Винаги се радвам когато в Spotlight ни гостуват родни автори, открили във фотографията начин да подарят усмивки на хората. Винаги е удоволствие, когато снимаш “ с кеф“ но не за да се докажеш, а за да подариш … усмивка, надежда, или просто своята емоция, за да я усетят всички.
Такива хора също са усмихнати, и не само външно, но носят този заряд и в сърцето си.
Днешният ни гост е точно такъв – весел и позитивен човек.
Диди Андреева е вторият носител на наградата ни от Фотоваканция 2014, но с нея се познаваме далеч преди това. Не рядко сме виждали творбите й сред селекциите за фотосалните в страната ни. Стилът и носи понякога мистика, понякога житейска история. Понякога виждаш и самата нея – буквално и преносно, но винаги с един неподправен чар.
Е, мисля че е крайно време да покажем кой е човекът зад непринудената усмивка – така както тя ни се разкри.
„Първият ми „сблъсък“ с фотографията беше в едно ателие и човека, който тогава ме взе на работа там – Зоя Цветкова. Тя ми показа, че запечатването на мига с фотоапарат може да бъде интересно. Задълженията ми бяха да обслужвам клиентите, да сменям химиите в минилаба, но … най-хубавата част беше когато виждах усмивките на хората, поемайки в ръце готовите си снимки. Тогава малко по малко започнах да снимам и аз, приятел повярва в мен и ми подари „сапунерка“. Обещала съм му на първата си самостоятелна изложба да му благодаря :) Ники, не съм забравила!
След това апетита се засили, взех си DSLR, обективи и … продължих да запечатвам миговете си … с усмивка.
Посещавах и продължавам и сега да присъствам на доста семинари, мастер класове и пленери. Това ми дава един доста по обширен мироглед към материята. Помага ми да не спирам да търся и надявам се да намирам себе си във всеобхватния свят на фотографията.
Така тя зае доста голяма част от времето ми. Обичам много да снимам концертна фотография, портретна, както на хора така и на представители на дивата природа. Wildlife фотографията за мен е най-истинския релакс, който човек в днешно време може да си позволи, да съзерцава живота около нас.
Вътрешният си свят споделям с околните, когато използвам себе си за модел. Тогава експериментирам най-много. Това са моментите, в които съм сама със себе си. Всички автопортрети са много лични и истински. Може би това е начина да се „разкривам“ и споделям моите мисли и идеи.
Радвам се, че снимките ми намират своите зрители, които пък от своя страна намират нещо за себе си в тях.
