Присъствайки преди време на лекция за печат, един от добрите съвременни български фотографи Павел Червенков сподели фраза, която не само ние във Photo Cafe взехме назаем, но и доста други колеги я използват:
Фотографията се нуждае от тяло.
Преди цифровата ера в 99% от случаите гледахме фотографията под формата на хартиена снимка изкопирана от негатив. В началото на цифровата ера започнахме да гледаме фотографията на компютърен екран, в последствие на дисплея на смартфона си. Фотографията си загуби тялото в електронното пространство. Появиха се фоторамки, които прожектираха снимки на своите дисплеи и изчезна онова очарование да седнем с някой и да разгледаме албум със снимки, коментирайки всяка една.
За щастие се наблюдава тенденция за възраждане печатането на снимки, било то като най-обикновени класически формати подреждани в албум, или пък на фотокниги. Една от причините поне според мен е появата на принтери, които печатат снимки в домашни условия на цени почти идентични с цената на кварталното фотоателие.
Да, принтери за домашна употреба има от много години. Цветни мастиленоструйни, но печатането на тях бе доста скъпо, а качеството не толкова фото. По-скоро бяха за разпечатване на графики и презентации.
За нас в “Кафето” снимката на хартия е кауза, затова ще отделя малко време да нахвърлям няколко реда за това какво е добре да знаем избирайки принтер за дома, студиото, или офиса.
Типове принтери
Лазерен, термосублимационен и мастиленоструен. Независимо каква технология са всеки един от тях може да печата фотография (цветна или черно бяла в зависимост от наличните мастила). Няма да се спирам подробно на различните технологии. За потребителски цели ще откриете термосублимационни и мастиленоструйни принтери. Първите най-често са компактни (например Canon SELPHY ) и можещи да печатат единствено снимки с размер 10 х 15 сантиметра. Предназначени са изцяло за любителски снимки за спомен. Печатате и слагате в албума. Имат бих казал сравнително добри цветове и общо взето предлагат само гланцови снимки (което всъщност за любителите е добре). Недостатък е високата стойност на снимката (между 70 и 99 стотинки в зависимост от марката принтер).
Да, има термосублимационни принтери за професионални цели, които могат да печатат на до А4 формат хартия и където цената на копието е 3-4 пъти по-ниска от малките домашни принтерчета, но и първоначалната цена на принтера е доста висока. Има статия на страниците на Photo Cafe за такъв тип принтер.
Мастиленоструйните принтери определено дават по-добро качество на печат и по-ниска цена. Разделят се основно на два вида: с пигментни и с багрилни мастила. Друг критерий е размера хартия на който могат да печатат. За домашни, или офис условия може би по-разпространени са тези които могат да печатат до А4. За професионални цели от А3 нагоре.
Да поговорим за мастила и хартия, преди да преминем към „кой е подходящият принтер“
Пигментни срещу багрилни
Каква е разликата между пигментните и багрилните мастила? Съвсем накратко – пигментните мастила представляват фино смлени цветни частици, които са суспендирани във вода, за да създадат боя или оцветител. Багрилните мастила са химикали, които се разтварят във вода за да създадат боя или оцветител. Суспензия срещу разтвор.
Пигментното мастило попадайки върху хартията се свързва физически и образува покритие. Багрилното мастило от своя страна ще се свърже химически с хартията, ще оцвети нейния повърхностен слой както например се оцветява плат, в дълбочина, а не да капнем капка латекс върху дрехите например, докато си боядисваме хола.
Хрумва ми един пример: две чаши с вода в едната слагаме лъжичка какао, в другата захар (кафява, че бялата няма да ни докара цвят)… сега аз и на какаото ще сложа захар, че и мляко и ще си го изпия с удоволствие, но идеята е друга. Разбъркваме течността в двете чаши и двете се оцветяват в кафяво. Получили сме пигментно и багрилно мастило – какаото са фините частици, захарта е разтворимия химикал.
Какво се случва, ако оставим известно време чашите, добре покрити, да не се изпарява течност?
Чашата с какао ще се избистри, защото фините частици лека полека се утаяват на дъното. Колкото по-фини. Толкова повече време им трябва, но в един момент ще се утаят всички. Разтвора на захарта от своя страна ще остане непроменен. Еднакъв на цвят и вид (освен ако не се изпари, но хипотетично казахме, че сме затворили добре).
Разликата между двете чаши предполагам ви е направило впечатление, че да те имат цвят – кафяв да речем, но докато при какаото (пигмента) той е плътен и непрозрачен, при захарта (багрилото) е прозрачен и лазурен.
Печатайки с пигментни мастила правим покритие върху повърхността, светлината се отразява само от печата, докато при багрилните мастила светлината навлиза по-дълбоко показва по-добре смесването на багрилата и понякога самият оттенък на хартията се намесва в общото цветопредаване.
Пигментни или багрилни
Багрилните мастила са по-евтини за производство от пигментните мастила, затова и са най-често използвани във фото принтерите от базов, или среден клас. Получавате страхотна жизненост на цветовете, тъй като багрилата предлагат по-ярки и по-живи цветове от пигментните мастила. Особено ефективни са за цветни портретни или пейзажни изображения, а ако са отпечатани върху гланцова медия ефекта ще е най-силен.
Пигментните мастила от своя страна са по-водоустойчиви и дават по-плътно и качествено черно, както и издържат много повече време на UV светлина сравнено с багрилните мастила. Също така дават постоянни резултати с различните типове медии за печат (хартия, или канава).
Наличието и на няколко черни мастила с различна плътност дават и опцията за много добри черно-бели разпечатки.
Дълготрайността и устойчивостта на пигментните мастила ги правят предпочитани от професионалните печатари.
Хартия
Когато печатате фотография трябва да използвате специализирана фотохартия. Тя има специално покритие, което позволява на капката да си остане капка (микроскопична) вместо да се разлее и накрая изображението да няма рязкост.
Така наречената “копирна” хартия е създадена да работи предимно на принтери използващи лазерна технология. Тя попива попадналото мастило и по този начин го “разлива”, освен това е тънка и отпечатвайки снимка на мастиленоструен принтер на финала може да получите едно набръчкано копие с някакво изображение.
Да, копирна хартия може да се използва, но за печат на документи (текст и някакви малки графики), както аз използвам своя Canon G640, когато движа документалната част на фирмата.
В случай, че искате да направите добра презентация с текст снимки и графики е добре да се използва специализирана хартия, която след печат ще има добри цветове и няма да прилича на гюдерия за забърсване.
Както казах за постигане на добри резултати си трябва точната хартия създадена за мастиленоструен принтер. Има десетки сигурно стотици видове хартия. Разлика в тегло, в белота, релеф, дебелина. Различни размери. Трябва да съобразите дали хартията която искате да използвате е съвместима с вашия принтер.
Звучи сложно, но не е. Обикновено всеки принтер има спецификации в които е описано с какъв размер хартия може да работи, колко тежка, колко дебела. Не е добра идея да експериментирате извън зададените от производителя спецификации.
Доста често производителите на принтери произвеждат мастилата и различни видове хартия за тях. Затворен цикъл на производство. По този начин се гарантира повторяемост и максимално качество.
Съществуват и производители които произвеждат само хартия предназначена за принтери. Една от най-известните е Hahnemühle (аз и казвам “Ханемюле”). Специализирани са производството на различни видове арт хартия и канави, които могат да придадат още луксозен и качествен вид на отпечатаните снимки, както и да влияят на изображението с помощта на структура, или шегрен.
Производителите на принтери често работят в съдружие с форми за арт хартия и затова не се учудвайте, ако ги видите включени в спецификациите на даден принтер.
Иначе масовите хартии могат да се разделят основно на: гланцови, полугланцови (лустер), полуматови и матови. Другата черта по която се делят е теглото на квадратен метър между 100 и 250 грама. Има и по-тежки хартии, но те вече са към класа на арт хартиите и канавите.
Следват размери. По мои наблюдения най-разпространени са 10 х 15cm; 15 х 21cm; А4; А3; А3+; А2. Това са форматирани на листа хартии, които се предлагат в опаковки по 25, 50, или 100 листа.
Може да откриете хартията и на ролки с определена широчина и дължина, но те са предназначени най-вече за професионални принтери, а не а домашна употреба.
Изборът на хартия е лично предпочитане. Гланцовата дава максимално ярки и наситени цветове. Матовата по-пастелни, независимо от технологията на печат и мастилата. Затова и любителите предпочитат гланц пред мат. Недостатък – остават отпечатъци като се разглеждат.
За своите фотографии предпочитам матови хартии, особено такива с лека структура, но конкретно за различните типове хартия е тема на отделен разговор, но като се замисля Шефа на Кафето беше спретнал една интересна статия за различните видове хартия и препоръчвам да се прочете.
Какъв принтер
Определено бих заложил на мастиленоструен. Изисква повече внимание и не обича да бъде разнасян, но както писах по-горе дава по-качествени разпечатки на по-ниска цена сравнено с термосублимационен.
Независимо от мастилата може да разделим принтерите на две категории: с отделни мастилници и такива с поточно подаване на мастило от големи резервоари. Втория вариант до скоро бе запазен само за професионални принтери от висок клас, но технологията вече е достъпна и за домашни А4 формат принтери, като още повече снижи цената на отпечатаната снимка.
Canon и Epson имат такива предложения насочени към малък бизнес, или за домашна употреба. Използват багрилни (Dye) мастила и общо взето стойността на мастилото за една снимка 10х15 сантиметра е около 5 стотинки. Само на мастилото. Хартията според зависи каква сте избрали.
Принтерите предлагат различен набор от мастила 4 до 6 като всяка фирма си има своите съображение за това какви цветове да се използват. Може да прочетете статии на страниците на Photo Café – Canon PIXMA G540 и да речем Epson L805, където има обяснение за технологията и примери.
Принтерите могат да печатат от 10 х 15 сантиметра, до А4 без бели полета. Напълно достатъчно за домашни, или офисни цели. Може да използвате както класическите фотохартии с грамаж до 250 грама, така и някои арт хартии, както и да ги използвате като стандартен принтер за документи с обикновена копирна хартия.
Все още се предлагат и принтери с отделни мастилници, които се сменят в момента в който се изхаби. Това е по-евтина технология, но за съжаление вдига себестойността на отпечатаното копие. Индивидуалната опаковка оскъпява.
При по-високия клас принтери работещи с пигментни мастила също има варианти с индивидуални мастилници и поточни резервоари, като вторите както казах предлагат по-ниска себестойност.
Интересното при принтерите с пигментните мастила е това, че те предлагат по-богата палитра от цветове 9-11. Често към всеки основен цвят има допълнителен светъл вариант с цел по-добра тоналност. Може да откритите и различни черни мастила, дали за гланцова, или матова хартия, като и сиви такива по подобие на светлите основни цветове, за по-добра тоналност при черно-бяла фотография.
Canon предлагат и така наречения Chroma Optimizer вид прозрачно „мастило“ служещо да запълни неравностите между отделните капки от други мастила и даде гладък и по-гланцов ефект на разпечатката. Наскоро се натутках и спретнах ревю на офисния Canon imagePROGRAF PRO-300 и може да се запознаете с резултата.
Повечко мастила = перфектно фотокачество, но и разбира се по-висока себестойност. Пигментните мастила са и по-скъпи и принтера се нуждае от повечко грижи.
Грижи за принтера
Може би го споменавам на няколко пъти, че мастиленоструйните принтери имат нужда от грижи. Един от възможните проблеми е запушване дюзите на печатащите глави в следствие засъхване на мастилото. Когато принтера не се използва известно време, мастилото започва да засъхва. Докато при багрилните мастила, този проблем може да се реши сравнително лесно с „прочистване на дюзите“ опция която се избора от драйвера на принтера, то при пигментните има шанс заради наличието на частици запушването да е сериозно и отпушването да доведе до голям разход на мастило.
Добра идея е ако не печатате често поне веднъж седмично да пускате “Nozzle Check” – проверка на дюзите, ако принтера ви е с багрилни мастила. За принтерите с пигментни, добре е да е на 4-5 дни. Да, това харчи мастило, но е в пъти по-малко от варианта да се наложи да „продухвате“ дюзите за да се отпушат.
Принтера не обича прашна среда. Винаги съм се ядосвал на производителите, че не предлагат покривало, но е добре да го покривате (е не с някое пищималче останало от баба ви), когато не печатате дълго време.
И все пак какъв принтер
В студиото на Photo Cafe имаме възможността да разполагаме с принтер с багрилни и с принтер с пигментни мастила. Често в ревютата за фотокамери споделям, че използваемото ISO е преценено на база разпечатани снимки. Да, използвам принтера с багрилни мастила. По-евтино ми е признавам. Принтера с пигментни мастила използвам когато печатам А3+ снимки, дали за презентации, или за подарък на близки приятели.
Бюджетният избор принтер с багрилни мастила с поточно зареждане. Предимно в А4 формат са, но има варианти и А3+, какъвто до скоро имахме.
За да печатате добре е нужно да изпълните още определени изисквания и да натрупате познания, но повярвайте когато вземете разпечатаната снимка от принтера, усещането е почти, като да я извадиш от ваничката с фиксаж…
По темата има какво да се говори още и на 11 април в предаването „Неформално за фотографията“ пак ще си поговорим.
