В краткото есенно лято имах възможността да снимам с AF-S NIKKOR 500mm F/5.6E PF ED VR. Макар да не е чак толкова нов обектив, трябваше да мине доста време за да се доредя до тестове и честно казано разбирам защо.
Когато се появи, по точно в деня, в който се появи премиера направи и Z безогледалната система на Nikon, затова премиерата на този обектив ми мина много покрай ушите, още повече че е на F байонет, а в този ден реалността бе Z байонет.
Макар и голям фен на свръх широката оптика, обичам да залитам и на другата крайност – телефото обективите. Проблема ми е че другата крайност особено като е за професионални цели, често е тежка и обемна. От една страна това се дължи на големината на лещите – когато търси добра светлосила, от друга – дебелината на лещите в обектива.
Да направя едно сравнение. AF-S NIKKOR 500mm F/5.6E PF ED VR срещу топ про обектива от същия клас AF-S NIKKOR 500mm F/4E FL ED VR. Разликата в теглото е почти двойна – 1460 грама срещу 3100 грама и 237 милиметра срещу 387 милиметра. Тоест новия обектив е много по-лек и с 50% по-къс на цената на загубата на една диафрагма.
Я да сравня цените… о.. и с три пъти по-ниска цена.
Накратко имаме професионален телеобектив компактен, лек и бюджетен, който дори може да бъде с вас при всяко снимане и да почива кротко в раницата до момента, в който ви потрябва.
Да, има по-бюджетна версия – AF-S NIKKOR 200-500mm f/5.6E ED VR, той наистина е на много приемлива цена и със същата светлосила, но е по-голям и по-тежък, а тъй като все още не съм го пробвал не мога да кажа нищо за оптичните му характеристики.
Сега няколко думи повече за AF-S NIKKOR 500mm F/5.6E PF ED VR.
Дизайн
Абсолютно класическа форма, както при големите базуки, но в умален вариант. Здрав магнезиев корпус. Сенникът е пластмасов (е да не е от карбонови нишки като при по-големите си събратя, но пък това пести от цената) и е достатъчно голям, за да засенчва добре челната леща.
Има няколко превключвателя управляващи различни допълнителни функции на обектива: стабилизацията, ограничението на фокуса, запаметяване на фокуса, както и управление на звук при фокусиране (ако е активиран). Може да откриете и няколко бутона, с които да заключвате фокуса.
Може би недостатък е единствено големия размер диаметър на филтрите, които трябва да използвате, ако искате да използвате – 95 милиметра. При по-големите обективи този размер е едва 52 милиметра, благодарение на факта, че филтрите се поставят в нарочен джоб в обектива малко преди свръзката му с байонета.
Разбира се обектива има пета за статив поставена върху ротираща гривна. Самата гривна е част от обектива, но при желание може да откачите петата, за моментите в които не ви трябва. Бих казал, че си е класическа схема на Nikon за доста от обективите им.
Пълна защита от влага и прах, както при топ обективите.
Оптика
19 елемента в 11 групи. От тях три ED (екстра ниска дисперсия на светлина) елемента и един PF (Phase Fresnel) френелов елемент, благодарение на който имаме по-малкото тегло и размер на обектива.
Френеловата леща не е нова технология. Използва се масово при осветителните прожектори с цел намаляване размера и теглото на стандартна леща. Nikon разработва за свои цели френелова леща и за първи път я интегрират в AF-S NIKKOR 300mm f/4E PF ED VR, който има дължина от едва 15 сантиметра.
Въпреки интегрирането на такъв оптичен елемент рязкостта и качеството на изображението остават изключително високи.
За намаляване на вътрешните отражения се използва добре познатото нанокристално покритие, а челната леща е с флуоритно покритие, за да отблъсква замърсявания и за по-лесно почистване, ако се наложи.
Хроматичните аберации, независимо от използването на френелова леща са минимални, а и в RAW конверторите има профил, който коригира всякакви несъвършенства.
Оптически AF-S NIKKOR 500mm F/5.6E PF ED VR е много качествен на максимална диафрагма. Честно казано почти не съм затварял на повече от 5.6. Както се казва мога да преброя всяка перушина на летящият градски плъх, или пък козината на маймуняка, заснет в зоопарка.
Всъщност MTF графиката показва ясно колко брутално рязък е обективът от край до край.
Диафрагмата е съставена от девет заоблени ламела и когато попадне слънце в кадър може да се получат хубави лъчи при дифракция.
Обективи от този клас не са предвидени да са “боке” трепачи. В повечето случаи имаме чист дефокусиран заден план на моменти равен като немска магистрала. Имам моменти, в които може и да уловите боке ефект. Никак не е лошо, но за някой фен на бокето, ще е повод за мрънкане, че не било…
Стабилизация
Предлагат се два варианта: стандартна и спорт. В първия случай снимаме, когато сме статични, докато при втората е по-скоро когато сме по-активни – независимо дали снимаме на “прибежки” или пък сме на някое превозно средство.
За AF-S NIKKOR 500mm F/5.6E PF ED VR дават до 4EV стъпки стабилизиране. Това означава, че спазвайки правилото за снимане от ръка може да снимаме на 1/30 от ръка. Аз успях да заснема луната в небето на 1/15 сек., но и ще призная, че бе малко 50 на 50 тоест доста брак при тази ниска скорост.
Стабилизацията помага за снимане на по-ниска скорост, макар по-скоро е сложена да се подпомага точното фокусиране.
Когато вдигнете камерата до очите си и погледнете през обектива, колкото и здрави ръце да имате изображението в кадъра осезаемо се клати. Все пак зрителния ъгъл около 5 градуса. При такова клатушкане има сериозен шанс АФ система да сбърка. В момента в който натиснете спусъка в реално време виждате как изображението буквално замръзва. Ето основа за добър фокус, е и последвала снимка разбира се.
Сега. Аз всъщност снимах с Nikon D500. Това означава, че приравнено съм снимал все едно със 750 милиметров обектив, от там минималната скорост би трябвало да е 1/60 сек, а аз съм слязъл още две надолу. Както казах обаче с доста брак.
Не съм сигурен дали с камерите от Z фамилия, които имат стабилизирани матрици, особено със Z 9 ще има хибридна стабилизация и може да нарасне степента ѝ.
Фокус
Изключително бърз фокус, дори и ако изпадне в режим на търсене (хънтене). Тъй като AF-S NIKKOR 500mm F/5.6E PF ED VR е предназначен за снимане на далечни обекти, а и най-близкият му фокус е далечните 3 метра, то в повечето време бях заложил на ограничаване на фокуса в диапазона 8 метра до безкрайност.
На следящ фокус можех безпроблемно да следя нервно обикалящ сибирски тигър, тигрица по-скоро и да си направя серия снимки. Хубаво щеше да го пробвам и на някой кръг на F1, но докато на състезанието в Турция Перник бе там, то Джъмбо за съжаление бе в София…
Не съм пробвал камерата с безогледалка от Z фамилията. Може би бе грешка от моя страна… Защо го казвам? Отидох в столичния зоопарк, а точно там можех да тествам новите технологии за фокус по око на животно.
От друга страна Nikon D500 също се справи доста добре, независимо, че много от снимките са правени през решетки, или дори ситни метални мрежи. Избирайки режим на една точка фокуса ковеше точно дори и през тези пречещи елементи. При снимане на всички точки, това разбира се не бе възможно, защото камерата просто фокусира по най-предния елемент в случая клетка / мрежа.
Nikon D500 е може би най-точната камера за AF-S NIKKOR 500mm F/5.6E PF ED VR с оглед, че има голямо покритие на точките в кадъра и АФ система от флагмана. Трябва само бързо да преценявате коя АФ комбинация да изберете.
Да безогледалките с техните опции за фокус по око, може би ще ме улеснят в кадриране и фокусиране, но за следващия дълъг, обещавам ще пробвам с безогледалка.
Тъй като новите DSLR и безогледални фотокамери нямат проблем с фокусирането на диафрагма 8, то спокойно може да закачите 1.4Х телеконвертор. Диафрагмата ще падне до 8, но пък размера на обектива ще се увеличи от 500 на 700, ако снимате с 35 mm стандарт матрица, или от 750 на 1050 милиметра, ако сте с APS-C матрица (Nikon D500, или Nikon Z 50).
Работа
Както споменах Nikon D500 + AF-S NIKKOR 500mm F/5.6E PF ED VR бе комбинацията, в която снимах. Обектива без сенник е малко по-голям от 70-200/2.8, но въпреки това слагайки сенника привличах погледи, защото си заприличваше на малка базука.
Лекотата на обектива ми позволи да си го нося по начина, по който съм свикнал напоследък – ремък Peak Design средно широката версия, който нося през рамо и буквално с едно движение камерата е пред очите ми и не ми тежи на врата.
Пак, защото е лек AF-S NIKKOR 500mm F/5.6E PF ED VR няма специални ушички, на които да се закачи ремък, както при големите му събратя. При тях е необходимо, защото обектива, а не камерата виси на врата, заради теглото…
За дни, в които го разхождах не усетих някакъв дискомфорт, или умора, а в зоопарка направих сигурно над 500 кадъра и не се чувствах каталясал.
ОК. Знам, че за любителите на живата природа зоопарка и особено снимането в него е кощунство, но все пак предпочетох да ида там от, колкото да се правя на папарак по Шопско…
Все пак останах доволен, защото на някои снимки почти не личи, че има мрежа между мен и птицата, която съм снимал (фокуса се справя добре), а някои животни си бяха в естествена не толкова агресивно заградена среда и може да си ги снимам на спокойствие.
Принципно за снимки с такъв род техника е необходима предварителна уговорка с ръководството на зоопарка.
Недостатъка на твърдото фокусно разстояние в случая 750 милиметра бе фактът, че едри животни не мога да снимам в цял ръст. Слона така и си остана без снимка. AF-S NIKKOR 200-500mm f/5.6E ED VR в случая може би ми помогнал, но ще проверя напролет, когато пак животните започнат да излизат навън.
Тъй като предпочитам да снимам на Р режим и автоматично ISO в диапазона 100-3200, ми направи впечатление, как камерата максимално дълго време се стреми да подържа “скоростта за снимане от ръка” в случая 1/800 сек.
Независимо че обектива разполага със стабилизация, камерата си държеше на това и на моменти, независимо че бе светло си вдигаше ISO-то до максималното, което бях задал, само и само да задържи на 1/800 сек. Хубаво е да отчетете този факт и да превключите на друг режим, ако искате да снимате на по-ниска скорост и ISO. На мен лично 3200 от Nikon D500 са ми напълно задоволителни като качество.
AF-S NIKKOR 500mm F/5.6E PF ED VR идва с чантичка с ремък, и вместо в раница / чанта може да се носи на рамо, или през рамо, а теглото и размера си е горе долу колкото бутилка “горнобанска” от 1.5 литра.
Както казах бюджетен, лек и компактен за тези, чието хоби е спортът, или дивата природа, със заявка да се използва 100% и за професионални цели.
Пускам една галерия с примери без да са кропени и без претенции, за арт качества, и уловени моменти. Аз се забавлявах на макс.
