Триото компактни обективи: Tamron 20mm f/2.8 Di III OSD M 1:2, Tamron 24mm f/2.8 Di III OSD M 1:2 и Tamron 35mm f/2.8 Di III OSD M 1:2

Общо взето предпочитам да разглеждам поотделно всеки обектив, с който имам възможността да си поиграя. Днешните ми гости обаче остават в мен усещането, че са неразделен комплект, затова и ще наруша с малко традициите си, и ще поговоря за едно трио обективи на марката Tamron.

В светлината под прожекторите в студио Photo Cafe влизат: Tamron 20mm f/2.8 Di III OSD M 1:2; Tamron 24mm f/2.8 Di III OSD M 1:2 и Tamron 35mm f/2.8 Di III OSD M 1:2.

За по-нататък, ще използвам малко по-кратки имена, защото макар да е дъждовно майско време, не ме свърта на едно място и ми се ще да имам повечко време за пролетни разходки.

Трите обектива, видно и от имената им, имат доста общи неща, които ще споделя като за начало, а после и няколко конкретни думи за всеки един. Имах възможността да ги изпробвам не само с най-новата камера на Sony – A7c Mk II, но и на разходка в един древен комшийски град – Атина.

Разглеждайки снимките в последствие, за пореден път забелязвам, колко съм пристрастѐн към широката оптика. С 20 милиметровият обектив имам най много снимки, с 35… най-малко. Някак с любимата на всички стрийтаджии дължина 35 mm не успяваме да се сработим добре.

Класически започвам с:

Дизайн

Този път обаче под формата на видео, където нагледно се виждат няколко факта, защо това трио обективи го заглеждам съвкупно, а не поотделно. Видеото е кратко, като за късо еспресо или ристрето, както е по-правилно да се каже. Гледайте, а после продължаваме тук.

Леки, компактни, един размер като корпуси, един размер като резба филтри, еднаква максимална светлосила и бюджетни. С една дума… добре де с няколко думи това са общите характеристики на триото. Всъщност има още, които ще спомена точно сега.

Макро възможност

Както подсказва М 1:2 в името и трите обектива могат да се използват като макро такива. Да, не е 1:1 увеличението, но 1:2 е добро увеличение. Като любител на широката оптика, харесвам тази възможност, защото ми позволява да се приближа екстремно близо до снимания обект и по този начин да засиля ефекта на широката оптика. Има известно изкривяване в следствие от перспективата, но арт ефектът е добър.

В последствие ще споделя за всеки обектив каква е най-близката дистанция, от която може да снима.

OSD мотор

OSD е съкращение на Optimized Silent Drive, грубо преведен означава „оптимизиран тих мотор“. Да, мотора наистина е тих с много плавно движение, което е добра новина за видео операторите.

Пробвайки обективите като фотограф и то с най-новата камера на Sony усещам, че наистина е по-скоро оптимизиран за фокуса при видео, отколкото за фото. Да, те са широкоъгълни с малък ход на фокуса, но имам усещането, че при топ версията 28-75 f/2.8 G2 фокуса е по-пъргав.

Всъщност скоростта на фокуса се усеща единствено в макро режим, който не е толкова често използван.

Нямам кадър без фокус, но като се замисля това е по „вина“ на камерата, за която скоро ще споделя мнение.

Стабилизация

Триото е проектирано за камерите Sony с 35mm стандарт матрица. Всяка съвременна камера от тази серия е със стабилизирана матрица. Някои от APS-C камерите, на които също може да използвате това трио, също са със стабилизирана матрица. Затова и от Tamron са решили да спестят оптичната стабилизация. Това позволява уникално лекото тегло, с което се фука триото и разбира се по-ниска цена. Оптична стабилизация, която да се комбинира с матричната не е нужно с оглед, че това е широка оптика и правилото за снимане от ръка позволява ниски скорости.

Защита от атмосферни влияния

Гумен пръстен около байонета, както и уплътнения на места, през които може да проникне прах или влага в обективите. В добавка и класическото вече флуоритно покритие на челната леща, което отблъсква замърсяване и намалява вредното влияние на мазните отпечатъци.

Какво имам предвид с последното? Никой не пипа нарочно предната леща с пръсти. Случва се понякога. Добре е веднага да се почисти от такова петно, защото мазнината в човешката кожа понякога има способността да наруши качеството на нанесеното просветляване на обектива. Флуоритната защита предпазва това просветляване, но все пак, лепнете ли някой пръст на оптиката, се постарайте да я почистите възможно най-скоро.

67 mm резба за филтри

Tamron харесват този размер резба и доста техни обективи са с него. От една страна това е добре, защото позволява закупуването само на един размер филтри, а при смяна на обективи има съвместимост на предните капачки.

Създаването на общ размер корпус при триото от друга страна води и до факта, че се изгражда по най-големия от обективите. Така друг обектив се оказва ненужно голям за възможностите които предлага.

Както споменах и във видеото, тази троица е мислена и за видео снимащите, и тяхното удобство за случаите, в които използват гимбъл.

Диафрагма

2.8 е максималната диафрагма на Tamron 20mm f/2.8; Tamron 24mm f/2.8 и Tamron 35mm f/2.8. Някой ще погледне скептично и ще каже, че за праймове това е ниска светлосила. Да не забравяме важната подробност, която повтарям вече няколко пъти: тегло, размер, бюджет.

2.8 не прави това трио боке трепачи. Все пак имам моменти, в които създават такова.

Ламелите са 7 на брой, заоблени. Нечетният брой означава слънце с много лъчи за феновете на детските спомени, като мен например.

Мисля, че с това общите неща в триото се изчерпаха и сега е време да погледна всеки обектив по отделно, и да споделя някоя и друга снимка. Ще подчертая, че снимките са илюстративни, някои показват дефокус или възможност на бокето, без да имат особен художествен смисъл.

Tamron 20mm f/2.8 Di III OSD M 1:2

Имаше една песен: „широко, широко, широкооо…“ или май беше… „високо“!? Както и да е започвам с най-широкият обектив от триото.

Най-близка дистанция за снимане – 11 сантиметра. Работете много внимателно, защото сниманият обект може да е буквално на около 4 сантиметра от предната леща. Не използвайте сенника, когато снимате макро и отчетете, че е възможно да засенчите обекта. Всеки полъх на вятъра (ако снимате някое цветче) е от значение за фокуса. Дори и леко поклащане докато снимате може да промени равнината на фокусиране. Обаче пък е интересно с толкова близко снимане. Може да се получи изразено боке и дефокус, независимо че обективът е ултра широк. Бокето е добре изразено, но има склонност за леко смачкване и компресиране към краищата на кадъра. Няма ясно изразен остър край, което го прави приемливо за по-ортодоксалните фенове на този ефект. Възможно е понякога да се появят остри ръбчета, независимо, че се снима на максимална диафрагма.

Оптичната схема е изградена от 10 оптични елемента събрани в 9 групи. Почти не се забелязват хроматични аберации, но е добра идея да отбележите отметката, за автоматична корекция в Camera RAW или LR.

Докато снимате камерата автоматично коригира винетиране и дисторзия тип буре. Картинката във визьора (или на дисплея) е ок, ще е такава и ако снимате на JPEG. Когато изсипете снимките в RAW в редактиращата програма, по-скоро няма да видите коригирани снимки, а такива с винетиране и дисторзия. Трябва да изберете от профилите на Tamron в Camera RAW или LR и да го приложите. Нямам идея, защо това не се случва автоматично, както при други марки…

Профила добре коригира недостатъците и не „яде“ от кадъра, както ще си помислите, след като видите визуално промяната. Просто всички съвременни обективи виждат малко повече и софтуерно се коригира до нужния зрителен ъгъл и съответно по-добро качество.

Последните изречения са валидни и за останалите два обектива от троицата. Ще пусна сравнение – без и със корекция, за да добиете представа и да си имате едно на ум, че има профил, който е мисля задължително да се приложи.

Просветляването на Tamron 20mm f/2.8 е добро и вътрешни отблясъци могат да се видят само когато го тормозя, снимайки директно слънце в кадъра и то отблясъците не са много видими.

Не съм пробвал дали стандартен филтър би влязъл в ъгълчетата на кадъра. Все пак при толкова широк обектив препоръчвам употребата на така наречените „тънки“ филтри, за да сте напълно застраховани.

Обектива има характерното за този тип оптика перспективно изкривяване, което се засилва с промяна на ракурса на снимане. При природни пейзажи може и да не личи много, но в градска среда трябва да се внимава с кадрирането, ако желаете да имате отвесни линии.

Tamron 24mm f/2.8 Di III OSD M 1:2

Една също любима дължина. Тук минималната фокусна дистанция е 12 сантиметра, тоест една идея сте по-далече от снимания обект, но все пак не забравяйте да свалите сенника и да се огледате, дали не засенчвате обекта.

Оптична схема 10 елемента в 9 групи. Малко по-изразени хроматични аберации. Освен автоматичното прилагане на корекцията, може да подпомогнете и ръчно със „зеления“ плъзгач на около 10 стойност. Това за случаите в които наистина много се задълбочите в търсенето на проблем.

Вътрешните отражение са на ниво, че не виждам такива при сходни кадри с предходния обектив. Разбира се винетиране и дисторзия тип буре. Описах по-горе какво трябва да се направи и профила е добър.

Бокето не е изявено структурно, но е видимо с приятен рисунък. Понякога може да покаже компресиране и остри ръбчета при снимане на светлинни гирлянди, но причината може и да е от вида на самите лампички.

Tamron 35mm f/2.8 Di III OSD M 1:2

Последният от троицата… за сега. Най-близко фокусиране – 15 сантиметра. Специфичният му сенник позволява да се използва спокойно при макро фотография. Харесвам този вид сенници, защото много добре защитават от слънчеви заслепяване, както и от механично въздействие върху челната леща. За съжаление такъв тип сенници са неприложими към по-широките обективи.

9 оптични елемента в 8 групи. Минимални хроматични аберации, както и вътрешни отражения. Винетирането и дисторзията са много по-слабо изразени сравнено с предходните два обектива, но все пак е нужно да използвате профил, за максимално качество на изображението. Много добра острота по целия кадър.

Бокето е малко по „нервно“ с по-остри и видими ръбове и със склонност за изявено компресиране тип „бадем“ или „котешки очи“. Може би няма да допадне на боке маниаците. Другият недостатък, както писах по-горе, не мога да намеря точния кадър с тази дължина, но тук причината е изцяло в мен.

Финално

Tamron 20mm f/2.8 Di III OSD M 1:2; Tamron 24mm f/2.8 Di III OSD M 1:2 и Tamron 35mm f/2.8 Di III OSD M 1:2. – леки, компактни, бюджетни. Добър избор за пътуващи фотографи, обичащи да носят малко багаж, добър избор и за снимащи видео и използващи гимбъл. Единственото, което ме спира да кажа, че това трио е насочено 100% към видеографи е липсата на гривна за управление на диафрагмата.

Възможно ли е Tamron да допълнят серията с някой 50 и дори 75 милиметров обектив, като се запази размера? За 50 mm мисля е възможно, за 75… може би размера ще трябва да се промени, но ще поживеем ще видим. Предполагам не съм първият задал такъв въпрос на Tamron.