Преди няколко дни партньорът ни Photosynthesis предостави възможността да изпробвам четири чудесни ръчнофокусни обективи от серията Loxia на оптичната фирма Zeiss. Серията Loxia е предназначена както за фото, така и за видео безогледалната система на Sony и покрива матрица 35-милиметров стандарт (жаргонно познат като „фулфрейм”).
На разположение имах обективи с дължина 21mm, 25mm, 35mm и 85mm, като за жалост 50-милиметровата класика и любима моя дължина не беше налична. Но имам обещанието, че някой ден по-нататък ще мога да си поиграя и с „пейсетака”.
Четирите обективи имат доста общи черти и затова набързо спретнах едно кратко видео, в което ги споменавам. Може да го изгледате, а след това конкретно в отделни статии ще добавя по още нещо за всеки обектив.
Стартирам с обектива Zeiss Loxia 21mm f/2.8.
Неслучайно започвам от „най-широкото”. Както сте разбрали от последните няколко статии, пристрастен съм към „широкото”.
Обективът е изработен от здрава алуминиева сплав с типичния супер минималистичен дизайн, който следват Zeiss обективите за камерите на Sony.
Принципно, нямах никакъв проблем с фокусната и диафрагмената гривна, макар да са с минимално оребряване. Мисля, обаче, че би съществувал известен проблем при зимни снимки с ръкавици, освен ако не сте със специални фото ръкавици със силиконови перли по дланта и пръстите.
Споменах предимствата при употреба на видео, но пак ще спомена за тези, които не са гледали клипа по-горе.
Еднаквият диаметър на обективите от серията Loxia позволява бърза смяна на обективите без пренастройка на „фолоу фокус” системата, като е необходимо да имате само точния зъбен адаптер.
Обективът е влаго и прахо защитен, и със здрав гумен пръстен за допълнителна защита, от който вече се оплаках.
Фокусът е изключително плавен и ходът му е до 90 градуса, т. е. относително къс. Това е нормално, все пак говорим за 21-милиметров обектив с ъглов обхват от 81 градуса по хоризонтала (нарочно не споменавам маркетингово предпочитания ъгъл по диагонал, който е по-голям).
Фокусирането с последен модел от 7-ма или 9-та серия на Sony е изключително лесно. Може да разчитате на функцията “peaking” или на лупата, която увеличава част от екрана (съществува опция за избор) и да фокусирате прецизно.
В обективите от серия Loxia е внедрена електроника, която си „говори” с камерата в момента, в който пипнете фокусния ринг.
Електронният визьор на Sony A7r Mk III, с който снимах, е толкова добър, че при добра настройка на диоптрината (съветвам и вие да я настроите добре), се фокусира лесно и без ръчнофокусни асистенти. Да, когато има достатъчно светлина, а като се стъмни – активирам „peaking”-a.
Zeiss Loxia 21mm f/2.8 разполага с метрична скала и с така полезната скала за дълбочина на рязкост. Логично, при широките обективи тя е доста широка и на практика, ако изберем диафрагма 16, то всичко в интервала от метър до безкрайност ще е на фокус. Накратко, няма да се налага да фокусирате, а направо стреляте.
По същия начин може да се ориентирате и за останалите стойности на диафрагмите и разстоянието, на което снимате.
Оптична схема – Zeiss Loxia 21mm f/2.8 е класически „Diastagon”. Макар и да е създадена за огледални камери, тук обективът е преправен, така че оптичната схема да пасва на „безогледалки“, известни с по-късата си отсечка.
Обективът има 11 оптични елементи в 9 групи, като от тях 4 са специални и един – асферичен елемент. Покритие на лещите – T*.
Категорично мога да кажа, че качеството на оптичната схема е на много високо ниво. Според тестовите снимки на тестова скала 12233 се вижда почти идентична острота както в центъра, така и в краищата на кадъра, може би с лек компромис на диафрагма 2.8.
Може да разгледате галерията:
Почти не се забелязват хроматични аберации, както и дисторзия. Единствено има леко винетиране на максимална диафрагма, но досега честно казано не съм попадал на обектив, който да не винетира на максимална диафрагма.
Най-добрите работни диафрагми са в диапазона от 5.6 до 11. При диафрагма 22 започва да се наблюдава лека дифракция на светлина и оттам – намаляване на общата рязкост.
В галерията има доста снимки с дифракция, просто защото обичам да имам слънце с лъчи в кадъра, но установих, че на диафрагма 16 отново се получава слънце с лъчи, без да изпадам в дифракцията на 22. Във видеото по-горе вече споменах защо.
В Adobe Photoshop и Lightroom има профил за корекция на обектива. Аз снимам в RAW и предпочитам да се доверя на профила на Adobe, отколкото на този в камерата, с която снимам.
Дефокус и боке.
Zeiss Loxia 21mm f/2.8 е широк обектив и точно дефокусът не е най-силната му страна. Разбира се, при снимане на близки обекти все пак се получава много приятно дефокусиране, а и типичното за Zeiss кръгово боке по целия кадър (стига да има подходящия заден план).
Обективът е идеален както за пейзажи, така и за архитектура или интериори, поради перфектната му коригираност и липса на дисторзия.
Създаден е да покрива пълноразмерни матрици и е чиста загуба да се използва на по-малките APS-C матрици.
Макар и само 21-милиметров, Zeiss Loxia притежава максимално оптично качество от край до край и мисля, че по тази причина би допаднал и на астрофотографите.
Накрая ще добавя още нещо. Снимките в галерията са примерни и не съм имал време да търся перфектния кадър с „уау ефект”. Често подлагам обектива на екстремно влияние на слънцето, нещо, което 99% от фотографите няма да направят. Правя го с цел да видя характеристиките. Понякога се случва слънцето да предизвика вътрешни отражения между матрицата и задния оптичен елемент, което е напълно нормално с оглед на толкова късата отсечка.
Честно казано, макар и дефектна, получената снимка за мен е с най-голям художествен ефект между всички останали, които направих, но както споменах – кефя се да снимам слънце с лъчи, а тук успях да го постигна 4 пъти.
Няма да изреждам технически характеристики – има ги на официалния сайт на Zeiss. Пускам няколко снимки от пробите, които направих с Zeiss Loxia 21mm f/2.8, а следващата среща ще е за Zeiss Loxia 25mm f/2.4.
