Преди няколко месеца посетих Атина. Съседна столица, която е толкова близо до България, че ми отне 50 години, за да стигна до нея. Е, стигнах и дори носих със себе си две камери и няколко обектива, сред които и Tamron 17-50mm f/4 Di III VXD.
На първо четене, поне за сега този обектив е предназначен за безогледалките на Sony с Е и FE байонет. Покрива сензор 35 mm стандарт. Има постоянна светлосила f/4 и е бюджетен. В добавка допълва серията обективи с размер на филтъра 67 милиметра.
Веднага изниква следният въпрос: защо след като имаме 17-28, който е на 2.8 диафрагма? Защото е по-универсален. При 17-28 имаме кратност на вариото от х1.64, докато при 17-50 кратността е почти два пъти по-голяма – х2.94. това е важно при по-динамично снимане, когато въртенето на два f/2.8 обектива отнема време. Да, ама е на f/4… Така е. За да се запази компактността се жертва светлосилата, а и на днешно време една диафрагма не е сериозен недостатък при средния клас варио обективи.
За сега се предлага само за Sony, но не бих се учудил да се появи за Nikon Z и Fuji X байонет. Да, Tamron 17-50mm f/4 Di III VXD ще бъде добър избор за универсален 25.5-75mm f/4 обектив за камери с APS-C размер матрица.
Благодарение на MegaDap преходник успях да изпробвам обектива на оранжевия звяр – Nikon Z f, но за да е абсолютно меродавен теста снимах и със Sony A7c II за който писах наскоро.
Време е за кратко видео относно дизайн и след това се връщаме тук за повече технически характеристики.
Забравих да спомена, че Tamron 17-50mm f/4 Di III VXD е с вътрешен фокус и вътрешен зум, тоест неговите размери не се променят независимо как фокусирате или кадрирате.
В добавка: Sony A7c II е на размер колкото APS-C предложенията на Sony като например А6500, затова и отново, ще добавя, че Tamron 17-50mm f/4 Di III VXD ще пасне добре като стандартен обектив.
Фокус
Писах, по-горе, че съм пробвал обектива на две съвсем различни камери. MegaDap адаптера се справя много добре. Почти не усетих да има разлика в скоростта и най-вече качеството на фокусиране при Nikon. Все пак със Sony-то, което в случая бе и най-новият модел на японската фирма, фокуса бе една идея по-пъргав.
Имам усещането, че е малко по-бърз сравнено с 17-28/2.8, все пак обектива е по-нов като модел и явно мотора е претърпял развитие.
Гривната за ръчен фокус е доста голяма, покрита с гума и лесно се работи дори и с ръкавици (пробвах, макар да е лято). Винаги се възползвам от опцията да имам едновременно автоматичен и ръчен фокус, а тук няма неволно размърдване на гривната за фокусиране, заради по-издължения дизайн на обектива, както ми се случва при обективи с по-къс размер.
Имам усещането, че така нареченото „дишане“ при префокусиране е доста минимално. Дали е функция на обектива или камерата (Sony широко рекламират тази си опция) няма как да кажа, но е добра новина за снимащите видео.
Оптика
Оптичната схема се състои от 15 елемента събрани в 13 групи. Сред тях имаме: един формован асферичен елемент, два хибридни асферични елемента и три намаляващи дисперсията. Доста стъклария е събрана на едно място. Въпреки това имаме някои видими оптични грешки.
Хроматични аберации. Видими при всички отвори на диафрагмата. От синьозелено-оранжев тип са. Не са големи и ще се видят единствено при зони с голям контраст.
Дисторзия. Доста изявена тип буре при 17 милиметра и минимална тип възглавница при 50. Ако снимате с камера Sony за които всъщност е предназначен обектива, почти няма да видите оптичните грешки, особено дисторзията. Те се коригират директно в камерата. При снимане с Nikon с преходник, тази корекция не съществува и в първи момент може да ви шокира.
За щастие в Adobe LR има създаден профил, който сработва еднакво добре както на файловете снимани със Sony, така и на тези заснети с Nikon. Хроматичната аберация се изчиства почти напълно. Може да подпомогнете процеса с малко допълнително ръчно изчистване. Дисторзията също се коригира добре, както и винетирането.
Пускам два примера показващи действието на профила при 50mm защото таблицата ми е малка и за съжаление няма как да тествам обектив под 24mm.
Tamron 17-50mm f/4 Di III VXD не може да се похвали с голяма рязкост в краищата при отворена диафрагма. Едва при диафрагма 8 имаме добра рязкост по целия кадър. При максимална 4 в краищата рязкостта е видно по-малка. Ако се постави на камера с APS-C матрица, резултатите ще са много по-добри, защото екстремните краища няма да влизат в кадъра. Все пак този обектив е правен да покрива 35mm сензор, затова трябва да го разглеждам като такъв.
В реална снимачна обстановка не се усеща липсата на острота в краищата, освен ако не снимате през клони на дърво на максимална диафрагма. Може да разгледате примерите в галерията. Както винаги това са 100% кроп от кадъра без приложени никакви подобрения и включени профили.
Покритията на оптичните елементи са много добри, до степен, че дори и при директно снимане срещу слънцето, вътрешните отражение са минимизирани почти до никакви. Да, може да се изкара някой флеър, но ще трябва доста да се постараете.
Дефокус и боке
Този обектив не е „боке трепач“ не е и създаден да бъде такъв. Все пак може да постигнете прилично боке и сравнително плитък дефокус, когато сте на 50mm позиция, максимална диафрагма и снимате сравнително от близо. Минималната фокусна дистанция при 50mm е 19 сантиметра. Целенасочено заснех няколко кадъра при близка дистанция и може да видите в галерията най-долу резултата. Интересното е, че макар да не е идеално кръгло, бокето се запазва почти без компресиране в краищата и не е с остри ръбчета (аз харесвам острите ръбчета, но това не било добро боке според маниаците), тоест меко и приятно.
Диафрагмата се състои от 9 заоблени ламела, които запазват заоблеността на бокето до диафрагма 8. Броя на ламелите дава приятна рисунка на слънцето, когато снимате при диафрагми 16-22. Макар това да е оптичен дефект, знаете аз често го използвам като ефект. Ще добавя, че дифракцията на светлина (за която всъщност говорим) започва да си личи на диафрагма 22, но ефекта със слънчевите лъчи е видим още на 16, така, че спокойно може да се заиграете, без да си развалите изображението.
Tamron 17-50mm f/4 Di III VXD
Oбектив подходящ, както за фото, така и за видео. Заради конструкцията му, която позволява да се запазва размера му независимо от положението на вариото, или на фокуса е подходящ да се използва на ръчен стабилизатор (гимбъл). Както писах по-горе, дишането е минимално.
Няма оптична стабилизация, но с оглед, че всички камери на Sony с 35mm сензор са със стабилизирана матрица не е проблем. Да, някои APS-C камери нямат стабилизация, това може да е недостатък.
Наличието на USB-C порт ви освобождава от разхода да купувате допълнително устройство с което да си ъпдейтвате обектива, а освен това може да програмирате опции за помощ при фокус и други малки екстри.
Бих казал, че е в класа на бюджетните обективи, а притежава качествата на топ обектив по отношение на покрития и защита от лоши атмосферни влияния.
Да има силно изявена дисторзия при 17mm, но тя добре се коригира в камерата (ако снимате в JPEG) или с профил в редактиращата програма (тук ще добавя, че мога да кажа това само за продуктите на Adobe с които работя). В добавка компенсират се хроматичните аберации и винетирането.
По-добрия диапазон на вариото определено компенсира едната диафрагма разлика сравнено с 17-28mm/2.8
