В разгара на лятото сме и докато някои почиват, то за рубриката ни с гост – фотографи няма отпуска. В тези горещи дни обаче много подходящо идва днешното гостуване.
Тя е млада, талантлива, с усет за красивото и почти месец след самостоятелната си изложба реши да покаже последния си проект и на нашите читатели. Тя е Мирослава Мирчева и определено ще охлади настроението с великолепните си снимки на ВОДА.
Мирослава завършва фотография в НАТФИЗ и споделя, че се е спряла на това изкуство защото в него открива себе си. Замразените мигове успяват най-добре да отразят отношението и към живота, и към всичко което я заобикаля. Въпреки че в практиката си преминава през много жанрове, най-голямо удоволствие й доставят репортажната и документалната фотография.
Споделя, че бяга от познатото и от клишето. Вместо това я привлича различното но смисленото – неща които я вълнуват, развиват и обогатяват. Това, което може да накара човек да се замисли и да прогледне. В проектите си влага много страст и енергия и се стреми да пресъздаде емоцията, която е усетила.
Мирослава е участник в няколко проекта, български и международни изложби, и конкурси.
Последният й проект „ВОДА“ е абсолютно доказателство за нейната отдаденост и търсене на нестандартното, и попада в селекцията на програмата „Месец на фотографията“ 2017
Всеки човек в своя ден избира дали да затвори душата си за света или да прогледне в онези малки, почти невидими и простички неща, които толкова лесно ни убягват…
„Проектът „ВОДА“ има за цел да покаже красотата на водата в различните състояния, в които тя присъства в живота ни. „ВОДА“ е проект вдъхновен от живота. От малките случки. От всичко, което хората всеки ден пропускат, забързани в ежедневието си. А водата е навсякъде около нас – в реката, в морето, в канала, в небето… Графиката и формите дават свобода на въображението на зрителя той сам да избере къде и какво да гледа. В снимките са заложени символи, които зрителят сам избира как да интерпретира – докато едни виждат замръзналата в реката вода като цвете, то други я оприличават с чудовище. Снимките не са придружени от текст и това съвсем не е случайно. Вярвам, че всеки човек вижда изкуството по свой начин, чрез собственото си сърце, опит и душа. По този начин го пренасям на мястото, макар и косвено.
„ВОДА“ събира в себе си контрастите в състоянието на водата, в черно-бялата фотография, в мисленето и отношението на хората към живота.
Всички снимки са заснети на черно-бял негативен материал Ilford HP5.“
