Октомврийското лято стигна до средата на месеца, жалко, че и то си тръгва ей така с малки стъпки. Като релакс малко от технически статии, реших да разгледам пощата с въпроси от читатели. Няколко от тях явно са инспирирани от публикациите за осветление и за това, че обичам да сравнявам импулсно с постоянно такова.
В книгата ми „Влез в студиото“ подробно съм написал, кой тип какви предимства и недостатъци има, но за тези, които все още не са я чели, ще спретна едно каре, набързо в което с няколко абзаца ще споделя своето виждане за това дали импулсното осветление, което някои съвременни фотографи смело отписаха, е все още актуалното фотографско осветление.
Започвам с един наложил се мит. Снимането с постоянно осветление е по-лесно, защото в реално време вижда как е осветен сниманият обект, за разлика от импулсното, което проблясва само за миг.
Ок, има нещо вярно в това. Още повече съвременните безогледалки в реално време показват снимката още преди да сте натиснали спусъка.
Специализираното импулсно осветление също може да ви покаже как е осветен обекта, благодарение на така нареченото “пилотно осветление”. То свети постоянно и най-често е халогенна крушка, а в някои по нови светкавици вместо халоген е LED лампа. Благодарение на това пилотно осветление може да се ориентирате как е осветен обекта, но не и каква е точната експозиция. Не случайно се казва импулсно осветление, или светкавица, тук основната светлина е кратък силен светлинен импулс светлина, който стандартният светломер, вграден в камерата няма как да премери и съответно да заложи точна експозиция. Накратко за да намерите точната експозиция при използване на импулсно осветление ви трябва специализиран светломер (флашметър) или да направите поредица от тестови кадри… което не е добро решение.
Постоянното осветление било то халоген или LED в този случай са по-лесни за работа.
Импулсното осветление от своя страна има два силни жокера на своя страна: голям интензитет на светлина и много кратко време на светене (дължина на импулса).
Тези дни тествам едно модерно LED осветление, създадено по такъв начин, че да прилича студиен импулсен моноблок – тоест корпус с микро LED панел и опция за закрепване на всякакви аксесоари за контролиране на светлина. За разлика от импулсното свети постоянно и както казах по-горе лесно се вижда как осветява обекта и също така фотокамерата лесно определя точната експозиция.
LED осветлението е с мощност 220 вата, което е някъде около 1200 вата халогенен прожектор (според показания на светломера)
Импулсното осветление, което използвах е със сила от 300 ват/секунди… това е, нека да кажем средно силно осветление.
Направих замерване с топ клас светломер – Sekonic Speedmaster L-858D на един метър от двете осветления. Заложих базово 100 ISO и скорост от 1/125 sec, защото обикновено с толкова снимам в студиото.
LED прожектора при максимална мощност ми даде диафрагма 4, а импулсното също при максимална мощност – диафрагма 32,4. Разликата е огромна – 6 диафрагми и половина почти. При минимална мощност на светкавицата диафрагмата е около 8.2
Някой може да каже: ще намаля скоростта на снимане да речем на 1/30 sec., което за съвременните стабилизирани обективи или матрици е поносимо. Така че постигна диафрагма 8, която е доста използвана в студийна работа. Да, но ако снимате девойка мятаща коса в студиото, ще получите размазана девойка, а предполагам не е това търсен ефект.
Импулсното осветление както казах има къс импулс – 1/500 sec. при някои по-евтини модели студийно осветление и може да достигне до 1/ 20 000 sec., при някои топ клас модели. Буквално може да замразите всяко едно движение, нещо, което с постоянно осветление ще ви трябват киловати мощност…
Много късият импулс ми позволява да снимам спокойно в студиото на 1/125, дори на 1/250, а ако имах топ клас Sony камера и на 1/400 sec. аз съм малко нервак и тази висока скорост ми гарантира кадри без трепване и размазване. Може да прочетете що е то синхронна скорост в книгата “Влез в студиото”
Друго предимство на импулсното осветление пред популярното LED осветление е неговото качество на светлината, така нареченото CRI. Едно импулсно осветление, дори и от по-нисък клас има много по-пълен спектър на светлината сравнено с LED прожектор от среден клас да речем. При импулсното осветление от нисък и среден клас имаме около 98,4 CRI, докато при LED около 95-96 CRI като често спектъра е орязан в червените тонове, което може да е проблем при снимане на хора.
Високия клас импулсно осветление се равнява по качество на светлината почти до класическото халогенно или естественото слънце – около 99+ CRI, не съм сигурен, че има LED с толкова високо качество на спектъра.
Повече за CRI е описано в книгата “ Влез в студиото”
Предимства на LED: за разлика от импулсното, което става само за фотография, LED осветлението става за фотография и видеография едновременно. Недостатъка за по-малката мощност може да се обърне в предимство за феновете на плиткия фокус. Да боке в студио почти няма как да се направи, но портрет сниман на диафрагма 2 си дава различен рисунък и въздействие от същия сниман със светкавицата на диафрагма 8 (просто защото светкавицата не може да се намали повече).
Освен това LED осветлението напоследък е много вървежно под формата на светлинни тръби… приличащи на джедайски мечове. С такива тръби много лесно се създава ефектно осветление, а и факта, че са изградени от различен по цвят диоди позволява освен светлинен ефект, да се постигне и цветови ефект.
Импулсното осветление свети само в “дневна” светлина и ако искаме цвят трябва да използваме набор от филтри.
Силния интензитет и още повече неговото моментно действие позволява на фотографите да снимат кадри извън студиото и да “борят” слънчевата светлина. Аз нерядко съм използвам светкавици да снимам портрети, като слънцето е своеобразна контра и ефектно осветление. Батерията на светкавицата издържа много снимки, а ако трябва да използвам LED то ще ми трябват киловати мощност, което хапва батериите за нула време…
Редовните читатели могат да си спомнят за едно LED осветление, което бе хибрид, хем може да свети постоянно, хем има режим импулс в който свети с 4 степени по-силно. Предполагам с времето ще се появят все по-добри такива хибриди.
За сега обаче си оставам фен по-скоро на импулсното осветление, в което няма нищо страшно за работа, и доста колеги продължават да залагат на него.
Накратко с няколко думи отговорих на редакционната поща. В книгата ми “Влез в студиото” има доста повече подробности и съвети за работа и избор на импулсно или постоянно осветление.