След като преди известно време споделих мнение за Zenitar 8mm FishEye, дойде ред да погледна и към другия наскоро възроден представител – Zenitar 16 mm FishEye.
За тези, които не са чели предишната статия ще кажа отново за двата вида “рибешко око” обективи и веднага добавям, че покриват кадър тип лайка формат – 24 х 36 милиметра.
И двата имат ъглов обхват от 180 градуса, но при Zenitar 8 mm FishEye този зрителен ъгъл е по хоризонтала, а при Zenitar 16 mm FishEye е по диагонала.
Съответно “осмака” хваща доста повечко, но за сметка на сферично изглеждащо изображение в кадъра и се налага да режем до квадрат.
При Zenitar 16 mm FishEye имаме изцяло запълване на кадъра и не се налага изрязваме някаква черна част от кадъра.
Може би точно това е причината 16-ката да е по предпочитаният избор от повечето фотографи.
Пак повтарям обективите, за които говоря за конструирани да покриват лайка формат кадър. Поставени на APS-C или на Micro 4/3 няма да покажат пълната си сила, защото полученото изображение ще е част от оригиналния кадър.
Ако имате камера с по-малка от лайка формат матрица, то огледайте се за специално конструирани фишки за именно тези по-малки матрици.
Сега по същество и започвам стандартно с…
Дизайн
Както казах по-горе това е възродена версия на добре познат от соца и годините след него (като втора, трета, четвърта и незнам коя си ръка продажба).
Новият Zenitar 16 mm FishEye е идентичен като дизайн с предшественика с изключение на гривната за фокусиране, която е в нов стил с ново по-елегантно оребрение и голямо лого на Зенит.
Няма я и шаренията от 2-3 нюанса червено, зелено и бяло, с които бяха обозначени работните скали и информационни надписи. Сега всичко е в елегантно бяло и дори някои надписи са поизчезнали.
Гривната за фокус се движи идеално, макар като се замисля как по подразбиране снимам на диафрагма 8 то всичко след 1 метър си е на фокус и няма особена нужда от фокусиране.
Zenitar 16 mm FishEye си е класически руски хеви метъл като здравина и поне бройките (пробвах различни версии в зависимост от байонета) гарантирано не бяха правени в понеделник (стара руска шега).
Тук също имаме проблем с капачката, за което се оплаквах при Zenitar 8 mm FishEye. Да, не е метална и скъпа. Класическа пластмаса е, но за съжаление и тя има склонност към загубване и казвам това от личен опит след като я търсих 10 минути из треволяка на “камбаните”
За щастие я намерих, но предупреждавам евентуалните бъдещи собственици, а те подозирам никак няма да са малко, да си го имат като обица.
Филтри
Завършвайки дизайна обръщам обективът от към металният му байонет, където след последният оптичен елемент откривам мини филтър на резба 26.5 mm, в случая прозрачен, но по спомени разполагаемите в соца филтри бяха предназначени за черно-бяла фотография и бяха съответно червен, зелен и жълт.
На този етап не съм сигурен дали се произвеждат и ако до то се надявам да са се сетили, че по-скоро трябва комплект неутрални с различна плътност, за да могат да се снимат ефектни снимки на дълга експозиция.
В предната част на обектива няма как да се закачи, или по-скоро не е предвидено място за филтър.
Оптика
11 елемента в 7 групи, като честно казано, в новите характеристики е включен и филтъра, за който споменах по-горе, защото при предишната версия оптичните елементи бяха 10… както и да е имаме нови покрития и с тях намалени вътрешни отражение, но не с много.
Почти не се откриват хроматични аберации, или са толкова фини, че се коригират лесно в редактираща програма.
Дисторзия – разбира се, това е фишай обектив и няма как да е коригиран. В случая трябва да се възползвате от нея, вместо да се опитвате да я изправяте на компютър, защото честно казано ефекта не е много добър. Освен че се реже част от кадъра, но и значително омекват краищата.
Моят съвет: оставете кадъра без перспективни корекции.
Диафрагма
6 ламела от старо поколение – тоест незаоблени. Четната бройка дава само 6 лъча на слънцето или точкови светлинни източници когато се опитвате да снимате в дифракция. Бих искал да са повече или поне нечетен брой, но кой ли ме пита.
Диапазон от 2.8 до 22 като не се забелязва изявено омекване на изображението при минимална диафрагма, причинено от дифракция на светлина.
Рязкост
Не очаквам чудеса на максимална диафрагма 2.8 още повече в случаите, в които снимам екстремно близо. Центъра е остър краищата както е видно от снимките не. Защо използвам максимална диафрагма? има случаи в които може да се постигне интересно боке, независимо, че снимаме с толкова широка оптика. Пуснал съм няколко примера в гора, на които се вижда, че сме залети от “парички” харесвам такова боке, още повече че е наследило и малко от качествата на братовчедите си “Хелиос” и е леко завъртяно.
Да, самоцел е, но пък защо да не пробвате.
Затваряйки на диафрагма 8 си имате освен фокус от метър и половина нататък, но и рязкост по целия кадъра. Това е в случаите в които снимате природни пейзажи да речем.
Фокус
Ръчен, но на кой му трябва автоматичен? Гривната за фокус е добра и още по-добре е, че използвах Zenitar 16 mm FishEye с Nikon Z6 където имам функцията “Пийкинг” и мога по-лесно да хвана фокус, отколкото на оптичен визьор.
Както казах по-горе когато сте на диафрагма 8 или 11 може да настроите на хиперфокален фокус и да не се занимавате с фокусиране (стига да е светло).
Стабилизация
Няма разбира се. В зависимост от камерата, на която се закачи може да се възползва от матричната стабилизация. Такива камери са например Nikon Z6/7 с преходник FTZ, Sony, ако си вземете обектив на м42 и съответен преходник, или Pentax K1 пак с адаптор от м42 към К байонет.
При камерите с марка Canon независимо от типа за сега няма стабилизация.
Важно за матрично стабилизираните камери. Zenitar 16 mm FishEye няма електроника и съответно камерите не разпознават какъв обектив е закачен на тях. Трябва ръчно да укажете с какъв обектив снимате, за да предпазите стабилизиращата система от грешки… мисля че го бях споменал в статията за Zenitar 8 mm FishEye…
Малко от практиката
При градският пейзаж често снимам на максимална диафрагма и то често близо до сниманият обект за да засиля ефекта на дисторзия. Това, че нямам фокус по краищата не ме дразни, защото нарушавам композицията, давайки превес на “грешното” централно композиране.
Снимайки природа често се опитвам да кривя хоризонта към топка или вдлъбнатина в зависимост от обектите в кадъра.
Неведнъж съм казвал, че фишобективите са създатели на изключително абстрактна визия и Zenitar 16 mm FishEye не остава в страни от тях.
Бюджетен е и с добри оптични характеристики, заедно с това лек и компактен – идеален пътник за всеки пейзажист бил той градски или природен.
И за десерт няколко снимки в мой стил.
