Nikkor Z 14-30mm f/4 S е първият ултра широкоъгълен обектив за новата безогледална Z система на Nikon. Бих казал, че този тип обектив са най-чакани при появата на нова фотографска система.
Да, благодарение на преходника FTZ потребителите на Nikon Z6 и Nikon Z7, можеха да използват обективи от досегашната Nikon огледална система, като: 14-24/2.8, или 16-35… 4 да речем като по-бюджетен, или обективи на трети производители.
Тези които ме познават, знаят, че съм фен на свръх широката оптика и се опитвам да си поддържам някакъв свой начин / стил на снимане, затова и с нетърпение чаках появата на Nikkor Z 14-30mm f/4 S.
Оказа се, че не съм само аз чакащият и се уредих само за две седмици. Пробвах я в турският курорт Бодрум и след като се върнах седнах да споделя пресните си впечатления.
Започвам от вътре навън
Дизайнът е идентичен с досега излезлите обективи от Z серията като и Nikkor Z 14-30mm f/4 S се налага се да се разгъне до работно състояние по подобие на Nikkor Z 24-70mm f/4 S, което от своя страна го прави компактен за пренасяне.
Корпуса е изграден предимно от пластмаса с някои изключение като задната част включваща байонета и корпуса около байонета, както и оребреният ринг за фокуса.
Ринга за управление на вариото е пластмасов с оребрено гумено покритие за по-удобна работа.
Може да откриете превключвате от автоматичен на ръчен фокус върху задната част на корпуса, което ви спестява влизането във фокусното меню на камерата.
Както споменах обектива се разгъва до първоначално работно положение (14 милиметра) за което се изисква леко усилие, за да се преодолее заключването.
На 14 милиметра положение е най-дълъг на 30, най-къс (говоря за режим работа). След като престанете да снимате може да го свиете до компактното му положение.
Идва със сенник и както е нормално за всеки свръх широк обектив то този сенник е по-скоро за красота, защото е твърде малък. Поставя се на байонет около предната част на обектива.
Теглото на Nikkor Z 14-30mm f/4 S е около 480 грама, тоест сравнително лек обектив за стъкларията която е набутана в него.
Оптика
14 оптични елемента, събрани в 13 групи като от тях 4 асферични и 4 ED (елементи с екстра ниска дисперсия). Класическо нанокристално покритие и задължителното флуоринно покритие на челният оптичен елемент непозволяващ задържането на прах, както и минимизира вредното въздействие на евентуално попадналите човешки отпечатъци.
Първото, което прави впечатление е плоският челен елемент, какъвто до сега май не съм виждал върху свръх широкоъгълен обектив. Освен че е по-лесен за почистване, но и позволява закрепването на филтър с размер 82 милиметра (задължително слим версия, за да няма черни ръбчета в краищата на кадъра).
При 14-24/2.8 на Nikon, с който снимах доста години такава опция не съществуваше поради огромната полусферична челна леща на обектива.
Покритията на Nikkor Z 14-30mm f/4 S намаляват до минимум вътрешните отражения като флеъри и призраци, дори и при нарочно снимане срещу ярък светлинен източник.
Честно казано никога не съм се оплаквал от флеърите, защото като любител на дифракцията на светлина, често снимам със слънце в кадър на минимална диафрагма, за да му “нарисувам” лъчи и покрай този тип снимане не рядко имаше десетки флеъри, които допринасяха за живота в снимката…
Сега флеърите почти ги няма, но обещавам да не страдам.
Добрите вътрешни покрития запазват контраста при снимане в контражур (в галерията може да видите такива снимки) особено полезно за градските пейзажисти, снимайки някой залез с постройка на преден план.
Минимални хроматични аберации при максимална диафрагма, лесни за коригиране в Adobe Photoshop или Adobe Lightroom.
Диафрагма
7 заоблени ламела… щяха ми се да са 9 за по-ефектни снимки при дифракция на светлина, но колкото толкова. Електронно контролирани са от предният (по подразбиране) скролер на камерата и няма отделен ринг на обектива за тях.
Диапазона на диафрагмата е от 4 до 22, като на 22 започва да се проявява ефекта на дифракцията на светлина и не препоръчвам много да снимате на минимална диафрагма.
Винетиране и дисторзия
В редактиращите програми на Adobe все още няма корекциони профили за нито един от новите Z обективи, а вече измина повече от година от както системата се появи.
Nikon Z6/7 имат вградена корекция за всички оптични дефекти, или по-скоро за по-популярните. За да се възползвате от тези корекции, ако снимате в RAW то трябва да използвате Nikon софтуер за обработка на снимки Capture NX-D, или да снимате в Jpeg.
Photoshop и LR не четат настройките на Nikon и съответно губите всички корекции от камерата, ако обработвате RAW файловете в адобските програми.
Свикнал съм да работя с LR, затова докато не излезе профил, ще си правя корекциите на ръка.
Nikkor Z 14-30mm f/4 S винетира доста като това е най-забележимо на 14 милиметра и максимална диафрагма и разликата достига до около диафрагма между центъра и краищата на кадъра. Дори и при затваряне на диафрагмата до 11, дефекта намалява, но си остава видим, особено в случаите, в които имате светъл фон.
Разбира се в камерата този проблем се отстранява, а за работещите с програми различни от Nikon-ският софт, то ще трябва да се реши на ръка и да коригира се добре.
При екстремно близко снимане може да се види изкривяване на изображението (дисторзия). При по-отдалечени снимки – пейзажи каквито снимам аз не се забелязва и не се налага някаква корекция. Тук в случая не говорим за перспективното изкривяване, което всеки свръх широк има и което често засилвам умишлено.
Имайте едно на ум, когато снимате на 14 милиметра много от близо, че може да получите хм… малко странна снимка (бирата в галерията)
Острота
Nikkor Z 14-30mm f/4 S има сравнително добра острота за свръх широк обектив. При 14 милиметра и диафрагми 4 и 5.6 краищата на кадъра имат видима разлика в сравнено със средата – тоест не са толкова резки и това се вижда когато се снимат пейзажи с голяма наситеност на детайли.
Добре е в такива случаи да се снима на 8-11 диафрагма, за да има изравняване на остротата по целия кадър.
В по-голямата централна част обектива дава много добра острота дори и на максимална диафрагма. За градски пейзажист като мен това е повече от достатъчно, но все пак ми се ще този обектив да имаше безкомпромисното качество на Nikkor 14-24/2.8.
Фокус
Обективът разполага с AF-P мотор (STM), който осигурява много тиха работа и бърз автофокус. И тук имаме система, намаляваща до минимум “дишането” при промяна на фокус – екстра особено важа за видеографите, защото този ефект е особено видим при снимане на видео.
Всъщност и за фотографите е ОК, или по-скоро за любителите на наслагване на фокус (стакване на фокус) функция, каквато имат Nikon Z6/7.
Трудно ми е да определя колко е бърз фокуса, поради простата причина, че при свръх широката оптика кажи-речи от метър и половина нататък всичко е на фокус.
Липсва ми метрична скала на обектива. Mоже би за повечето съвременни фотографи тя не е съществена, но аз често снимам на ръчен фокус и близо до обекта и по метричната скала се ориентирам колко близо съм.
Nikkor Z 14-30mm f/4 S има доста близък фокус – 28 сантиметра, което ви позволява да снимате обекта от доста малко разстояние, особено ако сте на 30 милиметра позиция.
Ръчният фокус… ами… управлява се електронно от гривна в задната част на обектива. няма усещането като при реален фокус и е възможно да реагира малко по-мудно. Може да се възползвате от опцията “Пийкинг” за по-прецизно фокусиране, като трябва да имате в предвид, че при свръх широките обективи тази функция е възможно да допуска грешка.
Автоматичният фокус си работи прекрасно, дори и при тъмни помещения. Вярно обектива е малко “тъмен” – максимална диафрагма 4 и на много тъмно фокуса се бави с малко, но все пак фокусира, без включен фокусен асистент.
Имам няколко кадъра в една зона за релакс, където те изглеждат светли, но всъщност си бе мрак.
Стабилизация
Няма такава разчита се изцяло на вградената в Nikon Z6/7 такава, което може да е лоша новина за бъдещите снимащи с Nikon Z50.
Вградената матрична стабилизация и широкият ъгъл за пореден път подхраниха моя мързел да нося хубавият си туристически статив и доста нощни снимки направих от ръка на около секунда експозиция. Признавам, че не всички се получиха, но има немалко кадри които съм ги заковал .
Накратко
Nikkor Z 14-30mm f/4 S е среден клас обектив и е добро допълнение към Nikkor Z 24-70mm f/4 S, с който идват двете лайка формат зетки. И двата обектива са създадени да са компактни сравнително леки и да бъдат винаги с фотографа, особено ако е пътешественик и се събират идеално в кожената чанта на Nikon модел CS-P14 да речем.
Голямата гривна за управление на вариото е удобна и позволява работа с голи ръце и ръкавици благодарение на гумираното покритие.
Почти през цялото време разчитах на автоматичен фокус и подвижен дисплей с опцията за “докосни и снимай” защото снимам от много ниска гледна точка и доста накриво както е видно от снимките.
Дисторзията не се усеща, когато снимам интериори, но меките краища са видими при 100% увеличение на кадъра. Трябва да обърнете внимание на корекцията на винетирането, или активирате всички корекции в камерата и да използвате оригинален никонски софтуер за обработка, който ще запази въведените корекции.
Независимо че е свръх широкоъгълен може да постигнете дефокус и боке при снимане на максимална диафрагма и близък фокус. Бокето е кръгло леко остро и сега в комбинация с есенните листа (октомври 2019) може да се получат интересни горски тунели.
Малко се извинявам, че галерията е толкова голяма, но класическата средиземноморска архитектура (добре де намираща се в егейско море) ме кара да се чувствам като хлапе в сладкарски магазин.
Има какво още да се желае от Nikkor Z 14-30mm f/4 S като качество, но за цената си е ок. Любопитен съм да тествам и профи версията, която се очаква да излезе 2020 година, а дотогава доснимане.
