Днес ще погледнем на фотографията не толкова професионално както обикновено, а по-скоро като на изкуство, което се опитва да ни отдалечи от ежедневните ни проблеми и ангажименти. Всъщност такава каквато трябва да бъде винаги. Знам как работят професионалистите, но на мен винаги ми е бил интересен погледа на хората, за които фотографията е начин да се разтовариш. Да останеш на саме със себе си и нещо което те вдъхновява.
Днешният ни гост е един от тези хора. Тодор Трамбабов е от Смолян, по професия хирург. Професионалист в една от най-отговорните и хуманни професии, който ще отговори на въпроса “Какво е общото между фотографията и медицината?”
1. Кога и как започна да снимаш? – Винаги съм усещал желанието да снимам и да споделям света видян през моите очи. Всъщност започнах снимам по интензивно след като завърших университета. Тоест от десетина години. Вдъхнови ме един мои приятел от студентските години Георги Димитров – joresta
2. Какво един лекар намира във фотографията и как съчетаваш двете? За мен фотографията е отдушника и основното нещо с което се разтоварвам от напрегнатото ежедневие и стрес в което се намирам. Снимам във всяко свободно време, предимно през уикендите и когато съм някъде на почивка.
3. Как си представяш най-хубавата снимка? Как си представям най- хубавата снимка? Хм,никога не съм се замислял как би изглеждала. Не мисля, че може да е една, но със сигурност е такава която ще те накара да настръхнеш!
Нещо силно, може би черно бял портрет с перфектна светлина и много драма в погледа.
4. Има ли автори които те вдъхновяват и от които се учиш – Вдъхновяват ме и се уча от много фотографи.Имам любими български като Диляна Гергова, Елена Карагьозова, Илко Александров и много други. Харесвам руските фотографи като Алексей Колобов, Юри Пустовой, Юлия Петрова.
5. Какво те вдъхновява и имаш ли любим жанр? Винаги ме е вдъхновявала заобикалящата ме красота и винаги съм се опитвал да виждам само нея. В работата си виждам постоянно страданието на хората и може би като резултат на някакво бягство от това предпочитам да снимам красотата. Независимо дали ще е прекрасен изгрев или залез,мъгла или какъвто и да е пейзаж.
Харесвам макро фотографията за която последно време отделям все по малко време.
Най-много ме влече портрета и ако успея да му вдъхна душа се чувствам най-доволен.
