По-добре късно отколкото веднага, бих казал в случая, в който ми попадна Nikkor Z 24-120mm f/4 S за тест. Обективът се появи преди малко повече от 3 години и признавам с лек срам, че първоначално го подцених. Винаги съм бил скептик относно варио обективи с фактор на увеличение над 3, а тук факторът е 5, като се запазва светлосилата по цялата дължина.
И така. В един ясен мъглив слънчев софийски преди обед взех обектива, закачих го на оранжевият звяр и се запътих към първата тестова площадка.
Какво се случи съм разказал в последващото видео. Дълго е 25 минути. От бързото говорене, за да спестя време има тук и там някой неадекватен лапсус, но надявам се да ми простите, и да разберете какво съм имал предвид.
Наливайте кафе, капучино… бира и засядайте пред монитора.
Добре дошли на тези, които се завърнаха след видео частта. Тук ще може да видите отсечки от таблицата снимани при 24 и 120 милиметра. Ще повторя, че ги пускам без никакви корекции, за да е честно. В интерес на истината обектива не се нуждае от почти никакви.
Nikkor Z 24-120mm f/4 S
Определено, ако трябва да избирам дали този или Nikkor Z 24-70mm f/4 S ще заложа на първия. Оптически не отстъпва по нищо. В добавка има и допълнителна гривна за персонализиране.
Имам усещане за малко по-бърз фокус, а работният диапазон 24-120mm е идеален за репортажна работа. Да, диафрагма 4 би поставил фотографа в неизгодната позиция да снима на доста високо ISO. Бих предпочел да снимам на максимално 3200 с моята камера, макар 6400 и дори 12 800 ISO да са напълно използваеми. Все пак компромиса за по-малката светлосила идва с по-добра цена и тегло.
Замисляйки се липсва ми метричната скала. При 2.8 версията я има. Удобство е, но може би само за старите кримки като мен. Липсата на стабилизация в обектива не се усеща, дори и при 120mm позиция. Да, ако имаше оптична стабилизация и тя се комбинираше добре с матричната на камерата, щях да рискувам повече да снимам на по-ниска скорост за да спестя повишаването на ISO-то. При 24mm матричната стабилизацията е около 5 стъпки, при 120mm я усещам повече като 3 стъпки, но това е с моите ръце.
Разгъващият се корпус прави Nikkor Z 24-120mm f/4 S за снимане със стабилизираща система (гимбъл) – ще трябва непрекъснати донастройки при промяна на фокусното разстояние. Аз също не съм много фен на разгъващата се конструкция, защото при нея има по-голям риск за навлизане на прах или за механични повреди, но това е цената на компактността.
В заключение буквата “S” краси корпуса на обектива неслучайно.
