Tamron 90mm f2.8 DI III Macro VXD – оптически превъзходен

Tamron 90mm f2.8 DI III Macro VXD се появи миналата седмица по магазините, а аз успях да се уредя с една бройка за тест, преди да замине в ръцете на колега. Нямам идея защо се затутках толкова при обявяването и не си го поръчах веднага, но сега съм в листа на чакащите, та моята бройка ще дойде по-късно и като се замисля, може честичко да пребивава на оранжевия звяр.

Този обектив отразява актуалните тенденции да съчетава две добри функции – макро и портретен такъв. Имах време технически да го пробвам като макро, но липсата на свободна персона, която да застане пред обектива за портрети, не намерих за краткото време, което имах.

Мисля хитро да оставя неща по портретите в ръцете на някой по-умел фотограф, а после да добавя това, което е сътворил към статията. Накратко сега е нещо като първи поглед, с опция за допълнение, след някой друг месец.

По спомен това е първи специално създаден за безогледални фотокамери макро обектив на Tamron. Последната DSLR версия, мисля бе представена през „далечната“ вече 2016 година, а аз дори не съм писал за нея, а за още по-предходната версия от 2012-та година. От 2018 година вече Nikon и Canon имат сериозни безогледалки (добре, че бяха Sony да разбута мастодонтите) и ето 6 години се очакваше да излезе заместник на DLSR версията.

Освен това е първият въобще обектив на японската марка, който е с 12 ламелна диафрагма. В добавка и сенник с подвижно прозорче за лесна употреба на поляризаторен филтър.

Променяйки традициите във Photo Cafe по-голяма част от ревюто е във видео частта, която следва. Не е къса, около 24 минути. Нещо като за гранде лате или Ариана Гранде – тоест голяма бира Ариана… може и по-хубава разбира се.

Гледайте аз отивам да щракна някоя снимка за музея на кафето и се връщам след края.

Добре дошли отново. Отново парад на лапсусите, ама какво да се прави мисълта ми е две пресечки пред устата. Явно съм бил италианец в предходния живот, но съм се отпуснал и не мога да говоря толкова бързо.

Говорейки за фокална равнина имах предвид тази в камерата, не на обектива. Не е фатално, но пък някой фен може да ме засече и дръпне кукичката…

Доста неща споменах във видеото. Видя се предполагам, колко качествен оптически е Tamron 90mm f2.8 DI III Macro VXD и какво хубаво боке на търкалета прави. 12 ламелната диафрагма е брутална просто.

Ще пусна тук отсечките от скалата, която снимам в студиото, макар на видеото мисля ясно се видяха нещата. Както винаги те са без никакви корекции от редактиращата програма.

Освен това още някои добавки като разликата да използваш (focus shift – отместване на фокус) и при максимално затваряне на диафрагма. Преди това няколко думи за:

Фокус

Бих го разделил на две части: в макро режим и в стандартен режим. В макро режим е, когато снимате под 70 сантиметра до минималния фокус от 23 сантиметра. Тогава фокусът е малко по-бавен, защото ходът е много голям. Възможно е да се излъже и да започне да „хънти“. Това е болест на всеки един макро обектив който съм използвал независимо колко добра е камерата на която е закачен. Затова са и ограничителите на фокусиране и е добра идея да ги ползвате активно.

Когато снимам макро в студиото предпочитам да използвам ръчен фокус и функцията „пийкинг“. Гривната за ръчния фокус е голяма и много плавно се наглася фокус с нея. В случаите в които използвам отместване на фокуса, там няма как да не използвам автоматичен фокус. Тогава избирам “pin” фокуса на Nikon. Той е по-бавен но и възможно най прецизния.

Когато се снимат обекти в интервала над 70 см до безкрайност фокусът е много пъргав, както би се очаквало от съвременен обектив. За тестовете използвах оранжевия звяр – Nikon Zf и съм доволен от скоростта на фокусиране.

Време е за едно сериозно мрънкане от моя страна. Липсва фокусната скала каквато имаше в DSLR предшествениците. За макро обектив е важно да я има, защото ми дава ориентир на какво разстояние съм приблизително от снимания обект. Поне аз така съм свикнал да работя. Ок, да снимам с безогледалка на Canon във визьора бих виждал приблизителна метрична скала, но при Nikon тази скала се появява само като пипна гривната да фокусирам ръчно и то… е по-скоро информативна, отколкото сериозно използваема.

Липсата на метрична скала може да позволява да спадне цената на обектива, но поне за мен е екстра, от която не трябва да се лишава сериозно снимащия фотограф.

Стабилизация

При Tamron 90mm f2.8 DI III Macro VXD, както е видно от името няма оптична стабилизация. Разчита се само на матричната такава в камерите на които би се закачил. Да, някои камери е възможно да нямат матрична стабилизация и това е малко лоша новина. Защо няма оптична стабилизация? Като мина някой ден към развойният отдел на Tamron, обещавам да попитам. В случая с Nikon Zf нямах проблеми на 1/8 сек от ръка, което мисля е ок.

Когато работите със статив задължително изключвайте стабилизацията. Вижда се как тя се мъчи да компенсира като въртите наляво-надясно камерата.

Tamron 90mm f2.8 DI III Macro VXD

На този етап ще радва потребителите на Nikon Z байонет и тези на Sony FE. Има корекция (макар почти да няма нужда от нея) в програмите за обработка на Adobe. Превъзходен като оптични показатели. Влаго и прахо защитен, какъвто трябва да е обектив за професионални цели. Бърз фокус, 12 ламелна диафрагма създаваща закръглено боке дори и на диафрагма 11. Честно казано освен липсата на фокусна скала… май няма за какво друго да се хвана.

Надявам се скоро да допълня статията и със серия портретни снимки, а до тогава доснимане.