Черно-бяла фотография

Връщайки се към първите си стъпки във фотографията си спомням как снимах само черно-бяло. Да, това бяха 80-те години на миналия век, когато нямаше дигиталки и се снимаше само на лента. Като се замисля цветните ленти бяха лукс за стандартните соц. семейства, така че просто нямах особен избор.

Един от най-качествените достъпни филми бе ORWO NP22. Струваше лев и двадесет и понеже бе дефицитен една съседка, работеща в база „ИлиЕнци“ ми уреждаше от време на време по една пачка от 10 филма. Това ми струваше джобните за две седмици…

Хубавото на снимането в черно-бяло бе това, че не се съобразяваш с това къде снимаш, покриваха някои грешки видими при цветове, можеш да си ги проявиш лесно в домашни условия и респективно копираш. Все пак си трябваха и малко умения и познания за доброто заснемане на черно-бели снимки, особено когато става дума за пейзажи.

Днес снимането на черно-бяло е лесно. Просто режим на дигиталката. Превключвате и имате черно-бяла снимка. Доста от снимките които правя сега са точно в черно-бял режим. До колко истински е той? Някои колеги твърдят че е псевдо, други, че е реален. Лично за себе си смятам, че черно-белият режим на съвременните дигиталки е по-скоро симулиран и не е оня истински, който се получава от класическата сребърна лента.

Преди година може би в един от лайфовете говорих за снимането в черно-бяло. Който е любопитен, може да се разходи до канала ни в YouTube и да го изгледа. Днес обаче реших да си поразмишлявам, както се казва с перо в ръката.

Черно-бяло

Липсата на цветове в една снимка налага умения за добър подбор на контраст и тоналност на сивата гама. Един залез с избухнали цветове е много въздействащ от същия, но заснет на черно-бяло. Чисто първично. Един портрет от друга страна в монохромна гама може да въздейства повече от цветната му версия. Да не робуваме на клишета. Виждал съм майсторски черно-бели залези които просто те смазват с драматичността си и портрети в силно въздействаща цветна тоналност.

Снимането в черно-бяло не е творческа самоцел а артистично усещане на автора. Е… има и моменти в които се налага и поради по тривиални причини.

Високо ISO

При по-старите дигитални фотокамери снимането на високо ISO водеше до появата на цветен шум. Той може да се коригира със софтуер, но понякога това води до елиминиране на финия детайл. Често фотографите обръщат снимката в черно-бяло за да елиминират този шум. Ефекта стига до там, че се имитира малко или много зърнистоста на класическа фото лента.

Лоши цветове

Случва се понякога осветлението на което снимаме да е толкова разнородно, че се получава една какафония от цветове. Друг проблем може да е някакъв нюанс, който не може да се „изчисти“ от кадъра.

Най-лесното решение – обръщане в черно-бяло. Когато се шегуваме колеги, си казваме: „когато една снимка не става, обърни я в черно-бяло“.

Лошо време

За тези които четат редовно публикациите ми, знаят, че аз съм градски пейзажист. Когато времето е хубаво, слънчево с наситено синьо небе се получават снимки в които не личи големият контраст между по-тъмните сгради и по-светлото небе.

Когато обаче е облачно и дъждовно, контрастът е толкова силен, а липсата на цветове толкова явна, че още при самото снимане получаваме снимка с осезаема монохроматичност. В такива случаи преминавам на черно-бял режим и започвам да търся подходящата експозиция и кадриране за да получа добра снимка.

И все пак черно-бяло

Обичам да снимам в черно-бяло. Особено сега с новите безогледални фотокамери. Не, че с DSLR не е възможно, но с безогледалката имаш гъдела, когато снимаш в ЧБ режим, визьорът да ти показва как че се получи бъдещата снимка още преди да си натиснал спусъка и така лесно и бързо може да прецениш какво да направиш за по-добър кадър. Признавам губи се малко от романтиката на очакването, каквато има при снимането на филм.

Романтиката

Снимането на филм има своята романтика в това, че резултата става известен едва след като си проявил филма… още преди да си го видял на хартия. После сядаш на увеличителя и започваш да довършваш творбата си, нещо като с работа на фотошоп, но по-сложно и с доста ограничени възможности. Прекарвал съм часове в лабораторията излизайки от нея с 4-5 кадъра при които съм прилагал всякакви технически похвати с маскиране, двойно проявяване и т.н. удоволствието е невероятно.

Съвременните хипстъри гордо разнасят някакви стари фотокамери със зареден в тях филм. Снимат нещо, после дават филма в близката лаборатория да се прояви и сканира. След това постват резултатите във Facebook и гордо пишат: „Заснето на филм“. Къде е романтиката?! Може би единствено в това, че не са видели веднага резултата.

Ок. С всяка дигиталка мога да имам това „снимане на лента“. Просто изключвам превюто в реално време на визьора, затварям наопаки дисплея и снимам. Когато се прибера у дома пъхам картата в компютъра и гледам проявените и сканирани снимки… същото е.

Снимай, прояви, копирай сам и след това сканирай снимката и я постни в социалките, това е „да снимаш на филм“! Подари копирана от теб сребърно желатинова снимка на приятел, на който преди това си направил портрет. Романтика.

Не е нужно да снимаш с някаква мега антика за да си „снимащ на филм“. Аз например използвам Nikon FM2 който е висококачествен не чак толкова стар модел камера, която няма да те подведе, при правилна употреба. Зареждам му черно-бял Ilford, обикновено 400 ISO защото ми харесва универсалността му и по-мекия рисунък. Единствено не мога да го копирам, защото… защото просто нямам как да съхранявам голям увеличител с аксесоарите му и „чорбите“ за копиране.

Имам набор от цветни филтри, които ми помагат за работа с контраста, като в повечето случаи пред обектива седи тъмножълт филтър…

Филтри

Черно бялата фотография иска малко познания, особено в случаите когато снимате на сребърна лента. Основните филтри за черно бяла фотография са жълт в три плътности, оранжев, червен, зелен и рядко син.

Днес няма да навлизам с подробности за пропускливоста на всеки цвят филтър и кога се използва. Мисля, че съм говорил за това в предишни срещи, а ако не съм ще помисля за бъдеща такава публикация.

Сериозните фотографи на черно-бяло използват филтри, когато снимат на лента. По това ще отберете хипстърите за които това е мода от истински запалените по този вид фотография.

Дигиталките

Всяка цифрова камера има черно-бял режим. Най-първите модели дори са снимали само в черно-бяло, както фотографията 150 години назад. Снимането е лесно, просто превключвате и имате готови черно-бели снимки.

Дали това е истинска черно-бяла фотография?

99,99% от дигиталките имат матрица съставена от фотодетектори  – пиксели, които могат да поемат светлина. Сами по себе си тези пиксели поемат само различна яркост на светлината. За да се получи цвят пред тях има поставен микро филтър с един от трите основни цвята червен, син или зелен – познати като RGB. Филтрите не са разположени самоцелно, а като специално създадена мозайка наречена още „Баер решетка“. Комбинацията от постъпилата и оцветена светлина се обработва софтуерно и се получава цветно изображение. За да се получи черно-бяло, просто се обезцветява (десетурира).

Така полученото ЧБ изображение е по-скоро псевдо такова а не реално. Да, на Photoshop или друга растерна програма в последствие може да го обработим, да използваме различни симулации на филтри, за да постигнем „реален“ ЧБ ефект, но входният файл е дошъл от обезцветен цветен.

В камерата за тази година на Photo Cafe – FujiFilm X-Pro3 има симулация на филм Fuji, в който освен чистата симулация има и така както би се получило, ако се използва средни жълт, червен или зелен филтър. Може да видите резултата в реално време и на място да прецените какъв филтър да приложите и в последствие да не се занимавате с постобработка. Да, това също е симулирано снимане на черно-бяло, но има лека идея за творческа намеса на автора още в процеса на снимане, като той може да си представи, че снима със завинтен пред обектива филтър.

При другите модели с обикновен монохромен режим се налага да си поиграем на компютъра, като се появяват все повече симулации, някои от тях твърде нереални, за черно-бели изображения.

Дигиталки с реално черно-бяло

Най-известните дигиталки снимащи в реален черно-бял режим са тези на Leica, по-точно моделите Leica M Monochrome. От скоро и Pentax се осмелиха да навлязат в този бутиков сегмент, пускайки модел K-3 III Monochrome.

Идеята тук е, че пред пикселите няма микро филтри, тоест липсва цялата „Баер решетка“. Така до пикселите постъпва само светлина с определена яркост (както е били при най-първите дигиталки) и полученото изображение е черно-бяло. Реално черно-бяло, както при използването на сребърна фото лента.

Това означава, че може да използваме същите цветни филтри за да влияем върху контраста на изображението, да бъдем творци в момента на снимането, не на пост обработката.

Да, тук я няма романтиката на очакването, но е една добра комбинация от новите дигитални и класическите физико-химични процеси.

Дали фотографите са узрели за Monochrome фотокамери, или те ще си останат все така бутиково скъпи… дано се окажа пророк, казвайки, че щом Pentax пуснаха камера с такава матрица, то очаквам тя да се появи в компактният Ricoh GR, тъй като стрийт фотографите често снимат в ЧБ, а доста от тях използват Ricoh GR…

Направете експеримент

Снимайте в черно-бяло все едно сте с лентова камера. Сложете на JPEG (в случая игнорирайте това, че непрекъснато ви казвам да снимате в RAW). Изключете превюто на дисплея, ако сте с DSLR и ефекта „реално време“ ако сте с безогледалка за да не виждате резултата преди снимане (и след снимане). Намислете си с колко филма в джоба бихте излезли на разходка и снимайте толкова поредни кадри колкото филми „носите“. Не трийте и не гледайте нищо предварително.

Когато се приберете у дома, снимките в JPEG ще са ЧБ и за разлика от RAW кадрите няма как да се „нулират“ и станат цветни както са по подразбиране. Това е начин да се стимулирате да мислите в ЧБ.

И ако сте се чудили защо на кастингите за актьори или модели се искат черно бели портрети от кандидатстващият, при ЧБ снимка се вижда кой е фотогеничен (изглежда добре пред камера) и кой не е.