Nikkor Z 14-24mm f/2.8 S е обектив, който чаках от момента, в който се появи Nikon Z системата. Когато преди години снимах с Nikon D3 и се появи Nikkor AF-S 14-24mm f/2.8 G използвах всичките си връзки да съм първият в България, който се е сдобил с това стъкло, без дори да съм видял и една снимка в нета преди това. Тежеше доста, а и смятайки теглото на огромния Nikon D3… обиколките по красотите на Европа ми се отразяваха като добро фитнес упражнение.
Всъщност от чисто любопитство претеглих Nikon Z6 II със закачен на него Nikkor Z 14-24mm f/2.8 S и получих тегло от около 1390 грама, колкото всъщност тежи Nikon D3, но без никакъв обектив, закачен на него. По спомени Nikkor AF-S 14-24mm f/2.8 G тежеше около килограм и нещо дребно там, та… на първо четене спестих един килограм тегло. Ок, веднага някой ще ме опровергае, че за да е честно трябва да видя колко е теглото на Nikon Д780 да речем, но и там спестения грамаж ще е поне 650-700 грама, което за одъртяващ скитник като мен си е от значение.
Писал съм за качествата на Nikkor AF-S 14-24mm f/2.8 G и сега продължавам да твърдя, че това е един чудесен обектив, който спокойно заедно с преходника може да се използва и на съвременните безогледалки.
Новият Nikkor Z 14-24mm f/2.8 S, не само запазва добрите оптични характеристики на DSLR версията, но и надгражда с нови възможности.
Дизайн
Нищо общо с минималистичният дизайн, който има средния клас Nikkor Z 14-30mm f/4 S. Макар и да не пише “про” на обектива то Nikkor Z 14-24mm f/2.8 S си е 100% насочен към професионалните фотографи. Заедно с Nikkor Z 24-70mm f/2.8 S и Nikkor Z 70-200mm f/2.8 S сформират новата “света троица” на събитийния фотограф.
Дизайнът с е почти идентичен между трите обектива, различава ги размера.
Веднага се забелязва наличието на малък дисплей на който може да избирате да виждате: разстояние до обекта, фокусно разстояние или издраната диафрагма. Може да регулирате осветеността на дисплея в зависимост дали сте на вън и е слънчево, или сте в някакво помещение. Когато сте на слънце трябва да увеличите яркостта до край и да виждат се показанията на дисплея.
Тъй като говорим за свръх широкоъгълен обектив, то метричната скала, която виждате е малка. Да, няма скала за дълбочина на полето, каквато за широките обективи е важна опция, но в крайна сметка говорим за бърз АФ и в случая ще преглътна “хиперфокланата драма”
Nikkor Z 14-24mm f/2.8 S разполага с три гривни / рингове за управление – за фокуса, за вариото и програмируема (по подразбиране управлява диафрагмата). Като най-използвани гривните за вариото и фокуса с хубаво оребрени гуми (според мен могат да се сменят, ако с времето се разтеглят или побелеят, в зависимост кой как ползва обектива) Удобни са за работа, както с голи ръце, така и с дебели вълнени ръкавици, както ми се наложи тези дни.
Програмируемата гривна е с пластмасово несменяемо фино оребрение. Може да я настроите за една от следните 3 функции: диафрагма, компенсация на експозицията, или промяна на ISO. На дисплея на обектива, се отразява само ако е диафрагма. При настройка на друг показател, търсете стойностите на инфо дисплея на камерата.
Освен гривните има и един функционален бутон със степен на персонализиране почти идентична с тази на бутоните на фотокамерата. Аз веднага му лепнах, като го натисна камерата да преминава в спот мерене, защото нерядко го използвам. Настройките се правят от “моливчето” /f2…
Има превключвател от автоматичен на ръчен фокус, а обектива по подразбиране си подържа функцията за едновременни автоматичен и ръчен фокус.
Изработката на корпуса е здрава, самия корпус до колкото го усещам на пипане е изграден от алуминиева сплав и поликарбонатни материали, като байонета е стоманен. Влаго и прахо защитен, както подхожда на всеки един про клас обектив. По време на снимане и използване на вариото, не променя физическият си размер. Фокусирането и зумирането става във вътрешността на обектива, е за вариото леко личи движение на предната леща…
Силуета на обектива е по-слаб сравнено с DSLR версията и веднага се забелязва, колко по-малко изпъкнала е челната леща, както и по-малкият и размер и тук веднага ме зачовърква един въпрос, който…
Филтри
Сенника на Nikkor Z 14-24mm f/2.8 S не е вграден, а може да се поставя допълнително и е покрит от вършената страна с черно фино кадифе. Всъщност обектива идва с две сенника и с две предни капачки, но има разлика между тях.
HB-96 е стандартен малък сенник, докато HB-97 е малко по-голям сенник (по-широк) който позволява да се завинти в него филтър с диаметър 112 милиметра, а по-голямата капачка която идва е да покрие точно този сенник. Защото като има филтър няма как да се случи това упражнение.
За сега от Nikon са обявили, че ще предлагат 2 филтъра – UV и кръгов поляризационен. Нямам идея, колко ще струват. Забелязах обаче, че така наречени “трети производители” вече имат предложения не само за 112 милиметрови филтри, но и за класическа система със стъклени плочки (100 милиметра в случая).
Мисля, че фирмата се казваше Nisi и техния държач използва байонета за сенника, може да се върти на 360 градуса и да ползва до 2 филтъра, без да има винетиране.
В задната част на обектива има джоб за желатинови филтри. При DSLR версията, заради изпъкналата задна леща нямаше как да има такова джобче, но тук има и могат да се поставят филтри с размер… 30 х 38 милиметра… мисля.
Предполагам, по-нататък ще се предлагат официални такива, но за сега с ножица и търпение може да си направите сами изрязвайки си от по-големи желатинови листа / ролки.
Оптика
16 елемента в 11 групи като от тях имаме специални 4 ED и 3 асферични оптични елемента, такива с нанокристално покритие и покритие ARNEO, а челната леща е с флуорно покритие.
Цялата тази комбинация дава изображение с много малко оптични грешки (аберации). Почти на 100% отсъства хроматична аберация. Вътрешните отражения и призраците са намалени за минимум и признавам много зор ми трябваше за да докарам такива в изображението.
Знаете, че умишлени снимам директно срещу слънцето точно за да проверя как се държат многослойните покрития на лещите. Макар днес галерията да е оскъдна на снимки, то може да видите че отблясъците са минимални и в повечето случаи се дължат на прах по челната леща (свръх широките обективи лесно “виждат” прашинки по челната леща). В един момент успях да предизвикам силно отражение, но в последствие разбрах че това е по-скоро отражение от матрицата на камерата, а не от лещите на обектива.
Nikkor AF-S 14-24mm f/2.8 G бе превъзходен оптически обектив и както казах по-горе Nikkor Z 14-24mm f/2.8 S запазва тази много добра черта.
Гледайки MTF таблицата се вижда, че на 14 милиметра, дори е много по-качествен сравнено с 24 мм. Поради липса на голяма скала за тестване, направих другия възможен тест а имено тухлена стена, която даде визуални доказателства отговарящи на MTF таблицата
Дисторзия
Снимах на 14 и на 24 милиметра на максимална диафрагма 2.8 и лесно може да се види че рязкостта в центъра и по краищата е идентична и много добра. Забелязах, че имаме “буренце” при 14 мм и лека “възглавничка” при 24 мм. Коригират се лесно в Adobe PS или Adobe LR когато използвате Camera RAW, защото там най-сетне има профил за Z обектива. Мисля, че е първия такъв профил въобще за Z системата.
Буренцето и възглавничката изчезват, но плащате сметката, като губите градус-два ъглов обхват… честно казано при мащабните снимки които правя не мисля, че ще си проличи, че имам буренце или възглавничка така, че… май няма много смисъл да ги коригирам, но вие преценете сами за себе си.
Винетиране
Винетиране при максимална диафрагма. Да има, то кой обектив няма. Около 1/3 диафрагма е и на стойност над 4 изчезва. Профила на Camera RAW не чисти максимални винетирането. Ако искате да се “вталясате” щото при пейзаж с небе (кой снима пейзаж на 2.8 диафрагма?!?!?!?!!?) ще си личат по-тъмните ъгълчета. Идете в ръчна корекция и дръпнете плъзгача на 25-30 и сте в джаза.
Пускам пример с корекция на дисторзия и винетиране с добавяне на корекция за винетиране от моя страна, съответно на 14 и 24 мм.
Диафрагма и дифракция
9 ламела заоблени… Nikkor Z 14-24mm f/2.8 S не е боке джедай и мастер на дефокуса. Това е свръх широка оптика която снима интериори, пейзажи или… демонстранти в особен ракурс. Заоблените ламели са просто защото обектива е топ клас и трябва да има всички екстри.
Опитах се да направя боке дефокус джедайски кадър, не ми се получи много, а в скучна София, няма много подходящ терен за нощна фотография… както и да е при максимална диафрагма си имаме заоблено бокенце, почти без остър ръб и се запазва кръглостта дори и към краищата.
Ако ми се случи да ида до Виена тази година по коледа, ще взема един Nikkor Z 14-24mm f/2.8 S, за да пробвам, защото там е подходящо място за бокетестване на оптика.
По отношение на дифракцията, каквото ще видите в галерията (снимките със слънце), това си е дефект спор няма, но при някои условия си е ефект.
Все пак не снимайте на повече от 16 диафрагма особено пейзажи с много детайли, защото при 22 диафрагма усещам “омекване” на изображението.
Фокус
Тих и бърз. При толкова широка оптика фокуса няма как да е бавен, защото диапазонът за фокус е малък. Най-близкото фокусно разстояние е 28 сантиметра, което означава че челната леща е на една длан (моя) от снимания обект, тоест внимавайте, защото широкото увлича “да влезете навътре”.
Nikkor Z 14-24mm f/2.8 S е 100% професионален обектив. Добър дизайн, материали, тегло и оптични качества. Единствен недостатък за мен… щеше ми се да е 12-24, но тогава нямаше да е толкова лек и да има опция за почти стандартни филтри.
Няма как да е евтин. Преди да кажете нещо пробвайте и тогава кажете. Има достъпна алтернатива – Nikkor Z 14-30mm f/4 S. Писал съм за него, разгледайте и преценете. Все пак качеството на Nikkor Z 14-24mm f/2.8 S при максимална диафрагма просто е несравнимо качествено.
В четвъртък 1 ви април, имаше издание на “Техно четвъртък” където поговорихме още за обектива. Запис може да видите по-надолу.
