За пореден път се убеждавам, че щом забележа нещо хубаво и веднага огладнявам да го имам. Е… противоположностите се привличат би казал мъдреца поглаждайки дългата си бяла брада. Връщайки се назад във времето (често описвам завръщания във времето, защото трябва да напиша определен брой думи, а не винаги успявам) си спомням сребърният си юбилей, когато приятели ми подариха най-добрата сапунерка за 90 те години (обяснения: сапунерка е галеното наименование на компактните фотокамери) Олимпус Мю 2.
Върховна машинка. Прекрасен обектив и прецизен авто-фокус. Доста репортери си го носеха в джоба за непредвидени моменти. Даже си бе въпрос на престиж да го имаш. От него спокойно можеш да извадиш перфектна снимка с големина и размери, каквито ще извадиш от голямата си СЛР камера.
Но това бе толкова отдавна… с появата на първите дигитални сапунерки се радвахме на скоростта с която получаваме готово изображение. Не обръщахме много внимание на качеството. Важното бе да се снима на „цифра”. Лека по-лека компактните камери набираха сила и качество. Правеха се все по-компактни с по-малки матрици и с повече пиксели.Вече е престижно да имаш 12 МП камера, от която да се похвалиш, че може да разпечаташ метър на два плакат (друг е въпросът дали ще си направиш и 10 х 15 см снимка или само ще ги гледаш на монитора на компютъра си).
Доста сапунерки съм тествал (вместо да снимам) някои култови модели притежавах и дори съм продавал снимки направени от тях, но твърде бързо им се насищах. Причината бе старателното вглеждане на 100% изображението и усещането за качество дадено от малката матрица с още по-малкият пиксел. Исках си моето Мю 2…
И го получих. Доставчик – Sigma Corporation. Компактна фотокамера модел Sigma DP1 (за по-кратко ще и казвам DP1).
Когато излезе за пръв път, реших, че тази камера е отмъщението на дизайнера. Японеца (защото Sigma се прави само в Япония) е човек с прилични дизайнерски умения. Прави ги интересни. Заоблени. Шантави на моменти. Не от тази планета. Да, ама не. DP1 прилича на трупче с фасетирани ръбове.
Далеч от финеса на големите японци (имам предвид фотографски фирми) които правят камера, с която гордо окичен на врата да можеш да снимаш и да се фукаш едновременно. Погледнах календара и да 21 век сме. Дизайна си бе от отминалия вече 20 век. За да не решите, че само мърморя ще добавя и нещо добро. Дизайна на тялото е решен от много приятен на пипане метал (предполагам дуралуминий). Създава усещане за стабилност и защитеност на компонентите разположени в корпуса. И понеже по дрехите посрещат… с леко недоверие взех камерата в ръка и заминах да правя снимки.
По ума (възможностите) изпращат. Забравете какво казах за дизайна. След като видях какви снимки прави камерата престана да ме интересува външният и вид. Най-сетне си имах моето Мю 2 с бонус пълни ръчни настройки.
След като определихме дизайна като несъществен за възможностите на камерата, нека видим какво в нея я прави толкова добра. Първото, което не се вижда, но се знае и което прави тази камера първа в света е голямата матрица Foveon. Колко голяма? Отварям дебелата книга със спецификации и чета: 20.7 x 13.8 mm Foveon CMOS сензор. Според модерните изчисления тази матрица е 1.7 кроп сравнено с 35мм филм (с какъвто работеше моя Мю 2). Вярно не е като матрицата на най-големите батковци (нежно наричани фулфрейм) но затова пък е единствена по рода си.
За технологията на Foveon има изписани доста материали и по този повод ще се изхитря да напиша относително малко. Тя е единствена по рода си трислойна матрица, която се доближава 100% до фотографския филм. Докато стандартната Баер матрица е изградена разположени по определен ред червени, зелени и сини филтри покриващи пикселите и сумарно давайки 50% зелени, 25% сини и 25% червени стойности за снимката (останалото до 100% се интерполира на принципа на математическо пресмятане), то при Foveon стойностите са 100% за всеки един цвят.
Съвременни помощници, които правят животът ми лесен.
Измерване на светлина. Несъмнено ужасно важна опция на камерата. Да разбира се може и без нея, но аз не съм от онези феноменални професионалисти, които притежават впечатляваш окомер и с негова помощ определят експозиция и фокус с точност до 1/10. разчитам на светломера винаги и затова държа да бъде точен.
Tази камера разполага с 3 вида мерене
Интегрално, централно и спот (точково) мерене (някои големи DSLR камери нямат точково мерене). В практика си използвам най-често интегрално и спот мерене. Затова и тях тествах най-много. И двете (а предполагам значи и централното мерене) се правят добре с разбира се някои малки забележки.
Със забележките ли да започна? За спота нямам. Мери много добре и точно. Интегралното мерене, когато снимам сцена с голяма разлика в контраста малко преекспонира и се налага да коригирам с 0.3 експозицията. Визирам снимки правени на морето, където има много светлина от пясъка. Лекото преекспониране по принцип разработва добре тъмните участъци, а пък уникалната матрица не позволява свирепо прегаряне на светлите зони.
При нощни снимки обаче измерването на експозицията е повече от перфектно и не ми се налагат никакви корекции независимо от още по-силния контраст като светлина. Корекциите са в диапазон +/ – 3 стъпки като се избират през 1/3 стъпка. За да обобщя неясно написаният текст по-горе – светломерът е супер.
Белият баланс
Една от ценните придобивки в дигиталната фотография. Дава свобода да снимате навсякъде при всякакви светлинни условия. DP1 предлага няколко варианта за бял баланс: автоматичен, на слънце, на сянка, изкуствена светлина, облачно време, флуоресцентно осветление, светкавица и собствена настройка по сива/бяла карта.
Може и да съм пропуснал някои, но това не е от голямо значение. Имам навика да снимам винаги в RAW формат и затова не се кахъря много за баланса. Използвам в 95% от случаите автоматичен баланс, защото после лесно мога да направя нужната ми корекция. Тествах зададените баланси и ги сравнявах с аналогична ситуация при автоматичен баланс като единствено нямаше как да направя сравнение при баланс светкавица. В повечето случаи автоматичният баланс се справи по-добре.
Единственото изключение бе при флуоресцентното осветление, където зададеният ръчен баланс даде по-добри резултати. Както казах това няма особено значение, защото софтуера, който идва с камерата коригира лесно цветната температура до нива, които ви харесват на вас (ако разбира се сте използвали RAW формат, ако предпочитате да снимате на JPEG то внимателно следете показанията на дисплея и подбирайте точно белия баланс).
ISO
Макар това съкращение да означава друго, фотографите от край време си го използват като термин за чувствителност към светлината. Foveon матрицата не е известна със силата си при високо ISO. Камерата разполага с опции от 50 до 800 ISO като минаването от стъпка на стъпка е с цяла единица, тоест 50; 100; 200; 400; 800. Ще отбележа, че ISO 50 се появи след последния ъпдейт на камерата.
При направените тестове установих, че работи доста по-контрастно, което води до заличаването на някои цветни полутонове. Не случайно от Sigma съветват това ISO да се използва внимателно и да се взема предвид необходимите корекции за светломера в диапазона – 0.3 до – 0.7 Иначе при високо ISO се появява лек цветен шум, който при добро желание може да се изчисти със софтуер за шум, без да се губи детайла.
За мен лично е достатъчно да снимам с тази камера на 100 ISO, а там се справя блестящо, а и следейки историята на този тип матрица ми е ясно как с всеки изминал ъпдейт нивото на шума се овладява все по-добре. Интересна и необяснима особеност за мен е фактът, че при по-ниско ISO (например 100) записаният файл в RAW формат е по-голям от абсолютно аналогичен кадър, но сниман на 400 ISO.
Файлови формати
RAW и JPEG. Не препоръчвам работа с JPEG формат, ако все пак се заинатите то DP1 ви предоставя възможността да ползвате няколко вида компресия и размери: 2640 x 1760; 2640 x 1485 (16:9); 1872 x 1248; 1312 x 880 пиксела и 3 нива на компресия. При снимки в RAW размера на картинката е 2640 x 1760 пиксела, а големината на файла варира в интервала 10-14 МБ.
За обработка на полученото изображение фирмата предоставя собствен програмен продукт (идващ безплатно) и за който ще спомена малко след като ви е писнало да четете. Направените кадри се записват на памет тип SD, SDHC или MultiMedia Card като аз съм пробвал до 4 ГБ (събира 258 снимки на 4 ГБ при RAW).
Не му е тук мястото и затова ще добавя че с една батерия (литиево йонна е) се правят от порядъка на около 200 кадъра или по-скоро 150 ако ползвате доста дисплея и светкавицата и ако имате мерак да запълните една 4ГБ карта то се въоръжете с още една батерия.
Фокус
По-точно автоматичен фокус. Съкратено – АФ. Какво за него? Камерата предлага 9 зони, които може да си избирате от менюто в зависимост каква композиция гоните. Системата на полуспусък и прекадриране със запазване на фокуса и експозицията си работи (то това е закон при всички АФ камери).
При последната версия ъпдейт на камерата, избраната АФ зона се запазва, независимо от това, че камерата е изключвана. Прецизен е, но понякога се лъже (като всеки АФ) и това се разбира след като си направил снимката. Не е много бърз и няма как да разчитате на него, ако гоните бързи моменти.
При снимки на пейзаж има опция, с която включвате обектива на безкрайност и не го мислите дали няма да се излъже по някой облак. Добрата новина е, че има ръчен фокус. Използва се много лесно. С натискане на един бутон, кадъра се увеличава според избраната АФ зона (около 5-6 пъти) и така позволява лесно да се фокусира с помощта на фокусен ринг намиращ се в горната задна част на камерата. Разграфен е, за да се ориентира фотографа в параметрите за дистанция.
Защо ръчен фокус по АФ зона? Поради факта, че веднъж увеличено изображението няма как да се разходим по него и да стигнем до мястото, където искаме да е фокусът. Затова предварително определяме къде искаме да бъде и… готово. Поради по-голямата матрица, няма как да разчитате на добро макро. Все пак обектива е сметнат за пейзажна фотография по-скоро. Най-близката снимачна дистанция е 30 см (и то при ръчен фокус иначе при АФ е 50 см) с опция разбира се за макро оптична наставка, която да позволи снимки от по-близко разстояние (20 см).
Заговорих за обектива
Това ме навежда на мисълта, че не съм споменал що за обектив имаме на тази камера. И тук както и при Мю 2 имаме твърд обектив с единствената разлика, че е 28 мм (приравнен към 35мм стандарт) и със светлосила 4. Твърдият обектив е едно от поредните хубави неща в камерата. За скептиците свикнали с гигантски варио оптики това не е добра новина.
За мен като търсач на максималното качество това е перфектната новина. Фокусното разстояние показва напълно, че това е камера предвидена най-вече за пейзажна фотография и резултатите са видими на показаните снимки. Има голяма острота и детайлност още при максимално отворена диафрагма и затова и не ми се налага да прибягвам към функцията изостряне.
Лек недостатък е не перфектното коригиране на оптиката и това създава леко изтумбване при снимки на правилни геометрични форми като това е видимо. Коригира се лесно в Photoshop само с едно мръдване на плъзгача. По отношение на хроматични аберации то аз не съм забелязал такива.
Обектива дава приятен дефокус при снимки на максимална диафрагма. За да може да сложите филтър или се пък да засенчите обектива, трябва да се снабдите с допълнителна приставка сенник, която се щраква на байонет в основата на камерата. Сенникът е полезен аксесоар, защото защитата на обектива от преки слънчеви лъчи е почти нищожна и това създава предпоставки за „зайчета”.
Бял баланс, експозиция, ISO, файлови формати, фокус. Май това е всичко.
Сега да си поговорим за снимките.
Снимките от камерата… Сетих се!!! Забравих да спомена за снимачните режими.
Има режим AUTO, за който автоматично забравяме. В смисъл работи си много прилично, ама не съм фен камерата да мисли 100% вместо мен. Виж 95% вместо мен съм склонен да мисли и затова често използвам режим – Р (програма). Следващата ми любима програма е – А (приоритет на диафрагма). С нея също снимам често, защото обичам да си играя с различната дълбочина на рязкост.
Разбира се има и S режим (приоритет на скорост) но ще си призная не съм го ползвал. И като за десерт – М режим – или пълни ръчни настройки като експонометъра показва прецизно дали съм на вярната експозиция. За протокола ще спомена, че DP1 има опция за правене на видео клип с размери 320 х 240 пиксела и 30 квадрата в секунда (не ме издавайте на редактора, че не съм го пробвал, защото не съм фен на такива малки като размер клипчета).
Изброените по-горе снимачни режими управляват централен затвор и диафрагма със следните стойности: диафрагма 4 до 11 и затвор от 15 секунди до 1/2000 секунда (има малки уточнения при какви диафрагми какви са максималните скорости, но ще ги спестя, за да имате стимул да си прочетете книжката на камерата).
Наличието на гнездо за външна светкавица както и режим М прави камерата удобна за снимане в студио и връзването и към професионален моноблок.
Не ми е останало достатъчно време, за да вляза в студио за сериозно снимане, но изпробвах системата и работи отлично. Препоръчвам да не се използва синхронна скорост по-голяма от 1/125 секунда, защото някои радио синхронизатори имат леко закъснение, а и при времена на затвора над 1/500 секунда започва да се губи от силата на импулса и снимката излиза малко по-тъмна (ще пробвам и с кабел някой ден (ама не ми вярвайте много)).
Ето забравих да спомена, че освен гнездо за светкавица, на което може да се закачи оригинална Sigma светкавица, си има и вградена такава. Добре скрита. Щрак с бутонче и излиза. Не е много мощна. Един любител би се задоволил. Мърморко като мен не. Ще спомена за 13246 път, че за мен това е перфектният пейзажен апарат. С една дума не ми трябва светкавица (не съм сърдит, че са я сложили разбира се).
Дисплей
Като съм се върнал отново извън камерата ще взема да спомена и за дисплея. Особено важен е за снимачния процес поради факта, че камерата не разполага с оптичен визьор, тоест разполага, но се закупува допълнително. Аз обаче икономисах, щото съм стиснат и с реализираната икономия отидох на китайски ресторант.
Та дисплея, който е 2.5 инча е модерен с добри характеристики. Има доста информация по него (снимани режими, баланс, АФ зона и още) включително и мрежа за снимка на архитектура. За мое голямо съжаление не показва прегорените участъци след направеният кадър, което е много голям недостатък. Освен да се кадрира и после и да се види снимката, през дисплея може да се види и настрои посредством бутоните менюто на камерата, което е доволно подробно.
След като сме заснели кадъра (използвайки всичко изброено по-горе) и сме я записали на мемори картата, идва ред за окончателната и обработка на персоналния компютър. За целта както споменах Sigma са предвидили софтуер. Програмата е доста интуитивна и лесна за работа. Позволява корекция и настройки и една от големите и сили е изсветляването на сенките.
Да и други програми го имат, но тук е уникално добро заради огромното количество информация получена за всеки един пиксел. От една снимка извадих неща от сенките, за които не можах да си представя, че са там. Споменах в началото за реалния размер пиксели, които дава камерата (4.6МП), програмата дава опция за съхранение на обработеният файл в TIFF (8/16 bit) в оригинален размер или в интерполиран размер около 15 МП. Ако някой има мерак за разпечатване на огромни снимки (защото в момента реалната резолюция е перфектна за 30 х 40 см. разпечатка) то, нека да ползва опцията за интерполиране.
Мощни RAW обработващи програми като Aperture не поддържат файлове на Sigma, което е необяснимо груб пропуск от страна на Mac.
Толкова за камерата, че ще почнете да се прозявате. Не мога да се наемам да коментирам снимките, които се получават след всичко, което изписах.
Перфектно снима в мрачно време като още драматично може да предаде заобикалящата ни среда. Перфектно се оправя и в хубаво слънчево време заради по-голямата си чувствителност и търпимост към ярките места в кадъра и с последвала обработка в софтуера се получават снимки с много голяма динамика. Не става за портретна фотография заради широкия си обектив. А и не съм тествал още как се държи в студио и как цветопредава човешката кожа. С една дума примерите говорят за камерата повече от колкото аз мога да напиша.
И за по-търпеливите които все пак са успели да прочетат статията до край, ясно е, че става въпрос за доста стар (направо античен по стандартите за дигитална камера) модел. Ще се оправдая като кажа, че очаквам в скоро време да има няколко думи и за най-новият и актуален модел, а тези няколко реда тук са просто нещо като „фундаменталните основи на постамента“ (в кавички е защото е ценен цитат на известен наш фотокултуртрегер).
Huhu,
Az oshte si cukam s moito DP1s :)
Скоро ще се пробва Мерил модела :-)))
Foveon матрицата вече не е загадка за мен ;)
Аз се надявам скоро да имам удоволствието да изпробвам новото поколение Foveon. Все пак съм горд, че съм бил от първите собственици на Sigma DP1