Да направиш снимка не означава просто да натиснеш спусъка, а по-скоро да преминеш през един процес на възприемане и разбиране на заобикалящата те действителност. Да го преведеш на фотографски език, чрез визуализиране, като използваш определени методи и средства. Умението да виждаш нещата такива каквито са, детайлите, акцентите, ситуацията, гледната точка, времето, фокусът, композицията, ще резонира в последствие с пълна сила върху визуализацията. С две думи бих нарекла всичко до тук „фотографско строителство“.
Обърках ли ви съвсем? Ако „да“, ще поясня накратко за какво ще си говорим днес.
Знаете кой е Ансел Адамс – велик фотограф от началото и средата на миналия век. За мнозина си остава най-добрия пейзажист. Адамс посвещава голяма част от работата си в търсене на хармонията между нюансите на черно-бялата палитра. Да, по онова време все още сме в ерата на лентовата фотография и основно черно белите изображения. Адамс търси начини да оптимизира и подобри изображението преди да е отпечатано и смята, че трябва да има нещо, някакви правила по които човек да се ръководи още докато снима.
Ето така се появява теорията за Зоновата система. Неин автор е точно той, и я описва подробно в „Негативът“.
Разработена през 1940 г. заедно със съдействието на Фред Арчър (инструктор в Art Center в Пасадена ), Зоновата система е метод за измерване и контрол на различната осветеност (тонални стойности) на предметите и обектите в кадъра.
На пръв поглед теорията на Адамс се изразява точно в едно изречение „Експонирате по сенките и проявявате по светлините“. В днешния дигитален следването на това правило в повече случаи не би сработило добре, но опознаването на основните принципи на системата на Адамс със сигурност ще е полезно. За да разберете зоновата система би било добре да познавате законите на светлината във фотографията – изобщо какво представлява и различните й състояния. Никой не е казал, че фотографията е лесно изкуство. Колкото е изкуство, толкова е математика и физика.
И така, Адамс разделя черно-бялата палитра на 11 основни зони от 0 до 10, като ги групира по нюансите им от бяло към черно. Както виждате от таблицата по-долу Зона 0 е чисто черно, а зона 10 е чисто бяло. Първоначално Адамс определя зона 5 като сиво което отразява 18% от светлината. Днес ползваме тази 5-та зона като шаблон за добре познатата 18% сива карта.
Едно важно уточнение по този въпрос: Макар разговорно да казваме 18% сиво или сива карта, това не касае нюанса на сивото. Това се отнася до процента отразена светлина. Точните проценти на цвета на сивата карта са 48,45%. За по-любопитните в това наше видео Джъмбо засяга точно тази тема и обяснява как се работи със сива карта:
Докато пълната гама се определя от 11-те зони, то динамичния обхват (от Зона 1 до Зона 9) определя онези стойности, които са от значение при печата (т.е. сенки и светли зони) или както ние сме свикнали да ги наричаме shadows and highlights. Има и още един обхват – текстурния – той се определя между 2 и 8 зона.
Използването на Зоновата система с особено внимание към експозицията на снимката и нейното оптимизиране, позволява на Адамс предварително да прецени тоналните стойности в кадъра и как биха се визуализирали при печат.
Не е било лесно да се вкара Зоновата система в действие с просто око. Но пък е било полезно до толкова, до колкото измерването на светлината ще е по-точно и последователно, отчитайки тоналните стойности и тяхното отношение към експозиционните зони, даващи желания динамичен обхват.
Светломерът трябвало да може да измери нивата на яркост в различните области на обекта и да свърже различните стойности на интервали от по 1 стоп (или както днес ги познаваме като стойности на експозицията EV).
Тези стойности са зададени в светломера и са много пряко свързани с други две величини в камерата – скорост и диафрагма. Всяко увеличаване или намаляване на EV стойностите е равно на два пъти повече или по-малко измерена светлина. Това е добре дошло за обекти които имат сходна или близка тоналност.
Цялата процедура по разчитането на зоните чрез светломера се крепи на разбирането именно на 5-та зона в системата или с други думи 18% отразена светлина. Защо? Днес работим със светломери, които са калибрирани за сиво отразяващо 18% от светлината която попада върху тях и след това преизчисляват интензитета ѝ. Тези 18% или 5-та зона, имат много пряко отношение към експозиционната скала в камерата ни.
Един пример за казаното до тук, с обяснения какво се визуализира във всяка зона:
Значение на зоните за печат
- Зона 0 – Чисто черно
- Зона 1 – Черно с лек нюанс но без изразена текстура
- Зона 2 – Дълбоки/тъмни нюанси за принт с много лека текстура
- Зона 3 – Тъмни сенчести зони с по-значителна текстура
- Зона 4 – Средно тъмни зони, сенки, с отчетлива текстура. Сенки в скали при пейзажи
- Зона 5 – Средни сиви стойности с добре изразена текстура. 18% отразена светлина
- Зона 6 – Светли нюанси с отчетлива текстура. Сенки в снежен пейзаж, лица, сиви скали
- Зона 7 – Светли нюанси с лека разработка на детайлите и текстура, много светла кожа
- Зона 8 – Светли нюанси с лека текстура, сняг, пясък, бели дрехи
- Зона 9 – Много светли тонове без изразена текстура
- Зона 10 – Чисто бяло
Зоновата система и редактиращите програми
Днес сме много далече от методите с които са се обработвали снимките и са се печатали. Всичко е цифрово и става много по-бързо. Работим с прекрасен софтуер и все по-нови и по-нови системи за печат, хартии и мастила. До такава степен сме свикнали с тях, че едва ли се сещаме да тълкуваме снимките си от гледна точка на зоновата система, но все пак ето къде да я търсим в две от най-използваните програми на Адоб.
Характеристичната крива и Хистограмата
Кривата представлява визуален профил на тоналната информация на изображението. За нея сме споменавали малко повече в една друга тема в която сме обяснявали процеса на копиране по време на лентовата фотография. Най-общо тя ви дава информация за цялата скала – от първите зони на чувствителност (в ляво най-долу 0-3 зона),през правата която характеризира средните тонове (4-6 зона с по-голяма експозиция) и завършим с рамото на кривата, което ви показва най-светлите участъци, някои от които нямат никакви разработени детайли (8-10зона) горе в дясно.
Хистограмата също може да ви даде информация за тоналните стойности. В някоя от графиките горе сигурно ви е направило впечатление, че има RGB стойности – те съответстват на всяка една от зоните на Адамс. С помощта на пипетите, по време на движение върху снимката, може да измерите стойностите във всяка една от светлите, тъмните и средните тонове на снимката. Съвременните дигитални фотокамери отдавна има функция за визуализиране на хистограмата, и ако си изградите навик да я наблюдавате и анализирате, не само в Lr / ACR, но и в камерата, то ще може да реагирате и да правите промени по настройките си, още по време на снимане. В зависимост от това което ви показват кривата и хистограмата може да контролирате експозицията на снимката.
Една идея как лесно и бързо може да видите зоните и в LR и PS – качете си Silvre Efex плъгина на NIK software. Това е плъгин само за черно-бяло, но има една приятна екстра. В дясна част на екрана в палитрата Loupe & Histogram имате диаграмата на зоновата система така както е визуализирана по-горе в текста. Когато движите мишката върху всяка една от зоните в диаграмата (означени са с цифри), на екрана върху снимката ще виждате съответните зони защриховани в различни цветове.
Дори да не използвате плъгина по предназначение, тъй като в LR и PS методите за конвертиране в черно-бяло са много, то може да се възползвате от диаграмата на Зоновата система и така да проследявате какво се случва в кадъра.
Макар че разбирането на Зоновата теория е дълго и сложно, и не бихме могли в толкова малко текст да изясним всичко, то поне се надявам да съм внесла малко „светлина в тунела“.
