Олимпийска разходка до остров Тасос с Olympus XZ-1

Един стандартно очертаващ се понеделник кротко се тътреше из офиса. Бях си направила голяма чаша кафе и обръщах дежурните страници във Facebook и разните фотографски форуми. И като по поръчка няколко часа по-късно получих билет за 3 дни на Тасос с едно странно предложение да изпробвам едно малко Олимпусче – какво повече може да иска едно момиче за Свети Валентин – остров, спокойствие и много снимки.

И така вечерта се запътих към един приятел да прибера Оли – така го кръстих вместо официалното Olympus XZ 1 и той е един страхотен бял сапунерчо, който с любопитство се опитах да разгледам. Казвам опитах, защото такъв шанс вечерта не получих. Вместо това се започна: това е перфектният компактен фотоапарат, уникален е …като теб .. упс комплимент… защото няма аналог – и бла бла бла…. Има бленда 1.8 и 28 мм широк обектив и е 10 мегапиксела и има огромен дисплей и е пълен с ръчни настройки и дори снима в RAW формат и ето сега за уикенда ще разполагаш с него и няма да ти се налага да мъкнеш оня кютук (под „кютук“ визираше огледално-рефлексната ми дигиталка). – „Да бе да”.. си казах.

Не се сдържах и го взех на другия ден с мен на работа. Първото хубаво нещо, което установих е опцията му да се зарежда през USB порта. Може да се зареди дори и от лаптоп или зарядното на телефона, което всъщност си е стандартен USB charge. За съжаление, USB порта не е стандартен, което означава да не забравям никога кабела, когато тръгна да пътувам.

Апаратът е с размерите на съвременен смартфон, но е да речем 2 пъти по-дебел. Много е солиден на пипане и това се дължи на металният му корпус, всъщност за корпуса не съм 100% сигурна, но го усещам  хладен и стабилен, което ме навежда на мисълта за метал. Решен е почти целият в бял цвят, като единствено обективът, горният панел и контролите са в черно. Честно казано, радвам се, че не е в скучният черен професионален цвят, макар че на кутията точно в такъв бе представен.

Оли гордо са му окичили плочка с надпис 1.8,  защото все пак са първата фирма, която пуска компактен модел с толкова светъл обектив. Самият обектив е широкоъгълен и може да приближава до 4 пъти – тоест покрива диапазон от 6мм до 24 мм. И тук малко лирическо отклонение за „дебютантите” – обикновено казват даденият обектив на какви мм се равнява сравнено с обективите за 35мм стандарт , защото така хората се ориентирали по-лесно. Е, за да е по-лесно, значи този обектив е приравнен все едно 28-112 мм. Блендата 1.8 в широкия край и достига до 2.5 в тесния или както му казват дългофокусния край. Сравнявайки го с други компактни апаратчета, това е добро постижение за новото Оли.

Управлението на обектива става с помощта на малко лостче, намиращо се около спусъка и е изключително плавно, но реагира с някакво моментно закъснение. Включва се с един бутон и за около половин секунда е готов да се хвърли в боя. Има огромен 3-инчов дисплей. Самият дисплей е направен по OLED технология и освен хубавият образ и резолюция (около 600 000 точки) може да се гледа и от много голям ъгъл, без да му се променят цветовете. Това е много приятна екстра, защото много обичам да снимам от ниска гледна точка или пък с високо вдигнати ръце, а с кютука това си бе мисия невъзможна.

Да се снима с Олито е адски лесно. В кутията имаше диск, на който има записан софтуер и книжка как се работи с апаратчето, но го забравих у дома. Това не се оказа никаква пречка, защото сапунерчо предлага лесно меню и контроли за управление. Като за начало на горният панел има въртящ се диск, на който са изведени всички снимачни режими. Освен класическите “Р” – пълен автоматичен режим; “А” – да снимаш на бленда, на която искаш; “S” – същото като предишната програма, но в случая се отнася за избираема скорост и “М”, която е да си сложиш каквито искаш настройки на блендата и скоростта.

Та освен класическите, има интелигентна автоматична програма iAUTO. Страхотна е. Когато я избрах и насочих Олито към другия край на масата, веднага разпозна лице в кадъра и започна да го следи, колкото и да шавах с фотоапарата нагоре-надолу. В момента в който го завъртях към прозореца, се появи иконка, която показваше, че вече съм на режим пейзаж. В този режим на работа не мога да правя почти никакви промени освен да променям контраста, цветността, сатурацията или пък да си играя с дефокуса, като всичко е решено с много лесни плъзгачи, управлявани с колелце на гърба на апаратчето и показващи абсолютно достоверно ефекта в реално време. Освен това има и вграден помощник как се правят добри снимки, който е преведен на български. Всъщност,  цялото меню на Олито е преведено на български .

Освен изброените досега програми има още една с буква “С”, която впоследствие разбрах (има подсказка на дисплея, като се включи) е програма, в която може да си заложиш различни персонални настройки. Примерно, както обичам да снимам катедрали, на С програмата мога да си заложа високо исо, точково мерене и насищане на цветовете, а на Р режима да си оставя ниско исо и различно мерене. Така с едно бързо преместване на диска ще минавам от единият на другият режим, без да губя време в настройки всеки път.

Има режим за ниска осветеност и цял набор от готови настройки за снимане при различни ситуации. Изпробвах портретния режим и снимката  излезе някак по-мека и неконтрастна. Определено имаше разлика от  Р режим.

Последният режим на диска бе с кодовото име – ART. Зад това кодово име се криеха няколко ефекта които придаваха страхотна визия на снимките.

Две седмици по-късно събрах багажа и вече пътувах за зеления рай на Гърция – остров Тасос. Тръгнахме в един страхотен снеговалеж. Времето сякаш забеляза усмивките по лицата ни и колкото повече наближавахме границата, толкова по-усмихнато ставаше и на първата ни спирка в град Кавала в Гърция, срамежливо пускаше иззад някой дебел облак по някой слънчев лъч.

Увесих Оли на врата си и тръгнахме да се разхождаме по посока стария град и крепостта. Преди тръгването почти не ми бе останало време да изпробвам апаратчето, но пък подробно се запознах с неговото управление. Казах, че управлението и менюто му е адски лесно, но сега ще разкажа и защо е толкова лесно.

Носех цели 3 различни марки камери – барабар с „кютука”, но все пак основната цел беше „Опознавателна среща с Оли”.

От режимите за снимане най-удобен за мен се оказа режим А – приоритет на бленда, който най-често използвам и с моя DSLR. Все пак разполагам с уникално апаратче с обектив с 1.8 бленда и бях твърдо решена да направя една камара снимки в стил „боке фетишизъм” , както казва един близък приятел.

И как се работи с Олито – лесно. Макар да е компактен, той все пак не е oт най-малките. Да, може да се държи с с една ръка, има много удобна гума, на която палецът ти не се хлъзга, но понеже все пак е по-голям, то е хубаво да се държи с две ръце. Много по-стабилен е, а и като е стабилно хванат, стабилизаторът му увеличава полезното си действие. При моето Оли е стабилизирана матрицата, а не обектива, затова като гледам на дисплея ми се струва, че картинката трепка, но като направя снимка, то тя е закована безкомпромисно. Забелязах, че като снимам и скоростта падне под една определена, на екрана се показва предупредителна иконка, която показва, че е възможно снимката да е размазана. Освен това тази скорост е в зависимост от това на колко фокусно разстояние на обектива се снима. И както обектива бе 28-112 мм, така и скоростта, под която се появяваше този знак, бе 1/30-1/125. Е, не винаги се съобразявах с тази иконка и разчитах на стабилизатора, а той се справяше добре.

Около обектива има гривна, която се върти на стъпки и е както DSLR апаратите имат на обективите и с тях се сменя блендата. Това е страхотно, защото имаш тръпка като от снимане с DSLR, но пък държш в ръцете си нещо доста по-малко и елегантно. Тази гривна отпред има различно приложение при различните снимачни режими, но е елементарно да се разбере за какво се ползва, защото на екрана се появява иконка на гривната,  оцветена в зелено и функцията, която управлява също е оцветена в зелено. Освен предната гривна има и малко въртящо се колело на гърба, с което освен въртене има и позиции като джойстик и  е основният инструмент за управление на менюто, както и на някои допълнителни функции като фокус, светкавица или когато трябва да се слага + или – на меренето. Колелцето също участва в работата на снимачните режими и то, както и предната гривна, се появява оцветено в зелено и съответно със зелено и опцията, която управлява.

На екрана има ужасно много информация, която по избор може да се намали до основната снимачна информация или да изчезне напълно и да остане само маркера за това коя зона за фокус е избрана. Най-добре е, когато се пусне всичката информация. Тогава се показват линиите за златно сечение и по тях може да си изравняваш хоризонта, хистограма в реално време с показване на прегорели или тъмни участъци и почти всички настройки, които си направил. Иконките са малки и дискретни, лесно четими и не пречат на кадрирането.

А как снима? Първо много бърз автофокус, може би се дължи и на супер светлия обектив. Фокусът разполага с 11 точки, в които може да фокусира, като могат да работят всички заедно или всяка една поотделно, като се наместват с джойстика. Има улавяне на лица или пък следящ фокус и дори и ръчен фокус, при който все едно се слага лупа на средната част на екрана и с помощта на задното колелце се фокусира. И два макро режима: обикновено макро и супер макро – 1 см.

Има 3 режима на мерене  – целият кадър, централно и точково мерене. Точковото мерене не съвпада с избраната точка за фокусиране, освен ако не е централната. Лесно се разбира, защото на екрана се появява точка, която показва точно къде и каква площ се мери. Има и серийно снимане или с една дума – не се сещам какво няма.

Заех се усърдно да запълвам 8 GB SDHC Sandisk карта. И понеже не се чувствах много уверена, включих на RAW + Jpeg, въпреки навика ми да снимам само на RAW, а и съм установила, че има доста повече възможности за обработка след това. Олито показа, че така избраната комбинация и при 10 мегапиксела размер на снимката може да побере на картата около 430 снимки или около 28 минути видео.

Първи кадри на плитък фокус и първо подскачане от кеф. Оли са сложили чудесен обектив и независимо, че има сравнително малка матрица, то успях без проблем да направя „боке кадри“ на разни детайли по къщите от Кавала. Така лека-полека стигнахме до крепостта, откъдето се простираше страхотна гледка към града. Тук реших да опитам какво би се получило с различните ART ефекти, за които споменах в началото. Те са общо 6 на брой: софт фокус; поп арт, черно бял филм; пинхол ефект; миниатюра и драматични тонове. Е, точно последният ефект ме разби. Абсолютно бе уцелил модните тенденции в момента във фотографските форуми. Помислих си буквално: “тази снимка е за поне 100 точки Б рейтинг”, от което сама избухнах в смях. Следваше кулата на крепостта, където бе доста мрачно, но след като вдигнах чувствителността на 800 и разчитайки на бленда 1.8 и стабилизатор се получиха съвсем нормални снимки, без да разчитам на разните ми там стативи и моноподи.

Продължихме към острова, а слънцето вече не се срамуваше да ни окъпе с оранжевите си лъчи на своя залез. От борда на ферибота станаха чудни снимки независимо от средно голямото вълнение, което ни докарваше смях с пияната походка, с която се опитвахме да стигнем от борд до борд. Естествено възползвах се с пълна сила от вградените ART филтри и най-вече любимият ми “драматични цветове”. Хубавото е, като използваш тези ефекти, че RAW формата си остава чист, все едно е снимано без ефект, а „ефектният” кадър се записва на отделен jpeg файл. Дори и да се снима само на RAW , то Олито включва автоматично и jpeg към оригинала.

В кутията на апарата има диск със софтуер, който инсталирах и който, макар и малко бавен, ти позволява да обработиш с доста опции RAW снимките. Тепърва я разучавам, но наистина възможностите и не са малко. Забелязах, че тук са заложени и любимите ми ART филтри, но установих че има разлика, когато се използва по време на снимането и ако решиш след това. Някак Олито се справя много по-добре отколкото софтуера на компютъра.

Вече обратно в София, след цял ден преминал в зяпане и коментари от монитор до монитор  изведнъж ми хрумна да направя някоя и друга нощна снимка. Звъннах на един приятел и половин час по-късно се озовахме пред катедралата “Александър Невски”. Той започна да разпъва стативи, да търси гледни точки и да вади обектив след обектив от раницата си в търсене на идеалната снимка. За това време аз пък обиколих цялата църква, заснемайки я от различни позиции и то без да се наложи да вдигам чувствителността на повече от 400 исо, а даже предимно снимах на 100 исо. В един момент се замислих дали да не легна на земята за супер ниска гледна точка, но се възползвах от големия зрителен ъгъл на дисплея и затова само клекнах и го поставих на паветата внимателно, подлагайки пръст под него.

Единственото, което не ми допадна много е видео режима. Микрофонът записва някакъв фонов шум и работата на вариообектива, а файловете са с компресия mjpeg вместо съвременните стандарти за хай дефинишън. И някак автофокусът работи бавно. Но като фотоапарат се справя чудесно, затова не виждам някакъв проблем във видео режима.

Няколко допълнителни неща, които така и не пробвах, но им обърнах внимание като сериозни екстри.

Има вградена светкавица, макар не знам компактен апарат да няма такава, но тази е хитро скрита и се показва след натискане на бутон. Добре е измислено, защото така мога да държа светкавицата включена, ако ми потрябва. При други апарати трябва да избирам от менюто дали да е включена или не. Има режим за анти червени очи за нощно снимане със светкавица и дори и ръчни настройки 1/1; 1/4; 1/16; 1/64 като на тези настройки няма това предварително премигване и по този начин може оптично да се палят големи светкавици в студио. Всъщност има и контакт за външна светкавица. Освен това на мястото за светкавица може да се включи допълнителен малък визьор какъвто съм виждала при Оли Пен.

А батерията? Издържа около 250 снимки с много разглеждане на екрана. Може и повече, ако не се ровичка напред назад и не показвам всяка заснета снимка на приятелите около мен.

Олимпийската разходка приключи с емоции, снимки и най-вече с идеята Оли да си остане ежедневен спътник до мен.

Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.