Преди няколко години, когато писах за Canon imagePROGRAF PRO-300, започнах с мисълта, че принтерът е последният елемент от съвременната фотографска лаборатория. Имаме фотокамерата, компютъра, добрия калибриран монитор, обработваме снимката и накрая идва моментът, в който тя трябва да получи физическо тяло.
Оттогава отношението ми към печата не се е променило. Даже напротив. Във време, когато огромна част от фотографиите приключват живота си на дисплея на телефон, хубавата разпечатка продължава да носи онова особено усещане, което трудно може да бъде заменено.
Затова често си позволявам да използвам израза на един известен български фотограф Павел Червенков: „Фотографията има нужда от тяло.“
Днешният гост е Canon imagePROGRAF PRO-1100 – настолен професионален фотопринтер с максимален формат A2, появил се през 2024 година като наследник на дългогодишния PRO-1000.
Да, ревюто идва малко по-късно. Но конкретно при подобен принтер това изобщо не е проблем.
Хубавото е, че опитът ми с тази серия е малко по-различен от обичайното „взех принтера за две седмици и направих няколко тестови разпечатки“.
През последните години на „Фотоваканция“, освен раздаването на техника за тест на щанда на Canon, една от задачите ми е печатът на снимките за ежедневните изложби и голямата финална изложба. Две години това правех с imagePROGRAF PRO-1000, а последната вече с новия PRO-1100. Като се замисля, не само там съм се занимавал с печат.
Тоест, малко или много съм натрупал стаж като печатар. Не твърдя, че ще ме вземат на работа в печатница. Ще ми е скучно. Пък и шефът на Photo Cafe е фен на предпечата и печата, неслучайно повечето статии по темата са нейни.
Нов принтер, но позната машина
Погледнат отвън, PRO-1100 трудно може да бъде сбъркан с нещо различно от наследник на PRO-1000. Причината е проста – Canon не са тръгнали да променят основно машина, която очевидно сиработи добре.
Размерът остава A2, конструкцията и начинът на подаване на хартията са много близки, имаме същата 12-канална печатаща система, същите 18 432 дюзи, 80-милилитрови мастилници и максимална резолюция 2400 × 1200 dpi.
Голямата промяна е там, където всъщност се създава изображението – мастилата.
| imagePROGRAF PRO-1000 | imagePROGRAF PRO-1100 | |
| Максимална ширина | 17″ / 432 mm | 17″ / 432 mm |
| Максимален стандартен формат | A2 | A2 |
| Мастила | LUCIA PRO | LUCIA PRO II |
| Система | 11 пигментни + Chroma Optimizer | 11 пигментни + Chroma Optimizer |
| Обем | 12 × 80 ml | 12 × 80 ml |
| Дюзи | 18 432 | 18 432 |
| Резолюция | 2400 × 1200 dpi | 2400 × 1200 dpi |
| Макс. дължина на медията | 1200 mm | 3276,7 mm |
| Макс. дебелина при ръчно подаване | 0,7 mm | 0,7 mm |
Една от малкото промени извън мастилата е максималната дължина на печат. При PRO-1000 тя е 1200 mm, докато PRO-1100 позволява листова медия с дължина до 3276,7 mm.
Три метра и малко вече си е сериозна панорама. Само трябва първо да намерите откъде да си купите такъв лист и къде да го разгънете… Защо? Принтерът не поддържа поставянето на ролка с хартия. Това за мен е сериозен недостатък, защото конкурентни модели от същия клас и размер предлагат система за закрепване на ролка.
Да, това вероятно би се отразило на дизайна, който тук е изключително красив, но винаги може да се намери решение, при което добрият дизайн да се запази, а държачите за ролка да бъдат допълнителна опция.
Може би идеята на Canon е, че щом ще се печата от ролна медия, потребителят трябва да погледне към по-голям принтер. Добре, но тогава защо PRO-1100 получава възможност за панорама с дължина над три метра, след като осигуряването и подаването на такава листова медия носи сериозно неудобство на потребителя?!?!
imagePROGRAF PRO-1100 всъщност е малкият от големите
Това е една от важните особености на модела, която лесно се пропуска, ако го гледаме просто като „A2 фотопринтер“.
imagePROGRAF PRO-1100 използва същата технология на печатащата глава, мастилата и софтуерната екосистема като големите PRO-2600, PRO-4600 и PRO-6600. Canon всъщност позиционира серията така, че да може да се поддържа консистентен печат от настолните 17 инча (43,2 cm) чак до големите 60-инчови (152,4 cm) машини.
PRO-1100 или по-малкият PRO-310?
Хрумва ми и един частен случай – ако ще правите изложба или ви трябва много голяма разпечатка. Може да пуснете своего рода пробно копие на PRO-1100, а след това да изпратите файла за голям формат към печатница, работеща с някой от големите му братя. Използването на една и съща професионална imagePROGRAF екосистема и LUCIA PRO II мастила прави подобен работен процес доста логичен.
Тук обаче трябва да спомена и по-малкия imagePROGRAF PRO-310, наследник на PRO-300. Той също вече използва новото поколение LUCIA PRO II и е много сериозен A3+ фотопринтер. Системата му е от 10 пигментни мастила, включително Chroma Optimizer, срещу 12 при PRO-1100.
Разликата обаче не е само в максималния формат и броя мастила. Има една много практична подробност, която започва да тежи все повече, колкото повече печатате – размерът на мастилниците.
При PRO-310 всяка PFI-5100 касета съдържа едва 14,4 ml, докато при PRO-1100 касетите PFI-4100 са по 80 ml. Това означава над пет пъти по-голямо количество мастило в една касета при голямата машина. Първоначалното зареждане на PRO-1100 с дванадесет големи мастилници естествено изглежда доста по-страшно за портфейла, но когато започнете да печатате редовно, по-важна става цената на милилитър мастило, а там големите касети са значително по-изгодни. За да успокоя малко духовете, всеки принтер идва с пълен комплект мастила, включен в общата цена.
При сметки, които съм правил през годините според тогавашните цени на консумативите, разликата е стигала до около 40% в полза на големите мастилници. Разбира се, това не е константа – цените се променят – но принципът остава същият. Колкото повече печатате, толкова по-голямо значение придобива по-ниската себестойност на мастилото.
И точно тук според мен минава една от границите между PRO-310 и PRO-1100. Ако печатате сравнително рядко, основно до A3+ и искате по-компактна и по-достъпна машина, PRO-310 е много логичен избор. Ако обаче печатът е част от професионалната ви работа, правите изложби, продавате копия и принтерът работи редовно, PRO-1100 започва да има икономически смисъл дори преди да сме стигнали до нуждата от A2 формат.
Затова бих поставил PRO-1100 малко по-различно от PRO-310. По-малкият модел е много добър професионален A3+ фотопринтер. PRO-1100 вече е по-скоро входът към голямата професионална imagePROGRAF система, само че във формат, който все още може да стои върху бюро.
Е, голямо бюро…
Защо пигментни мастила
Тук ще направя малко отклонение, защото често говорим за пигментни и багрилни мастила, без да си даваме сметка каква всъщност е разликата.
Най-просто казано, при багрилното мастило оцветителят е разтворен в течността, докато при пигментното имаме изключително фини твърди частици, суспендирани в нея. Преди време използвах примера с две чаши вода – в едната разтваряме захар, а в другата разбъркваме какао. Захарта се разтваря, докато какаото остава като фини частици.
Няма да развивам отново цялата теория, но тази разлика е важна за фотографския печат.
Багрилните мастила могат да дадат изключително живи цветове и са чудесен избор за много приложения. Пигментните от своя страна обикновено предлагат по-висока устойчивост във времето, по-добра водоустойчивост, плътно черно и по-постоянно поведение върху различни типове печатни медии. Наличието на няколко черни и сиви мастила помага сериозно и при черно-бялата фотография. Това е и една от причините пигментните системи да са предпочитани при професионалния Fine Art печат.
Може да прочетете цялата статия, която съм писал
Разбира се, няма безплатен обяд. Пигментните мастила са по-скъпи и подобен принтер изисква повече грижи, особено ако стои дълго време без да печата.
Това е една особеност на пигментните фотопринтери, която според мен трябва да се има предвид още преди покупката. Това не са машини, които е добра идея да купите, да отпечатате една изложба и след това да ги завиете с чаршаф за половин година. Пигментните мастила и големият брой дюзи обичат принтерът да работи. Не е необходимо да печатате всеки ден, но според моя опит е добре поне веднъж седмично да му давате работа, дори това да са само няколко фотографии.
Самият принтер има процедури за поддръжка и почистване на печатащата глава, но те също използват мастило. Колкото по-редовно печатате, толкова по-малка е вероятността след дълъг престой да се наложат допълнителни цикли на почистване. Казано по-просто – PRO-1100 е принтер, който е добре да се купи, за да печата, а не за да стои.
LUCIA PRO II
И стигаме до основната промяна при imagePROGRAF PRO-1100.
Новата система се нарича LUCIA PRO II и от дванадесетте мастила десет са новоразработени. Изключението е Matte Black, което е същото мастило, използвано при PRO-300.
Canon акцентира основно върху три неща – по-широк цветови обхват в тъмните области, по-добро възпроизвеждане на тъмносини тонове и значително подобрена устойчивост на готовия печат.
Последното не трябва да се подценява. Фотографията, която ще стои в рамка или ще бъде изложена в галерия, трябва не само да изглежда добре в момента, в който излезе от принтера. Тя трябва да преживее поставянето в паспарту, рамкирането, транспортирането, изложбата и евентуално ново прибиране и разопаковане.
Новите мастила са с подобрена устойчивост на надраскване, особено при гланцовите и полугланцовите медии. Canon посочва и светлоустойчивост до 200 години. Последното, разбира се, трябва да се чете със звездичка – стойността е получена при определена методика и с Photo Paper Pro Platinum, а не означава, че всяка снимка върху произволна хартия ще изглежда по същия начин през 2226 година. Лично аз не бих имал против да проверя дали наистина трайността е до 200 години.
Трайността е много важна за всеки фотограф, който продава Fine Art копия, особено ако те са сертифицирани.
Дванадесет мастила, ама едното е прозрачно
Това винаги ми е било интересно да го обяснявам. Canon imagePROGRAF PRO-1100 работи с 11 цветни пигментни мастила и Chroma Optimizer.
Последното по същество е прозрачно покритие. При гланцовите хартии различните количества пигмент върху повърхността могат да доведат до различно отражение на светлината в отделните участъци на изображението. Chroma Optimizer изравнява това поведение и помага повърхността да изглежда по-еднородна.
Именно затова не трябва да мислим за дванадесетте касети просто като за „12 цвята“.
При матовите Fine Art хартии пък важна роля играе Matte Black, където високата плътност на черното дава повече дълбочина и особено при черно-бяла фотография разликата може да бъде много важна. Canon също поставя специален акцент върху подобреното черно при матовите медии.
Хартията е половината от печата
Една от грешките, които често виждам при хора, започващи да печатат сами, е огромното внимание към принтера и почти никаквото към хартията.
А хартията не е просто носителят, върху който принтерът излива мастило.
Гланц, полугланц, лустър, матова Fine Art хартия, текстурирана медия – всяка от тях променя усещането от една и съща фотография. Различни са черното, контрастът, отражението на светлината, наситеността и дори субективното усещане за детайлност.
PRO-1100 позволява автоматично подаване и работа с медии до 432 mm ширина, а при ръчно подаване – с дебелина до 0,7 mm.
При стандартна фотографска хартия imagePROGRAF PRO-1100 позволява в горното автоматично подаване да се заредят до 10 листа A3+ наведнъж, като тавата поддържа специализирани медии с плътност до 300 g/m². При дебели Fine Art и някои специализирани хартии обаче се преминава към ръчно подаване лист по лист.
Точно възможността за работа с „дебели“ Fine Art медии е една от причините подобна машина да има смисъл за фотограф, който иска крайният продукт да бъде не просто „снимка на хартия“, а завършен печат.
Professional Print & Layout
За качествения печат не стигат добър принтер, мастила и хартия. Трябва да имаме и нормален начин да ги управляваме.
Canon предлага безплатния Professional Print & Layout, който използвам и при PRO серията.
Още при ревюто на PRO-300 ми хареса, че програмата показва непосредствено какво се случва при промени в Color Management, позволява лесно да видим какво ще бъде изрязано при печат без бели полета и да направим виртуално паспарту, без да подготвяме отделен файл за него.
За човек, който не иска всеки път да минава през Photoshop само за да отпечата една фотография, Professional Print & Layout е много удобна среда. Освен това, пак подчертавам е безплатна за разлика от продукта на Adobe.
И най-важното – тя е направена именно около фотографския печат, а не е универсален диалогов прозорец с двеста настройки, половината от които никога няма да използваме.
На събития, където ми се налагаше да печатам изложби, тази опция ми позволяваше да си скатая почти час свободно време. Зареждам десет снимки в програмата, настройвам, ако има нещо нужно за всяка от тях, поставям десет листа A3+, натискам Print и докато принтерът работи, аз мога спокойно да се заема с нещо друго.
А колко ми струва тази снимка?
Тук вече стигаме до една от функциите, които според мен много добре показват разликата между хубав фотопринтер и машина, предназначена да участва в професионален работен процес.
Canon предлага и Accounting Manager.
Защо ми е счетоводна програма към фотопринтера?
Защото в момента, в който започнете да продавате печат, качеството е само половината от уравнението. Другата половина се нарича себестойност.
Accounting Manager позволява да се следят печатните задания и изразходваните консумативи. Ако бъдат въведени цените на използваните мастила и хартии, можем да получим много добра представа колко реално ни струва конкретната разпечатка.
Това вече е изключително полезно за професионална работа.
Защото не е достатъчно да кажем: „Един лист хартия ми струва еди-колко си.“
Върху един почти бял кадър и върху нощна фотография с огромни плътни тъмни области количеството използвано мастило очевидно няма да бъде еднакво.
Accounting Manager ни позволява да превърнем това от гадаене в сметка. След това към нея вече фотографът може да добави труд, амортизация, евентуален брак и желания марж и да определи цена, при която печатът действително носи печалба.
Това е една от онези функции, които вероятно изобщо няма да развълнуват любителя, направил пет A2 копия годишно. За човек, който печата професионално обаче, може да бъде по-важна от половината редове в техническата спецификация.
Печатът на практика
Тук идва частта, която за мен е по-важна от измерването на скорост с хронометър.
imagePROGRAF PRO-1100 не е машина, която бих купил, за да извадя 500 снимки 10 × 15 от семейната ваканция. За подобна работа има далеч по-подходящи и по-евтини решения – включително багрилни принтери с резервоарна система като PIXMA G640.
При imagePROGRAF PRO-1100 плащаме за друго.
За големия формат. За Fine Art медиите. За пигментната система. За контролираното цветопредаване. За качествения черно-бял печат. За дълготрайността. И не на последно място – за възможността да произведем крайния фотографски продукт сами.
При работата ми на „Фотоваканция“ точно това е най-ценното. Когато трябва да се подготви изложба, не ме интересува толкова дали един лист е излязъл 30 секунди по-бързо или по-бавно. Интересува ме да получа предвидим резултат и следващото копие да изглежда така, както очаквам.
PRO-1000 срещу PRO-1100 – струва ли си смяната?
Това е неизбежният въпрос и отговорът според мен не трябва да бъде автоматично „да“.
PRO-1000 си остава много сериозна машина. PRO-1100 не носи революционно нов механизъм, двойно по-висока резолюция или нов формат. Canon очевидно са решили да запазят работещата платформа и да подобрят най-важното за крайния резултат – мастилената система.
Ако вече имате PRO-1000, който работи добре и качеството му удовлетворява нуждите ви, не виждам причина да го изхвърляте през прозореца само защото на пазара има нов модел.
PRO-1100 става много по-интересен за човек, който сега избира професионален A2 принтер, както и за фотографи, при които подобрената устойчивост, работата с тъмни тонове и новата LUCIA PRO II система имат реално значение.
И разбира се – максималната дължина от над три метра е приятен бонус за любителите на панорами.
За финал
Винаги съм смятал, че фотографията не трябва задължително да завършва върху монитор.
Има нещо особено в момента, когато вземеш голямата разпечатка в ръце. Вече не увеличаваш на 100%, не броиш пиксели и не местиш плъзгачи. Пред теб има фотография.
Canon imagePROGRAF PRO-1100 не е принтер за всеки. Голям е, мастилата не са малко, дванадесет 80-милилитрови касети са сериозен консуматив, а пигментният принтер иска да бъде използван, а не да стои шест месеца под покривало.
Но за фотограф, който прави изложби, продава Fine Art копия или просто иска да контролира целия процес от натискането на спусъка до готовата фотография на стената, това е много завършен инструмент.
А за професионалиста има още една важна подробност. PRO-1100 не предлага само качествен печат. Professional Print & Layout помага той да бъде направен както трябва, а Accounting Manager помага да разберем колко ни е струвал.
Понеже си знам, че продуктовите мениджъри никога не четат ревютата докрай, ще си позволя да призная един лек грях.
Обикновено за тест вземам чисто нов, сух принтер и аз си го зареждам с мастила, инсталирам софтуера – все необходими стъпки от теста. Разбира се, измолвам си и хартия, за да проверя скоростта на печат и качеството. От 20-те листа отделям 10 за тестове, но останалите десет си ги запазвам лично за мен.
Печатам почти изключително черно-бяла фотография, а imagePROGRAF PRO-1100 се справя чудесно, без неприятни цветни оттенъци. Понякога така, тайно, и на събития си пускам някоя и друга снимка, защото обичам да подарявам фотография. Затова си мисля, че наистина е малък грях това с „частните“ снимки – в края на краищата и те се превръщат в своеобразен тест.
