За сомелиерите и AF-S NIKKOR 24-70mm f/2.8G ED

Да си представим, че сме с приятели познавачи на изтънчени вина, опитваме от кристални чаши, бодваме по парченце сирене и обсъждаме качествата на различните реколти. И понеже сме познавачи, дълго време ще помним реколта 2007 на Nikon. Тази фантастична реколта се представи с колекция отбрани професионални фото камери, компактни камери и изтънчени обективи. Дълго време ще се споменава и ще предизвиква радост и спорове относно качествата на избраната селекция.

На мен се падна удоволствието първи да споделя своите впечатления за един обектив, който ще се наложи в професионалния и полу-професионалния сегмент. AF-S NIKKOR 24-70mm f/2.8G ED – както му е краткото име (за по-кратко ще го наричам само 24-70) е напълно нова разработка и е създаден да покрие нуждите за универсален обектив на дигиталния модел Nikon D3 и на филмовия Nikon F6. Не е наследник на известния AF-S NIKKOR 28-70mm f/2.8D ED. Двата обектива се различават по конструкция и по оптични схеми. В 24-70 имаме всички последни постижения на Nikon в областта на оптиката, свързани с производството на асферикални лещи, както и лещи с понижени хроматични аберации и, разбира се, най-новата технология за намаляване на отразената от лещите светлина – нанокристално покритие. Със задоволство ще потвърдя, че хората от Nikon са си свършили добре работата.

За мое голямо съжаление денят, в който имах възможност да тествам обектива, се оказа мрачно есенен и не можах да направя слънчеви картички. Затова се заех да направя няколко тестови кадри, за да проверя доколко този обектив би ми бил полезен. Забравих да спомена, че не разполагах с Nikon D3 и омърлушен от този факт, поставих обектива на Nikon D200. Честно ще си призная бях малко скептично настроен, защото, знаете, тази камера е с по-малка матрица и този обектив (24-70) всъщност се явява 36-105мм. Скептичността ми бързо се изпари след като поснимах няколко часа и впоследствие видях и резултатите. Първо, няколко думи за разходката после и за резултатите.

Като професионален фотограф ежедневно използвам висок клас варио оптика и съм се запознал с нейните проблеми като: хроматични аберации при отворена диафрагма, оттам не достатъчно рязко изображение, а и понякога не добро фокусиране, защото вътрешни отражения намаляват контраста на снимания обект. Отдавна съм прозрял простата истина, че, ако разполагаш с варио обектив със светлосила 2.8 , то хубаво е да го използваш от 4 нагоре, а да слизаш на 2.8 при много екстремни условия. Сигурно някой ще ме контрира защо не си взема тогава по-евтин обектив, който да е със светлосила 4, да… но и за него важи същото правило – 1 диафрагма, затворена за безпроблемна работа. Визирайки това свое правило аз нарочно оставих болшинството от снимките да бъдат на максимално отворена диафрагма 2.8, като нарочно заснех доста борчета от различна далечина и с различни фокусни разстояния, сменяйки АФ зоните на камерата. Снимах в силен контражур – тъмни обекти на фона на ярко бяло небе (облачно) с цел да създам конфликтни зони със силен контраст и да предизвикам аберации. Фонтан с вода, където има хиляди пръски, всяка една от тях с предпоставка за абериране и накрая по някой общ кадър, за да видя как фокусира над 2 метра (дотолкова е скалата, след това има къса зона до безкрайност).

Тайно ще споделя, че по време на теста, направих и няколко кадъра с Nikon D300, но няма как да покажа снимки поради факта, че моделът тогава още не бе официално пуснат в продажба.

Докато снимах, освен 24-70, използвах и още един известен на никонаджиите обектив, а именно AF-S Nikkor 12-24mm f/4. Благодарение на този обектив установих колко всъщност е удобна комбинацията, която се предлага. С три обектива лесно се покрива дължина от 12 до 200 мм без ненужно препокриване. Доста фотографи разполагат с 12-24мм обектив и ползват средния клас AF-S Nikkor 18-70mm f/3.5-4.5 Вземайки си 24-70, преминават на по-добър оптически и вече висок клас обектив и също така вече нямат излишното препокриване. Претягайки тези аргументи, скептицизмът ми относно 24-70 и по-малката матрица на дигиталните Никони, различни от D3, се изпари. За изпаряване помогна и разходката, която направих. След нея седнах да анализирам, водейки си записки и отпивайки юнашки глътки пенливо пиво.

Първа част от анализа – механична. Обективът пристига в собствена чантичка, която по желание може да се закачи на кръста. Според някои скептици механично варио ринга не се въртял лесно, според моята оценка перфектно съпротивление на ринга по начин, по-който съм свикнал да го усещам от другите си обективи. Голям ринг за ръчен фокус. Както знаете, AF-S системата няма определено фиксиране на начално и крайно положение на ринга за фокуса, което някои стари поклонници на ръчния фокус намират за недостатък, без да оценяват как благодарение на тази система може да фокусираме или дофокусираме, или префокусираме, без да се налага да преминаваме на режим за ръчен фокус. Фокусирането бе изключително бързо. Пак тайно ще споделя, че при всички тестове, които направих с Nikon D300 и неговата нова АФ система, не ми се наложи да направя нито една корекция с АФ ринга на обектива.

Голям сенник, закрепящ се посредством байонет на обектива. Препоръчвам да е поставен винаги, защото предпазва челната леща и гривната и при случаен удар. Благодарение на технологията, при която, когато използваме малките мм на обектива – 24, то челната леща се движи в сенника излизайки напред, а при 70мм се прибира навътре. Това позволява използването на дълбок сенник вместо малък и сметнат само за най-широкоъгълното положение на обектива. Ако ви се струва прекалено голям и ви пречи да го приберете в чантата, то просто го обърнете и поставете обратно на обектива. Липсата на диафрагмен ринг за съжаление лишава всички колеги, сантиментално ползващи стари лентоваци на Никон от периода преди 96-та година, от удоволствието да го поставят на камерите си. Като цяло обективът е по-издължен, сравнено с 28-70/2.8 и по-тънък, пак сравнено с него и със 17-55/2.8, филтърната му резба е класическите 77мм.

Втора част – визуална, седнал пред компютър с 20 инчов дисплей. Отварях всяка една от снимките във Photoshop,  колкото и да съм доволен от фирмения софтуер на Nikon – ViewNX, все пак това е софтуер само за разглеждане на снимки. С Photoshop увеличавах снимките и ги разглеждах на 100%, залепил нос на 10 см от дисплея. Пробните снимки на борчета, които бяха с цел да проверя остротата при 2.8, мога само да кажа, че ме очароваха. Много добро качество, като на моменти имах чувство, че бодличките бодат наистина. Направих и няколко снимки на клони и предмети при силен контражур, както споменах по-горе, за да проверя наличието на хроматични аберации. При една от снимките открих такива в доста минимална степен, които лесно коригирах без усилие в програмата за конвертиране на NEF файла до степен, в която изчезнаха напълно. При снимките общ план се запазва рязкостта по цялата картинка. Обектива няма изкривявания тип буренце при 24 мм. Цветово и контрастно има също много добри характеристики, а изводите си вадя от това, че при прилагане на автоматична настройка за контраст промяната в картинката е минимална.

Трета част – размишления на глас. Стоя си замислен във фотьойла. Трябва да претегля плюсовете и минусите на обектива. Само че плюсовете са толкова, че не би ми стигнало отделеното ми за писане място. И все пак накратко: здраво тяло от магнезиева сплав и гума, прахо и влагозащитено, уплътнител на байонета, дълбок сенник, бърз вътрешен фокус, 3 асферикални елемента и 3 с понижено разлагане на светлина, нанокристално покритие за намаляване вътрешните отражения, рязък още на 2.8 диафрагма. Два минуса: леко хроматични аберации при 2.8 диафрагма – лесно коригируеми, не притежава характерно красиво боке.
Перфектен е за репортерски обектив, а и не само. На един семинар по предметна фотография, както и на семинар по портретна фотография, използвах обектива в студио и както вече се досещате….

Четвърта част – размишления на ум (понеже съм в метрото). Нямам търпение да пробвам обектива на Nikon D3, но още преди да съм пробвал, установих колко е добър за системата с по-малка матрица. В скоро време се надявам да имам възможността да усетя качеството му и при D3.