За пръв път попаднах на Nikkor 28-300 на Никониада 2010 на езерото Керкини, където сред невъобразимото количество про оптика се бе наместил и той. Направи ми впечатление, че хората, които го тестваха, изобщо не бързаха да го върнат, ами си снимаха доста време с него.
Ще си призная, че преди и аз да взема и да пробвам този обектив бях доста предубеден. Снимал съм преди години с подобен, но от друга марка, който не бе стабилизиран и на всичкото отгоре бе с f/6.3 светлосила в дългия край, което доста изнервяше автофокусната система на камерата ми (Nikon F100 тогава, която бе с най-добрата АФ система за времето си). Пробвал съм и стабилизираната версия на друга фирма със същите показатели за светлосила 3.5-5.6, както и при Nikkor-а, който сега съм взел, но беше огромен и тип помпа – с размери, които вдъхват респект като барета с “Калашников”.
Когато взех Nikkor 28-300, първо не повярвах, че е толкова компактен като размер. Беше с около ¼ по-къс от Nikkor 24-70/2.8 и малко по-“дебел”. Със завъртането на гривната на вариото той всъщност се разгъна и увеличи дължината си два пъти, но пак остана в рамките на Nikkor 70-300VR като размер. Изработката е много солидна, като на обектив от високия про клас. Снабден е със стабилизатор и система за заключване
на обектива в сгънато състояние. Може би тази система ще има смисъл след като се ползва този обектив няколко години и настъпи леко разхлабване на движещия механизъм, но в началото няма склонност към саморазгъване, въпреки че нарочно го носех незаключен и провесен надолу на рамото ми не малко време.
Стабилизиращата система е от 2-ро поколение и от Nikon споделят, че това би помогнало за снимане с до 4 стопа по-малко от препоръчителната за дължината на обектива скорост. Аз не се наемам да проверявам това твърдение, защото съм забелязал, че доста нервно натискам спусъка и едва ли успявам да покрия този показател. И тук има два режима на работа – нормален и активен, в зависимост дали сте стъпили здраво на земята (нормален режим) или сте се качили на джип или лодка и снимате в движение (активен). Първоначално реших, че VR системата е изключена, защото се оказа, че работи изключително тихо. Резултатът от работата на системата е най-виден при телефото режима, където във визьора се вижда как картинката изведнъж „замръзва” при натискане на спусъка.
Както споменах вече, изработката е като за обектив от висок клас, а за да подобрят качествата на обектива, Nikon буквално са го натъпкали с асферикални и ED стъкларии (3 асферични и 2 ED елемента). Освен това диафрагмата е изградена от 9 заоблени пластинки за прецизно контролиране на снопа влизаща светлина.
Е, да, светлосилата е f/3.5-5.6, но малко ме е страх да си представя какво би представлявал обектив с по-голяма светлосила като размери, тегло и цена. В момента имаме комбинация от перфектен размер и светлосила, чиито недостатъци се пренебрегват до голяма степен с помощта на стабилизиращата система.
Като всеки нов обектив на Nikon и този е с интегриран ултра бърз фокусиращ мотор, като за фокусиране се използва само средната група лещи, което от своя страна не променя размера на обектива при фокусиране и не върти челната леща. И като казах челна леща – пред нея може да завинтите избран от вас филтър с размер 77 mm.
Мисля, че кукерският фестивал в Перник бе най-подходящото място за тестването на този обектив в работна обстановка. Ходил съм и преди и ми е ясно каква непрекъсната
смяна на обективи настава, докато се опитваш да се пребориш с останалите за по-добро място. На всичкото отгоре, при минус 5 градуса по Целзий, самата идея да си свалиш ръкавиците или да сменяш оптика бе… хм, не толкова приемлива. Забелязах, че доста колеги почти през цялото време снимаха с обектива, който си бяха избрали отначало или широко варио или дълго. Е, разбира се, имаше и ентусиасти, които се завираха къде ли не и сменяха по 2 обектива в минута, но аз отдавна съм преминал този етап.
Въоръжен с Nikon D700 и Nikkor 28-300 се “хвърлих” в битката за оскарите, тоест за снимките.
Завъртях малко скрола на мишката по текста и установих, че не съм споменал за какъв тип камери е предназначен обективът, с който се занимавам в момента. Създаден е за серията на Nikon с FX матрици или дори и за добре известните класически лентови камери от типа на Nikon F6 или някоя от по-старите версии. Разбира се може да се ползва и на камери с DX размер на матрицата (като трябва да се вземе предвид „кроп факторът” х1.5). Не може да се ползва със стари камери, които работят с ръчнофокусни обективи, независимо от факта, че може да се закачи на въпросните камери. Този обектив е от ново поколение G тип което означава, че диафрагмата се контролира от камерата, а не от обектива както при по-старото поколение. Също така работи с лентови камери, които поддържат G тип обективи.
Всеобщо мнение е, че това е FX версия на Nikkor 18-200 DX (обектив предназначен за камерите с DX размер матрици, на който като се приложи факторът за преизчисляване се получават сходни параметри 27-300мм.)
Избрах по-компактната версия на FX камера, а именно Nikon D700. Казах си, че на сравнително компактен обектив ще му седи и по-компактно тяло. Изключих всякакви подобряващи изображението настройки на камерата, макар реално погледнато, снимайки на NEF(RAW) формат, мога да ги включвам или изключвам от софтуера, инсталиран на компютъра, но за това по-късно.
Сутринта в Перник имаше лека мъгла, която по принцип винаги е действала зле на всякакви фокусни или измервателни системи. Фокусната система за щастие се справяше без проблем, докато измервателната поради занижения контраст леко преекспонираше и се наложи да заложа корекция от минус 1/3. По отношение на фокуса усещах леко забавяне единствено като разпъвах обектива до 300 мм и тогава светлосилата му падаше до 5.6, но пък нямаше никакво лутане напред назад, докато намери фокуса. Усещах, че преценявам нещата доста субективно, защото все пак го сравнявах с един Nikkor 70-200/2.8 от предишният ден, но все пак това е топ модел обектив на Nikon, а и е със светлосила 2.8. В момента, в който слънцето благосклонно разпръсна своите лъчи на площада и огря сбраното множество, усещането за забавяне се стопи подобно на снежинки, облени с топлина.
Движението на вариото е малко стегнато в началото, когато се минава от 28 нагоре, но пък в обратната посока се движи много леко. Все пак обективът бе чисто нов и още не се бе разработил.
Хубавото на толкова широкообхватен обектив е, че лесно може да се реагира и да се улови момента. Не забелязах да има проблем с рязкостта при отворени диафрагми, но не съм и маниакът, който ще седне да снима тухлени стени и да гледа на 200% увеличение на монитора дали се вижда прахът върху тухлите във всяка една от точките на кадъра. Преценявам обектива по това как се държи в работна среда и до колко е рационално вложението на средства в него.
След снимките из Перник се разходих на другия ден малко из любимата ни столица, която толкова вече е снимана, че трудно се намира нещо, което да ти грабне окото. Е, застанах пред коня на “Царя” и на 28 мм хванах целия парламент, а на 300 мм само герба и то без да ползвам крачното варио. Това, разбира се, само за да тествам какво се вижда. След това поради мърлявото време се задоволих да изпробвам до колко го бива за макро. При 300 мм упях да запълня повече от 2/3 от кадъра с една мартеничка висяща на клон, която после от любопитство премерих и установих че е около 4 см, което ме наведе на мисълта, че обективът става и за прилично макро.
Разбира се обектив с такъв голям обхват си има своите оптични проблеми, макар и в степен доста по-малка отколкото очаквах. При максимално отворени диафрагми има осезаемо винетиране, което се вижда във визьора на камерата. Ако го поставите на камера с DX сензор, този проблем няма да го има, но все пак говорим за обектив, който е проектиран и направен да работи с FX сензори. Лесно се коригира този дефект още в камерата като изберете ниво средно за корекция на винетирането от менюто. Снимайки на JPEG, корекцията се записва във файла и изходното изображение е без следи от винетиране. Снимайки на NEF, трябва да имате предвид, че единствено фирмените RAW конвертори на Nikon разпознават настройките, които сте заложили в менюто и се съобразяват с тях. Ако използвате конвертор на друга фирма, то настройките, коригиращи цвят и оптични дефекти, както и D–Lighting, се игнорират и отворения файл трябва да се обработи допълнително, за да се достигнат зададените по време на снимането параметри. След малко ще стигна и до обработката на изображенията, а сега да продължа с проблемните области.
Освен винетиране се забелязват и хроматични аберации (в зеления и червения диапазон) при силно контрастни гранични зони. Странното е, че при стандартния тест, който правя като хвана обектив – да го насоча към клони на дърво на фона на небето, където веднага проличават тези дефекти – те не се появиха или се появиха почти незабележимо. Забелязах аберациите като снимах ярко огряната сграда на Народното събрание – на местата, където бялата фасада граничеше с почти черната дограма или с герба на Републиката. Аберациите не бяха силни и натрапчиви и при сурова снимка не изчезваха до към диафрагма 8, но за сметка на това бяха изключително лесни за корекция (за разлика от аберации от светлосилен обектив). За тях също ще спомена при обработката на кадъра.
И последният дефект. Той се проявява само при положение 28мм на обектива. Това е добре известната “бъчвичка”, която имат склонност да проявяват всички широкообхватни варио обективи. Видима е най-ясно, когато се снимат отблизо обекти с вертикални или хоризонтални линии. Снимайки човек в цял ръст не бих казал, че би се видяло наличието на този ефект, който всъщност също много лесно се коригира.
Малко за обработката на снимките. Както казах вече, камерата, с която снимах, бе без никакви допълнителни настройки за подобрение на изображението. Ако бях сложил настройки, трябваше да използвам фирмения конвертор Capture NX2, който би ми дал и най-добрите резултати като краен продукт, но и честно казано работи малко бавно и го използвам само когато имам снимки, на които искам да обърна специално внимание и желая да са наистина перфектни. За бърза обработка на голямо количество снимки с не чак толкова претенциозен краен резултат ползвам Aperture или Adobe Lightroom (и двете програми във версия 3). Тези програми имат нещо, което много ми липсва в Cpature NX2 – създаването на библиотека и затова работя по-рядко с него.
В случая използвах Lightroom, за да обработя камарата снимки, които бях “нащракал”. Adobe подобно на Nikon имат голяма база данни за правилна корекция на обективи, но докато Nikon поддържат само за своите (както е и логично), то Adobe като фирма с насоченост към почти всички марки, поддържат и различни марки обективи. В базата данни на Lightroom бързо намерих профил за Nikkor 28-300, селектирах всички свалени вече файлове и им приложих въпросния профил. След около минутка време за обработка започнах да преглеждам набързо какви корекции е направила програмата. Бих казал, че се справи много добре, като проблемите, описани по-горе или бяха изчезнали напълно или на някои места (хроматичните аберации) се нуждаеха от още малко помощ със съответното коригиращо меню, за да изчезнат съвсем. Честно казано на доста портрети премахнах действието на профила, за да запазя модерното в момента винетиране и дори го засилих доста повече. Ефектът “бъчвичка” се бе стопил, както бъчва се стопява, когато е подложена на диетата на доктор Дюкан. Нарочно запазих една снимка на врата преди и след използването на профила. Общо взето почти не съм правил други корекции освен задаването на профила, защото и камерата и обективът си бяха на ниво.
И накрая. Nikkor 28-300 си остава сам – самотен на върха в неговия клас поради простата причина, че няма адекватен по качества и размер аналог. Вярно, че на шега го наричаме туристически обектив, но честно казано, наистина бих предпочел в планината или на екскурзия с концентрирана програма да съм с Nikon D700 и този обектив, събрани в един лек кобур, вместо да мъкна 15 кг раница, натъпкана със светлосилна оптика, с която по принцип ходя на работа. Да, това не е обектив, с който ще имате модерните “боке” ефекти или ще е перфектната “резачка”, с която да сцепите на две косъма на модела, като го снимате. С времето обаче смятам, че ще намери доста фенове като класически обектив към FX камерата, с която сме излезли просто на разходка, а не бих се учудил и ако някои колеги репортери предпочетат да имат и такава универсална оптична система.
Фокусно разстояние | 28-300 мм |
Максимална бленда | f/3.5-5.6 |
Минимална бленда | f/22 (при 28 мм), f/38 (при 300 мм) |
Конструкция на обектива | 19 елемента в 14 групи (с 2 елемента от ED стъкло и три асферични лещи) |
Зрителен ъгъл | 75˚-8˚10’ (53˚ – 5˚20’ при формат DX на Nikon) |
Минимално фокусно разстояние | 0,5 м/1,6 инча (в целия диапазон на увеличение) |
Максимално отношение на възпроизвеждане | 0,32 пъти (при настройка телефото) |
Брой пластини на блендата | 9 (заоблени) |
Фокусиране | Автоматично фокусиране с вграден SWM и ръчно фокусиране |
Режими на фокусиране | M/A и M |
Размер на прикрепването на филтъра | 77 мм |
Диаметър x дължина | Приблиз. 83 x 114 мм |
Тегло | Прибл. 800 г / 28,2 унции |
Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.