Tamron 17-28mm F/2.8 Di III RXD е друг представител на “Троицата” обективи, които японският производител пусна за безогледалните фотокамери на Sony. Серията се допълва от Tamron 28-75mm F/2.8 Di III RXD за който вече съм писал и Tamron 75-180mm F/2.8 Di III VXD
Покрива 35 мм стандарт матрица, но разбира се може да се използва и от потребителите имащи камери с APS-C матрица.
Това всъщност превръща този обектив в търсен. За фотографите с 35 мм матрица това е широкоъгълно продължение на Tamron 28-75mm F/2.8 Di III RXD. За снимащите с APS-C матрица, този обектив се явява стандартно варио (25.5-42 mm), което се използва поне според мен в 80-90% от случаите.
Аз го използвах на 35 mm матрица тоест като широкоъгълен.
Дизайн
Разпознаваем от далече. Троицата и последвалите я допълнителни обективи имат силует, който не може да се сбърка. Tamron са заложили на лека поликарбонатна пластмаса, която е достатъчно здрава за професионална експлоатация. Има защита от влага и прах с “О” пръстени на конфликтни места. Ринга за управление на вариото е голям с гумено покритие и оребрение, което еднакво добре се усеща и с голи ръце и с вълнени ръкавици (макар да бе лято… тестовете искат жертви).
Размера на обектива е подчинен на концепцията на “Троицата” еднаква светлосила, еднаква употреба на светлофилтри, максимално компактен дизайн. Разликата между трите обектива е единствено в дължината им.
Размерът на филтрите, които могат да се закачат е 67 mm – добре с оглед колко струват хубавите филтри на 77, или 82 mm.
Метален байонет, все пак говорим за професионална серия.
Да помърморя
Тук може би идва единственият недостатък на Tamron 17-28mm F/2.8 Di III RXD – неговият малък диапазон на работа, който дори не е х2.
Ако сте чели статиите ми за класификация на варио обективите, то знаете, че професионалните имат диапазон на работа до х3 (разликата между широката и тясната част). Tamron постъпват, хитро създавайки Tamron 17-28mm F/2.8 Di III RXD като част от серия, защото фокусните разстояния се застъпват и така нямате загуба на зрителен ъгъл.
Самостоятелно обаче ми идва с леко къс диапазон. На мен не ми пречи реално, защото го използвах предимно в 17 те му милиметра. Закачен на APS-C матрица, просто може да не стигне да бъде идеалният стандартен варио обектив.
Малкият диапазон идва в следствие стремежа да се направи компактен и същевременно светлосилен обектив. Особено широкоъгълните искат големи лещи. Общо взето това е единственият сериозен негатив който намерих на този обектив.
Фокус
Бърз и тих. Може да си внушавам, но на по-новите модели фотокамери на Sony, го усещам по-пъргав. Пробвах със Sony A7c и Sony A7 II. На новата “седмица” определено бях винаги на фокус, докато при старата седмица, пак бях на фокус, но някак по-бавно. В добавка, това е доста широк обектив и почти няма нужда от фокусиране, освен ако не се снима от минимално, или близко до минималното разстояние.
Tamron 17-28mm F/2.8 Di III RXD има пълна съвместимост с възможностите на Sony за следящ, DMF фокус и разбира се фокус по око.
DMF фокуса ми е от любимите функции, когато ме мързи да местя АФ зоната, а просто фокусирам моментно на ръчен фокус, разчитайки на пийкинга.
Като тишина на фокуса, признавам, не съм снимал видео, за да проверя, дали се чува мотора. Аз поне не го чувам, като снимам, но ако си долепя ухото до обектива, винаги ще чуя някакъв шум. Затова и препоръчвам употребата на външен микрофон при снимане на видео, защото вградения, не записва само “тракането” на мотора, но и мърдането на ръцете по корпуса на камерата.
Оптични характеристики
13 елемента в 11 групи. От тях 2 моделирани асферични оптични елемента, един хибриден асферичен, както и 2 LD (ниска дисперсия) и един XLD (екстра ниска дисперсия) оптични елементи и последният да затвори вратата.
Доста качествена оптика е събрана. Тя спомага за добра острота дори и на максимална диафрагма. Снимащите със Sony знаят, че в камерите има доста силен софтуер, който коригира някои несъвършенства на обективите, дори и те да не са на Sony.
Снимайки в JPEG може да получите коригиран добре изходен резултат, без почти никакви видими оптични грешки. Снимайки в RAW и обработвайки със софтуер различен от оригиналният на Sony, ще се видят грешките които има оптичната схема, просто защото софтуерите на Adobe например не се съобразяват с тези на Sony.
При Tamron 17-28mm F/2.8 Di III RXD може да се наблюдава дисторзия тип буре в широкия край (17 mm) и тип възглавничка в тесния край (28 mm). По отношение на хроматичните аберации, мога да кажа, че нивата са много малки и то при много силен контраст. Съществува и винетиране при максимална диафрагма, достигащо до около диафрагма разлика между центъра и краищата.
Всичко това е поправимо с няколко клика на мишката в обработващата програма или ако използвате Camera RAW на Adobe – има готов профил за Tamron 17-28mm F/2.8 Di III RXD, който може да приложите и да получите едно много добре коригирано от към оптични забележки изображение.
Профила не може да коригира рязкостта на обектива, но тук не е и нужно защото както казах тя е добра от центъра до периферията дори и на максимална диафрагма.
За снимащите с APS-C матрица ще имат една острилка на максимална диафрагма, без винетиране и с минимална дисторзия, просто защото се взема най-доброто от централната част.
Не съм направил тестови снимки в студиото, защото за съжаление нямам толкова голяма скала.
Диафрагма
Максимална стойност 2.8 по цялата дължина, минимална 22. Изградена е от 9 заоблени ламела, което позволява закръглено боке до към диафрагма 5.6, а нечетният брой ламели ми дава много лъчи, когато се заиграя с ефекта на дифракция.
Споменавайки дифракция, не се заигравайте с диафрагма повече от 16, дори и нека граничната бъде 11, особено ако снимате с R модел на Sony, защото ще се усети загубата на острота.
Боке
Не е и не е предвиден да е боке трепач. Все пак има ситуации в които може да снимате и да имате боке в кадъра. Кръгчетата, които се получават са с остри ръбчета, каквито аз харесвам, но принципно не се водят за най-доброто боке. Освен това се наблюдава ефекта на лука – в кръгчетата на бокето се виждат допълнителни по-малки кръгове, но това само при максимално увеличение и ако решим да се “вталясваме”.
Ще пусна един кроп в галерията по-долу като илюстрация.
Така или иначе това е интериорен или пейзажен обектив, където бокето не е някакъв критерий за оценка.
Стабилизация
Обективът е без стабилизация, което спомага и за компактният му вид. Общо взето от съвременните модели на Sony май само 1-2 и то APS-C са без стабилизация в тялото (матрична), така, че може да се възползвате от стабилизацията на камерата.
Сенник и филтри
Общо взето символичен сенник, но е хубаво, че го има. Може да се сваля от обектива. Аз го ползвам като ограничител, за да знам къде е края на обектива, защото имам навика, като снимам да държа ръката си в предната част на обектива, за по-голяма стабилност.
Резбата за филтри е 67 милиметра, както казах намират се в златната бюджетна среда.
Употреба
Tamron 17-28mm F/2.8 Di III RXD е универсален супер широкоъгълен обектив. Предимство е неговата компактност и лекота, недостатък е може би късият му работен диапазон, ако го използваме като самостоятелен обектив.
Добър е оптически, правилно коригиран, макар да се налагат понякога корекции за дисторзия.
Насочен е към интериорна, или пейзажна фотография и според мен е по-скоро фото обектив с оглед на ринга с “безкраен” фокус, който не би се понравил на сериозните видео оператори.
Създаден е може би като неразделна част от “Троицата”, която лесно се носи в нормална по размер чанта тип “месинджър” и няма да усетите натежаващото им присъствие.
За времето, в което са на пазара се доказаха като добра професионална серия, а мен ме чака и последният от “Троицата” – Tamron 75-180mm F/2.8 Di III VXD.
