаж с много небе ще си личи… макар, кой снима пейзаж на 2.8?! При използването на 70 мм край и диафрагма 2.8 когато снимаме портрет от друга страна бих казал, че винетирането дори ще даде повече творчество в кадъра.
Дефокус и боке
Може да разгледате галерията, макар да не разполагах с много време все пак си поиграх и с предимството да имам светлосила 2.8 Диафрагмата е съставена от 9 ламела, заоблени, което позволява и малко затваряне със запазване на заоблеността на бокето. Както казах обектива е достатъчно рязък дори и на 2.8 така че няма нужда да затваряте в случаите в които умишлено гоните плитък фокус и боке (ако има опция за такова). Няма да вземам отношение дали бокето е добро или не. Толкова теории прочетох напоследък, че съм склонен да заложа на актуалният политически слоган „всеки сам си преценя“
Фокус
Nikkor Z 24-70mm f/2.8 S разполага със система от два стъпкови мотора, които освен че дава по-бърз фокус, но и почти премахват така нареченото „дишане“ при преминаване от единия край до другия край на фокусиране. Системата със стъпкови мотори си има своите критици с оглед на това, че са по-бавни от линейните мотори, които са и подходящи за видео. Така е, забелязвам, че когато снимам видео фокуса на Nikkor Z 24-70mm f/2.8 S е малко по-бавен и реагира с леко закъснение. Налага се да вървя по-спокойно и да не правя енергични движения.
При снимане на фото смятам, че фокусира много по-добре и почти не съм имал забавяне. Максималната диафрагма 2.8 оказва своето влияние като доставя повече светлина за фокусиращата система (това като предимство пред бюджетния обектив, който е на 4).
Разчита се добре лице и фокус по око, като всъщност това си е по-скоро функция на камерата. Гривната за ръчен фокус ми се ще да е малко по-стегната за да мога да правя по-прецизно фокусиране (явно не си знам силата).
За финал
Nikkor Z 24-70mm f/2.8 S е един от най-добрите обективи с които съм работил на безогледалната Z система. По-лек и компактен сравнено с DSLR събратята си, определено с много добри оптични качества. Фен съм на допълнителният ринг, който в началото липсваше на някои обективи. Ще ми се да се сетят Nikon-ци, че един отвор д волната част на сенника бил направило много удобно работата с поляризационен филтър (82 мм е резбата за филтри), но уви…
Снимащите видео може и да не са много доволни от по-бавния фокус, но за снимащите фотография Nikkor Z 24-70mm f/2.8 S е безкомпромисен.
