След срещата (предполагам, ако следвате хронологията) със Zeiss Loxia 21mm f/2.8, днес идва ред на следващия обектив от серията – Zeiss Loxia 25mm f/2.4. Признавам, че най-малко снимах с този обектив. Защо? Имах същата дължина Zeiss обектив в годините, през които снимах с Leica M9. Всъщност, снимал съм професионално с доста „цайсове” и все ръчнофокусни, както за огледални, така и за безогледални камери.
Да се върна на мисълта си… Имах същата дължина и защо ли реших, че Zeiss няма да се морят да правят нов обектив, след като го имат за Leica… Колко прав не се оказах?! Не само бяха направили нов обектив, но и по-светлосилен (вярно с 1/3 диафрагма), дори от този за М байонет.
ОК, все пак имам представа за обектива, а и направих нужните тестови кадри.
Първо, за всеки случай пускам общото видео за серията Loxia, в случай че не сте го гледали, а там казвам общите неща за цялата серия. За тези, които са гледали, продължаваме с конкретното за обектива.
Обективът притежава здрав солиден корпус; е прахо и влаго защитен; с хубав син гумен пръстен, за който вече сме си говорили. Както цялата серия, Zeiss Loxia 25mm f/2.4 има минималистичен дизайн, и вече споменах за евентуалното неудобство при снимки с ръкавици.
Покрива пълноразмерни матрици на Sony А7 и А9 серията, като и тук смятам, че е безсмислено да се използва на камери с APS-C матрица. Zeiss Loxia 25mm f/2.4 е създаден както за фото, така и за видео, благодарение на опцията за промяна на диафрагмата от „кликаща” на плавна. И тук диафрагмата се променя през 1/3, като между 2.4 и 4 има 4 стъпки.
По отношение на фокуса е 1:1 с казаното в статията за Zeiss Loxia 21mm f/2.8, включително и 90-те градуса ход на фокуса, затова ще ви спестя повторението, защото, надявам се, който има интерес към тази серия, ще погледне всички статии.
Тук само ще добавя разликата в скалата за рязкост. Zeiss Loxia 25mm f/2.4 е с по-малък ъглов обхват, сравнено с 21-милиметровия обектив – с около 10 градуса, т. е. 71 градуса по хоризонтала. Скалата за дълбочина е по-тясна и ако поставите на диафрагма 16, то вече всичко от 1.5 метра до безкрайност ще е на фокус.
Като се замисля, в книжката, с която идват „локсиите”, има таблица с описание за съответната диафрагма и какви са стойностите на скалата за рязкост, но предпочитам вместо да помня наизуст, да си ги гледам на обектива.
Оптична схема. Тук отново разполагаме с оптична схема „Distagon”, която, както отбелязах, е проектирана за огледални камери, но е успешно преправена да покрива късата работна отсечка на безогледалките.
Обективът има 10 елементи в 8 групи, като два от тях са специални и един – асферичен елемент.
Перфектно рязък по целия кадър, дори и в краищата с наистина минимални забележки при диафрагма 2.4. Леко винетиране на максимална диафрагма и липса на хроматични аберации и дисторзия. Ако някой реши да се „вталясва”, може и да открие минимални следи.
Пускам една серия тестови снимки на скала ISO 12233.
Максимални работни диафрагми от 4 до 16 без видима разлика. При диафрагма 22 се забелязва минимална дифракция на светлина.
В RAW конвертора на Adobe Photoshop и Adobe Lightroom има профил както за този, така и за останалите обективи от серията Loxia. Използвайте го вместо да разчитате на корекция в камерата (освен ако не снимате в JPEG), справя се по-добре.
Оптически превъзходният Zeiss Loxia 25mm f/2.4 не може да се похвали с кой знае колко добър дефокус или боке. Има, разбира се, разпознаваемото за Zeiss дефокус или боке при снимане на близки обекти, но принципно в 99% от случаите това е един превъзходен остро рисуващ обектив, предназначен по-скоро за пейзажи, отколкото за концептуални портрети.
Интересното е, че в класическия видео сет, който предлагат Zeiss, точно този обектив не е намерил място. Може би толкова рязък обектив не е подходящ за видео.
Това е с няколко думи за Zeiss Loxia 25mm f/2.4. Следват 2-3 снимки и продължавам към любимата на всички стрийтъри дължина – Zeiss Loxia 35mm f/2.
