Един от най-добрите ни модни и рекламни фотографи и оператори, Темелко Темелков, e възпитаник на НАТФИЗ и снима за редица престижни модни издания като Elle, Harper’s Bazaar, Glamour, EVA, Moda, Max, Amica. Борави с лекота не само с фотографската си камера, но е автор и на много рекламни и музикални видеоклипове. Не мога да подмина и факта, че е носител на награди за модна фотография. Зад тази бляскава биография обаче, се крие един изключително земен и артистичен човек, с който ми беше удоволствие да изпия чаша кафе и да си поговоря не само за професионалната част на фотографията, но и за радостта от снимането.
1. Защо фотография?
В началото ми беше любопитно как стават снимките и си купих книга за фотография. После се сдобих с фотоапарат и започнах да снимам всичко. Научих се да си проявявам филмите, да копирам снимки и се оказа, че фотографията се превръща в голяма страст за мен. С времето открих, че мога да изразявам себе си чрез снимките, да предавам усещания, настроения… После започнах и да изкарвам пари от снимане и така хобито ми се превърна в професия. Снимането ми носи голямо удоволствие и се радвам, че се занимавам професионално с работа, която харесвам.
2. Какво би предпочел – Модна или рекламна фотография? Коя има място у нас?
И двете – в снимането на мода има място за повече фантазия, повече свобода, а в снимането на реклама има повече прецизност и повече пари. И модната и рекламната фотография са изключително комерсиални и имат една и съща функция – да продават. Аз харесвам да снимам хора. Интересно ми е да общувам и опитвам да вниквам в тях. Винаги си мисля как мога да снимам някого, как мога да го покажа по начин, по който само аз го виждам. Това ме насочи към модната фотография, където имам възможност да режисирам снимките, заедно с модела и стилиста правим снимки, които да носят някакво послание, в които има някаква игра. В рекламата обикновено агенциите и арт директорите са преминали през дълъг процес и са представили на клиента някаква концепция, която е предварително одобрена и фотографът трябва просто да я изпълни максимално добре. Това също е предизвикателство за мен, защото опитвам да пресъздам една идея през моя поглед, което понякога е много трудно.
3. Има ли рецепта за успех?
Мисля, че няма рецепта. Един фотограф е толкова добър, колкото са последните му снимки. Това е много конкурентна работа, в която освен чисто фотографските умения, голяма роля играе и начина по който общуваш с хората, начина по който се представяш, клиентите за които работиш… Мисля, че най-важните условия за успех са постоянно да се полагат много усилия в работата и да се развива собствен стил. Всеки фотограф има уникално виждане и ако го развие и следва, ще бъде лесно за другите да разпознават стилът му и ако го харесват да му поръчват снимки. Талантът също е от значение, но без упорита работа и най-големия талант не стига.
4. В предишни срещи с теб си споделял за любовта си към черно-бялата фотография. Каква магия се крие там?
Аз много харесвам по-старата фотография, черно-белите снимки за спомен от детството, големите фотографии на старите майстори. Първите снимки, които правих бяха черно-бели и винаги в тях съм намирал голям чар. Мисля, че това е въпрос на усещане към сюжета. Има неща, които просто не стават ако няма цвят, но има и снимки, които ако са цветни няма да имат и десет процента от силата, която им дава черно-бялото.
5. Какво и липсва на българската фотография?
Труден въпрос. Може би един критик ще даде много по-смислен отговор. Мисля, че у нас мащаба на всичко е по-малък и също и на фотографията. Нямаме толкова големи звезди, толкова значими брандове. Пазарът на комерсиална фотография също е малък и за съжаление пълен с нелоялна конкуренция.
6. Големите имена често оставят загадки в снимките си.. каква е твоята?
Не съм мислил по този въпрос. Не зная дали има загадки в моите снимки.
7. Каква би била снимката която те описва най-добре?
Вероятно голяма снимка с нещо малко вътре – примерно морски пейзаж с кораб, който е толкова далече на хоризонта, че прилича на точка.
https://www.temelkotemelkov.com/
Определено черно-бялата фотография играе изключително важна роля, при представянето на портретната фотография в близък план – това засилва емоциите и социалния характер… Не случайно повечето фотографи предпочитат предимствата и качествата на черно-бялата портретна фотография – тя запазва класическия изчистен персонаж, както и това, че отстранява „тежестта“ на цветните фонове, които намаляват в пъти повече т.нар. цветен хаос, който не може да бъде избегнат при цветната фотография – но тя си има и своите предимства и качества, които разбира се не трябва да се подценяват. Според мен класиците на фотографията с години на пред ще оценяват и обичат черно-бялата фотография…