Две години след прекрасните коледни базари на Виена през 2017, отново държа в ръцете си Olympus OM-D E M10 Mark III. Разглеждам снимки и си спомням с носталгия няколкото дни, прекарани в търсене на гледни точки по улиците на австрийската столица и вкуса на горещия глювайн.
Макар и малко позакъсняло ревю, ми се иска да споделя моето усещане за работата с един от най-компактните OM-D модели на Olympus, който ми правеше компания.
Ще започна с това, че камерата е наистина изключително подходяща за начинаещи, защото с нея се работи лесно, а обикновено това е нещо, което търсят всички прохождащи.
Лесно ориентиране в менюто, бърз достъп до основните настройки и ергономия.
Дизайн
Веднага ще ви направи впечатление красивият дизайн, който не бива да ви изненадва, защото Olympus са една от марките, които винаги са се славили с добре изглеждащи камери, независимо в кой клас. Olympus OM-D E M10 Mark III се предлага изцяло черен и в комбинация черно със сребристо.
На външен вид интересно съчетание от модерно звучене (в изцяло черната версия) и препратки към ретро моделите в другия вариант. Това е нещо което ще срещнете при повечето модели на Olympus с изключение на флагмана.
Лично аз харесвам повече комбинацията от цветове, може би защото ретро камерите винаги са ми били слабост като дизайн.
Споменах ергономия и от гледна точка на класа в който е камерата, и компактните ѝ размери, я има с едно малко изключение. Захватът на камерата в дясно (от към спусъка) леко се измества заради позицията на ухото за ремъка, така че просто трябва да намерите най-удобния за вас вариант.
Аз лично държа камерата, така че ремъкът пада между показалеца и средния пръст, и не ми пречи на достъпа към спусъка.
Още нещо, което ще подчертая, говорейки за компактност – наличието на визьор. Подчертавам го, защото принципно най-компактните модели на марката са без такъв, а за мен това е доста важно, тъй като съм свикнала да композирам във визьора на камерата. И като съм почнала с външния вид, да продължа с него.
Скролерите и бутоните за бързи настройки са удобно разположени до програмния диск, и позволяват лесно боравене. Всичките могат да се персонализират каква функция да изпълняват.
Тъй като от камерите с които по принцип снимам съм свикнала да имам такива, наличието им тук като потребител ме радва. Настройват се от менюто.
Без да изпадам в подробности за него е добре все пак да отбележа, че менюто е доста лесно за работа, което мен ме изненада приятно, сравнявайки го с менютата на моделите от по-високия клас и PEN-F, където ми се е случвало да се позагубя на моменти. Бързо настройвате български език в менюто, а доста от настройките са с подсказки, което определено е от полза.
На бързо ще повторя няколко неща от предишния пост в който направихме разопаковането:
- 16 мегапикселов микро 4/3 CMOS сензор без АА филтър.
- 5-осева матрична стабилизация (до 4 стопа)
- TruePic VIII процесор.
- 4K видео с матрична и цифрова стабилизация.
- Нов арт филтър
- Ново меню за по-лесно снимане
- 8.9 кадъра серийно снимане
- 2.36 мегапикселов визьор.
- 1.04 мегапикселов подвижен дисплей с управление с докосване.
- 330 с едно зареждане на батерията (според “CIPA standard”)
Olympus OM-D E M10 Mark III не е влаго и прахо защитен както по-големите си братя от 5-та и 1-ва серия. За да е лек тялото е пластмасово, но въпреки това се усеща много качествена и здрава сглобка.
Да поснимаме
Когато сте на път и ви очакват часове преходи пеш, компактността е нещо, което оказва своето влияние за доброто изживяване. Обичам да снимам, но обичам и да се наслаждавам на миговете, без да изпитвам притеснения от тежести и прочие.
За това не мога да отрека, че трите дни средно по 12-13 часа обиколка, които изкарах във Виена успяха да ме натоварят емоционално, но не и физически.
Olympus OM-D E M10 Mark III ще ви даде това спокойствие и както започнах в началото, е много подходящ за хора, които сега правят първите си стъпки, и не са изградили навици да носят тежка фотографска чанта. 16-те му мегапиксела са напълно достатъчни да ви дадат добро изображение в различни ситуации.
Заедно с него ме придружаваха обичайните заподозрени Olympus M.Zuiko Digital 25mm f/1.8 и Olympus 7-14mm f/2.8 Pro, за които имаме ревюта.
На терен Olympus OM-D E M10 Mark III се държи повече от прилично, има сравнително пъргав фокус и удобен електронен визьор, който в днешно време при безогледалните системи вече не е екстра, а направо задължителен.
Добре. Нежната половинка на Photo Cafe сподели своето мнение, а и честно казано предимно тя снимаше с камерата, но сега е ред да кажа и аз (jumbo) няколко думи, най-вече свързани с ISO чувствителността.
Olympus OM-D E M10 Mark III е насочен изцяло към стартиращите фотографи, които искат да имат много възможности в едно тяло. Камерата е малко по-опростена за работа сравнено с предшественика ѝ и с доста повече разяснителни бележки за менютата и работните програми.
Моето допълнение към дизайна, че той е по-добър, с по-голям грип, но… вече няма как да се възползвате от опцията за допълнителна ръкохватка. Oly смятат, че са направили удобен грип и ще ви спестят известна сума за подобряването ви.
За моята ръка бе леко малък за разлика от при Елена, на която и лягаше добре в ръката.
Има и лека промяна на скролерите и то в посока правеща камерата осезаемо по-красива с лека закачка към PEN F.
Една от генералните разлики е начинът за избор на АФ зона, който тук хм… е избираем на две стъпки, вместо както до сега веднага от джойстика.
Това всъщност е направено с цел да предпази начинаещите от неволно разместване на избраната АФ зона. За някой снимащ отдавна и имащ навиците да гледа внимателно във визьора признавам, ще е леко неудобство.
Добрата новина са повечето АФ зони, които може да избирате 121 срещи 81 на предшественика, както и нов процесор, който от своя страна води до по-добър алгоритъм за снимане на високо ISO, но за това малко по-късно.
Новият процесор носи със себе си и възможността за снимане на 4К видео, а благодарение на матричната стабилизация бих казал, че почти не ви е нужен стабилизиращ гимбъл и така Olympus OM-D E M10 Mark III може да се използва за импровизирани видео проекти.
За съжаление ограничената подвижност на дисплея не може да го превърне в бюджетен влогърски инструмент.
Сега малко и за ISO чувствителността.
Oly имат традиции да изстискват максимума от матрицата. Да, според съвременните критерии използваемото ISO е в рамките на 800-1600, но дори и на 25 600 ISO имаме слаба изразност на оцветяване на шума.
Пускам няколко 100% кропа от тестови кадри в студиото снимани в RAW без никаква намеса от камерата или LR, където са конвертирани кадрите.
Монохроматичният шум на Olympus OM-D E M10 Mark III определено ми харесва, а за снимане на нощни портрети 12 800 ISO дава една интересна чисто филмова зърнистот на кадъра особено приятна в черно-бял режим, но това оставям на вас да опитате.
