Tamron 70-180mm f/2.8 Di III VXD е последният представител на Tamron троицата, предназначена за безогледални фотокамери Sony на EF байонет, тоест покриващи 35 милиметров стандарт размер на сензора.
Tamron 70-180mm f/2.8 Di III VXD (модел A056) е среден телефокусен модел с максимална диафрагма 2.8 по цялата дължина и перфектно допълва предходните Tamron 17-28mm f/2.8 Di III RXD и Tamron 28-75mm f/2.8 Di III RXD. Сега потребителите на фотокамери Sony от серията: A1, А7 и А9 ще разполагат с леки светлосилни обективи в диапазон 17 до 180 милиметра. Разбира се този обектив може да се използва и на моделите с APS-C матрица, но ще трябва да се приложи съответно и фактор х1.5 за да се при равни към визията на големия сензор.
Появи се преди около 6-7 месеца и трябваше да поизчакам доста докато се доредя до свободна бройка. Имах няколко дни на разположение и много лошо време за съжаление и понеже бях на вълна пейзажи заради тестване успоредно с един друг обектив, то и с Tamron 70-180mm f/2.8 Di III VXD поснимах доста пейзажи.
Аз съм малко срамежлив като фотограф, не обичам много да снимам хора особено непознати на улицата и често се възползвам, когато имам по-дълга оптика да снимам леко папарашки. Този път не съм, снимах познати хора, но пак без да ги предупредя.
Да започнем с:
Дизайн
Вече бих казал класически Tamron, който може да се открие както в новите модели за DSLR, така и в тези за безогледалните фотокамери. Дизайнът им е разпознаваем, отчасти минималистичен. Гривните за управление на вариото (наистина гривната е огромна) и фокуса са с хубави гумени пръстени, които са еднакво удобни за работа с голи и ръце и в студ с ръкавици, дори и с доста дебели ръкавици.
Корпусът е пластмасов с матов завършек. От една страна това олекотява обектива. От друга страна съм забелязал, този матов завършек прави обектива хм… как да го кажа… по-лесно сякаш добива захабен вид. Не влияе по никакъв начин на здравината, все пак той е с висока защита от влага и прах, но просто ми се щеше да е някак по-устойчив на повърхностно надраскване.
Обективът е лек, компактен с размери от 149 mm дължина и 81 mm диаметър и с тегло едва 810 грама. Има резба за поставяне на филтри 67 милиметра, както при останалите обективи от серията, позволяващо използването на един тип филтри като размер, а малкият размер на филтрите спестява допълнително средства.
Сенникът е дълбок и е тип лале. Харесва ми този лек акцент чисто естетически. В повечето случаи на дългите обективи сенника е като отрязано парче пвц тръба.
Концепцията на обектива при зумиране е да се разгъва и увеличава размера си. Затова и има копче за заключване, когато просто го носите заедно с камерата окачен на рамо – да предотврати неволно саморазгъване. Принципно вариото е стегнато и по-скоро би започнало да се проявява този ефект на саморазгъване след доста сериозна употреба.
Компактността и лекотата на обектива са факторът, който е бил решаващ Tamron 70-180mm f/2.8 Di III VXD да няма пета за статив заедно с въртяща се гривна. Погледне пак размерите по-горе и ще се убедите сами, а аз за себе си се убедих от личен опит. Така или иначе конструктивно не е и останало място за тази екстра.
Липсва превключвател за управление на фокуса. Това го отчитам като недостатък, защото все пак често снимам на 100% ръчен фокус, а тук трябва да ровя в менюто на камерата за да превключа. Нямаше да е лошо да има и един функционален бутон, но го казвам от моята камбанария.
Оптика
Оптичната конструкция на Tamron 70-180mm f/2.8 Di III VXD се състои от 19 елемента подредени в 14 групи и включва специални оптични елементи: 6 XLD (Екстра Ниска Дисперсия), един LD (Ниска Дисперсия) и три GM (стъклени формовани асферикални), които допринасят за цялостното добро представяне при създаването на изображенията.
Челният елемент, или предната леща както му казваме е с флуоритно покритие, за да предпазва от натрупване на мръсотия и по-лесно да се изчисти, ако се появи такава.
Оптично качество
Хроматични аберации има видими, но са доста тънки и видими само при силен контраст. По-видима е дисторзията и то колкото и да е учудващо в дългия край. Установих, че обективът е по-качествен към 70-те си милиметра от колкото към 180-те милиметра. В широкия край имаме почти незабележими хроматични аберации, средно винетиране на максимална диафрагма (средно – около ½ диафрагма разлика с центъра) и лека дисторзия тип буренце. На 180 милиметра имаме по-силно изразено винетиране (2/3 диафрагма) по-забележими хроматични аберации и видимо изразена дисторзия тип възглавничка.
Добрата новина е, че тези, които снимат в JPEG могат да получен много добре коригирано изображение още в самата камера или ако предпочитате RAW и обработвате с Photoshop / LR то профила на Adobe е много добър и коригира почти перфектно изброените по-горе недостатъци. Горещо препоръчвам използването на профила.
Единственото, което не може да се коригира е рязкостта по целия кадър. Може да видите на тестовите снимки, които са 100% отсечки от пълен кадър без включен профил и каквото и да е друго коригиране и изостряне, че разликата между центъра и краищата на максимална диафрагма 2.8 са малки, освен в екстремния край, където има леко замазване на детайла.
При диафрагма 5.6 до максималната 22 имаме еднаквост на целия кадър по целия диапазон на обектива. всъщност може би до 16 диафрагма, защото на 22 започвам да забелязвам лека дифракция на светлина.
Тъй като почти никога сюжетно важната част не е съвсем в ъгъла на кадъра, смятам, че на 2.8 е напълно използваем за работа, но пак повтарям използвайте профила на конвертиращият софтуер.
Фокус
Tamron 70-180mm f/2.8 Di III VXD използва ново разработения линеен механизъм за фокусиране на АФ мотора тип VXD (Voice-coil eXtreme-torque Drive), който е по-тих и бърз от всякога. Това е първи обектив на Tamron, който използва такъв тип мотори.
Не е само това. Тук имаме едновременно използване на два VXD мотора чрез електронно управление, благодарение на които имаме намалено фокусно “дишане” и точен фокус независимо дали обектите които фокусираме са на близо, или са отдалечени.
Има значение и типа камера която се използва. Определено с по-нови модели фокуса е по-бърз. Не казвам по-точен, защото е точен и със стари модели. Просто сравнявах между Sony A7 II и Sony A7 III като с втория усещах определено фокуса по-пъргав.
Не би трябвало да има логика с оглед, че моторите са в обектива… единствено батерията да дава по-голяма задвижваща мощност… Споделям усещане.
Фокуса по лице и око също е по-добър при по новия (то след като излезе Sony A7 IV… вече не е много нов) модел бе по-добро. Забелязах, че улавяше окото дори и през доста силни очила пред него.
Не знам дали видео оператор би използвал толкова дълъг обектив, но няма да има проблем с шум от мотора, а и както споменах има доста намалени “дишане”.
Споменах за липсваш превключвател на фокуса, но обектива си поддържа едновременен автоматичен и ръчен фокус (DMF) който се настройва от камерата. Натискате на полуспусък и след като камерата фокусира, без да отпускате спусъка може да дофокусирате, или генерално преместите фокуса на ръка като в този момент се активира пийкинга, за да ви подпомогне максимално.
Нещото, което не ми харесва, че това, че гривната за фокусиране е близо до камерата. Това е лично усещане, защото аз съм свикнал да държа обектива в редната част, като снимам, за по-голяма стабилност. Щях да съм по-щастлив, ако там е и гривната за фокус, някак щеше да ми е по-удобно.
Стабилизация и диафрагма
Tamron 70-180mm f/2.8 Di III VXD не е стабилизиран. Камерите за които е предназначен имат матрична стабилизация. Принципно е добра идея обективи с такава дължина да имат собствена оптична стабилизация. В един момент тя би могла да се комбинира с матричната в камерата и да се получи ръка статив, както се казва.
Диафрагмата е от 9 заоблени ламела. Това си е тенденция в съвременните обективи. Обектива обаче не впечатлява с ефектно боке. Кръгчетата са неравномерни, на моменти тип лучени, а към краищата се компресират като елипси по-скоро. Има добър дефокус от друга страна с плавно размазване на задния план, което добре отделя снимания обект особено, като сте на 180 мм позиция.
Работа
Не съм попадал до сега на толкова лек и компактен и същевременно с така светлосила обектив. В най-малкия модел раница на Peak Design, която е едва 15 литра спокойно влизат цялата троица на Tamron + Sony A7… модел. Освен добър репортажен установих, че е добър пейзажен с доста приятно цветопредаване.
Харесва ми, че гривната за вариото е голяма и ми позволява ръката ми да е по-изнесена напред за по-голяма стабилност. Не на последно място доста бюджетен е за това, което дава като възможности. Да има тук там някои несъвършенства, но цялата троица е подходяща, както за напреднали любители, така и за професионалисти, които искат да ограничат теглото на техниката в чантата си.
