Tamron 28-75mm F/2.8 Di III RXD

Tamron 28-75mm F/2.8 Di III RXD е първият обектив от замислената “света троица” на японския производител, предназначена за безогледалните фотокамери на Sony с лайка формат сензор.

Малко късно дойде при нас, но за съжаление в “Кафето” нямахме до сега камера на Sony за тестване на оптика.

Обективът се появи през 2018 година и веднага предизвика сериозен интерес първо като съотношение цена светлосила, после и като оптични качества и е предпочитан както от професионални фотографи, така и от любители снимащи със Sony безогледалки.

Дизайнът е добре познатият от последните 2-3 години на Tamron и се разпознава по специфичният сребрист пръстен между обектива и байонета.

Tamron 28-75mm F/2.8 Di III RXD е универсален обектив покриващ диапазона 28 до 75 милиметра с постоянна светлосила по цялата дължина от 2.8

Изключително компактен е за тази светлосила и диапазон, което всъщност е водещо предимство на цялата серия обективи, в която влизат 17-28 и 75-180 всички на 2.8.

Лекотата на обектива се дължи и на факта, че корпусът е изграден от поликарботнатна пластмаса. Да, не е както някои топ обективи от магнезиева сплав, но въпреки това е достатъчно здрав и със защита от прах и влага. С времето могат да се забележат следи от захабяване при сериозна употреба, но поне за сега от познатите, които използват този обектив не съм чул оплакване за механични проблеми.

Байонетът е метален, с гумен уплътнител по краищата за максимално предпазване от навлизане на прах към матрицата.

При използване на вариото се променя дължината на обектива, но това е валидно за всички обективи от този тип, независимо от марката. Няма опция за допълнително сгъване, с цел по-голяма компактност, както и няма заключваща система, предпазваща от разгъване при пренасяне.

Сенникът е от тип “лале” и за съжаление е от модерната тенденция възприета от всички производители да е малък и закачен на байонет около предният оптичен елемент. Харесвам старата система сенници където те бяха дълбоки и определено пазеха по-добре обектива особено при динамична работа.

Максимална диафрагма – 2.8 по цялата дължина като ламелите на диафрагмата са 9 и са от заоблен тип. Това позволява запазването на боке ефекта и при стойности 5.6, а нечетният брой позволява появата на много лъчи когато се снима на свита диафрагма срещу точков светлинен източник.

Макар на 2.8 диафрагма, Tamron 28-75mm F/2.8 Di III RXD е така конструиран, че резбата за закрепване на филтър е едва 67 милиметра.

Оптичната му схема се състои 15 стъклени елемента, събрани в 12 групи като от тях имаме: един формован асферичен, един хибриден асферичен, един с ниска дисперерсия (LD) и един много ниска дисперсия (XLD).

Оптически като острота се държи добре и на максимална диафрагма като разликата от центъра до краищата е минимална. Всъщност на 28 милиметра рязкостта е малко по-добра сравнено на 75 милиметра.

Винетира видимо при максимална диафрагма, като се усеща дори на 4 и 5.6 стойности, след това намалява.

Наблюдава се дисторзия при 28 и при 75 милиметра, като в широкия край е тип буре, а в тесния – възглавничка.

Хроматичните аберации също са минимални и могат да се чистят, както в камерата, така и с профил в Adobe Photoshop, или Adobe Lightroom.

Добре е да се използват профилите, защото те коригират много добре всички оптични проблеми изброени по-горе. Може да видите на сравнителните кадри.

Разликите с корекция и без корекция при 28 милиметра

Разликите с корекция и без корекция при 75 милиметра

28 милиметра

75 милиметра

Макар да не е изявен bokeh трепач, то Tamron 28-75mm F/2.8 Di III RXD може да ви предложи търкълца при подходящ бекграунд. Не бих казал, че е кремообразно, а по-скоро остричко – аз харесвам точно острите търкълца. Не винаги се виждат в смисъл миниатюрни са. По-горе споменах, че закръглеността на бокето се запазва до диафрагма 5.6 заради заоблените ламели.

Покрай карантината, не мога да снимам портрети, но мисля в диапазона 75 милиметра и на 2.8 може да направи приятен портрет.

Tamron 28-75mm F/2.8 Di III RXD фокусира тихо и пъргаво, но на моменти забелязвам, че има склонност към “хънтене”. Уточнявам, че тестовата ми камера е Sony А7 Mark II, а при новите поколения знам, че Sony дигнаха нивото на АФ системата.

Да си призная поотвикнал съм малко универсалният ми обектив да е 28-75, последните 20 години снимам с 24-70 и понеже съм фен на широчкото малко ми липсва зрителният ъгъл на 24-те милиметра.

Все пак наличието на завършената серия във фотографската ви чанта хем няма да тежи много, хем ще имате обхват от 17 до 180 милиметра с много добро качество.

Sony A7 серията е сред най-компактните от всички безогледалки с лайка формат матрица и със закачен Tamron 28-75mm F/2.8 Di III RXD се получава компактна система с професионална светлосила.

Политиката на Sony за “отворени” врати към трети разработчици позволяват обективите, които се правят да имат пълна съвместимост с камерата включително и с опции като корекция на оптични грешки (дисторзия, винетиране, хроматични аберации) вътре в самата камера и DMF фокус.

Не ми харесва това, че за да се олекоти като тегло и като цена, липсва метрична скала, която да ме ориентира на какво разстояние от обекта снимам. Често снимам от минимално фокусно разстояние и се ориентирам по матричната скала, та…

Пускам малко технически данни и няколко снимки и да видим 17-28 или 75-180 ще е следващият от светата тамроница за Sony.