Ще ми се да кажа, че появата на Tamron 24-70mm f/2.8 Di VC USD изненада всички с появата си, но… по-скоро появата му бе естествено предвидим ход на японската фирма. Едва ли някой си е мислил, че Tamron, ще седят със скръстени ръце и няма да атакуват пазара на камери с пълноразмерни матрици (35 mm стандарт). Едва ли е и изненада, че Tamron 24-70mm f/2.8 Di VC USD е всъщност първият професионален светлосилен стандартен варио обектив с вградена оптична стабилизация. Tamron хвърлиха доста усилия в създаването на надеждна оптична стабилизация и почти всеки нов обектив, който изкарват е оборудвана с нея.
Преди години, когато се занимавах активно със снимане на сватби, честно казано си ми липсваше стабилизираният 24-70. Не толкова, защото исках да снимам на по-бавна скорост. При динамичното сватбено (или то си е направо репортажно) снимане в продължение на часове с тежка профи фото камера, няма как да не настъпи умора, от която да не ти се разтреперят ръцете. За да си подсигуря стабилни снимки трябваше да не слизам под 1/60 sec. а в тъмен ресторант или църква това понякога е проблем заради по-високото ISO което трябва да избера. Това разбира се е моя теза и не искам да влизам в спорове с колеги.
Когато ми дадоха да пробвам Tamron 24-70mm f/2.8 Di VC USD се оказа, че е по времето на международния сватбен форум и ето, че в продължение на 3 дни усилено се занимавах с репортажно снимане в една доста тъмна зала. Накратко имах перфектното време и място за тест.
Като за начало да започна с малко техническа информация.
Tamron 24-70mm f/2.8 Di VC USD
Солиден, здраво изработен – тежи си на мястото с почти 900 грама. Първоначално може да ви се стори малко стегнат (ако се опитвате да го въртите, без да е поставен на камера), но поставен на камерата всъщност усещате колко плавно и прецизно се движи вариото. От Tamron са се застраховали и са сложили заключващ механизъм, ако случайно след много годишно използване механизмите на вариото се разхлабят и то започне да се саморазгъва. За сега не усещам да има нужда от такова заключване.
Гривната за управление на вариото е направо огромна и заема може би ½ от целия обектив. Изключително удобна с перфектен гумен пръстен (лесен за смяна, като се захаби) намира се в предната част на обектива, а за мен, който е свикнал да си държи ръката в предната част е една червена точка.
Гривната за управление на фокуса от своя страна е доста по-тънка от тази за вариото и е разположена близо до тялото на фотокамерата. Като цяло това води до малко по-неудобно ръчно фокусиране за разлика от аналогичните обективи на другите марки където разположението е обратното (фокусната гривна е най-отпред и е по-широка). Въпрос на свикване както се казва. Като профи обектив не е спестена и скалата с разстояния за тези които искат да се ориентират горе долу къде се намира сниманият обект.
Откривам налични селектори за включване/изключване на автофокуса, както и такъв отговарящ за същото, но за стабилизацията.
Накрая свалям предната капачка на обектива и чета: Фи – 82 mm – тоест може да закачите филтър с размер 82 mm (за предпочитане слим версия, за да се предпазите от случайно винетиране при 24 mm).
Погледнат от вън може би това е всичко… а да… сенник тип лале закрепящ се на байонет в предната част на обектива и разбира се уплътняващ гумен пръстен от към байонета.
Погледнат от вътре:
Голямо количество стъклария… така де лещи – 17 на брой подредени в 12 групи от тях доста специално обработени с различни покрития (долу в таблицата).
Заоблени ламели на диафрагмата – 9 на брой за постигане на приятно боке дори и на по-затворена диафрагма.
Стабилизираща оптична система, предлагаща до 4 стопа компенсация.
Ултрасоник мотор за бърз и безшумен фокус.
А иначе името – Tamron 24-70mm f/2.8 Di VC USD – покрива пълноразмерни матрици тип 35 mm стандарт. За DSLR фотокамери. Може да се постави и на камери с APS-C размер на матрицата, но трябва да се съобразите с фактора на изрязване (1.5 или 1.6 в зависимост от модела камера) оптично стабилизиран за версиите Canon и Nikon, но без стабилизация на версията на Sony А байонет. Максимална светлосила 2.8 от край до край. Ултрасоник мотор. Май това се получава като разкодирам всички символи в името.
Как се снима с обектива.
Имах на разположение Canon 1Dx. Тъй като в “Дигитална лаборатория Фото Кафе” си имаме система за тестване на фокуса, то първото, което направих е да настроя обектива да работи максимално добре с тялото.
В студийни условия и при тестването, забелязвам, че фокусът е доста стабилен и постоянен. Имам леко усещане като да е с една идея по-бавен сравнено с 24-70/2.8 – 2 ра версия на Canon. При снимане на репортаж също усещах това леко забавяне. За сметка на това не ми се случи нито веднъж да имам “хънтене” или тотално сгрешен фокус. Натискаш спусъка и камерата с обектива фокусират директно без да се колебаят със някоя и друга стъпка напред-назад.
Стабилизацията ми позволи да снимам спокойно от ръка при 1/30 sec. Можеше и още, но все пак снимах движещи се хора а те нямаха никакво желание да ми съдействат и да се движат бавно, много бавно за да снимам на скорости под 1/30 sec. (това с леко намигване).
Как е оптически? Бих казал много добре. При екстремен контраст се забелязват класически хроматични аберации, но много срамежливи – колкото да не е без хич. На диафрагма 2.8 се забелязва известно “омекване” на краищата, но честно трябва много да се “вталясам” за да му обърна внимание. Като се замисля омекването е в екстремните краища, централната част на кадъра си е рязка и качествена. При диафрагма 4 и нагоре вече има острота по целия кадър и така до диафрагма 16. При диафрагма 22 започва да се забелязва наличие на дифракция, която се отразява в остротата на целия кадър и той е по-мек сравнено с кадър на 2.8 затова избягвайте минималната 22 диафрагма (освен ако не гоните нарочен ефект от дифракция на светлина).
Освен лекото “омекване” при максимална 2.8 се наблюдава затъмнение на краищата – винетиране. Степента на затъмнение сравнено с центъра достига до 1 стоп разлика, но заема изключително малка площ сравнено с останалата част на кадъра. Този проблем се коригира лесно, ако снимате в RAW и обработвате своите снимки с Adobe Lightroom или Adobe Photoshop, за които знам, че имат мощен набор от профили за конкретни модели обективи. Tamron 24-70mm f/2.8 Di VC USD не прави изключение. Освен винетиране, коригира хроматични аберации (почти на 100%) както и леката дисторзия (тип буре) при снимки на 24 mm позиция. Профилът, който са направили в лабораториите на Adobe е перфектен. Даже го има в отделни версии за Canon и Nikon. Вметвам и една лека забележка: обърнете внимание, като използвате профилирането, защото роу конверторите на Adobe бъркат Tamron 24-70mm f/2.8 Di VC USD с аналогичен на конкурента марка… нямам идея защо се получава, но за днешна дата (13.04.15) това е лек бъг, който предполагам в бъдеще ще се коригира. Винетирането изчезва напълно при диафрагма 5.6 в комплект и с хроматичната аберация. Най-добре обектива се държи при диафрагма 8 – горе долу на толкова се стремя да снимам когато съм си в студиото.
Така. Още едно предимство на Tamron 24-70mm f/2.8 Di VC USD – стабилизацията. Да, говорихме за нея. Сега идеята ми е за видео операторите снимащи видео с DSLR фотокамери. Стабилизиращата система обира добре леките потрепвания, когато се снима от ръка. Почти недоловимо тиха е и не би попречила на външен микрофон. В този ред на мисли ще споделя, че АФ моторът е малко по-шумен от този на стабилизиращата система, но това е проблем само ако решите да използвате вграденият в камерата микрофон за запис.
Като общо: Tamron 24-70mm f/2.8 Di VC USD е много добър избор за напреднали любители или професионални фотографи. Бюджетно добър, оптически без забележки, може би идея по-бавен фокус, но пък неоценим коз – оптична стабилизация. За времето когато го тествах в наистина реални условия, мога да кажа, че бракуваните кадри заради грешен фокус или трепване, се броят на пръстите на ръцете ми… на фона от над 1500 заснети кадъра.
