Може би много потребители ще погледнат скептично на голямото разнообразие форми и големини на софтбоксовете, рефлектори и всякакви други приставки, наставки, подставки, които могат да се поставят на студийното осветление. Оптимистично си представям как някой ден в студиото си ще имам всички тези аксесоари за контролиране на светлина и ще мога да си избирам…
Благодарение на колегите от Dynaphos се уредих с достъп до техния шоурум от което станаха възможни следващите няколко реда. Рефлекторите са най-лесният начин за насочване на светлината в посоката, в която желаем. Не променят светлинната характеристика (освен, ако не сложим някакъв тип разсейвател или филтър пред тях). в различна големина и дълбочина са. Това е с цел да се постигнат по-специфични техники за осветяване. Сама по себе си без рефлектор светкавицата пръска светлина в доста голям диапазон около себе си. Веднага се вижда как употребата на стандартен 14 см рефлектор концентрира светлината върху сниманият обект. Ако искаме да насочим още повече светлината към обекта се налага да използваме пчелна пита. Този аксесоар носи името си от там, че прилича абсолютно на пчелна пита извадена от кошер, но вместо мед шестоъгълните килийки са празни и през тях минава светлина. Варира в няколко гъстоти в зависимост каква сила на насочване искаме да постигнем. Спот наставката както се разбира от името и служи, за да се освети частично сниманият обект. На нея също може да се слагат пчелни пити. Разбира се това води до определени загуби на светлина.
Студиен моноблок с монтиран рефлектор
Студиен моноблок с монтиран рефлектор и пчелна пита
Студиен моноблок с монтирана спот наставка
Студиен моноблок с монтирана спот наставка и пчелна пита
Чадъра все още масово се използва в моменти, в които бързо се налага да се разпъне осветлението и не се изисква голяма прецизност с боравенето на светлината. При чадъра формата в 99% е еднаква, различават се само по размер и по това дали са отразяващи или дифузни.Размерите варират от 85 см до гиганти с размери 220 см, за които се използва специален статив и противотежест както при стативите тип жираф. Иначе класическия тип чадъри се закрепят в специално гнездо на светкавицата (или рефлектора). Най-масовите размери са 85 см и 105 см. Според типа си биват: отразяващи сребристи/златни, бели, и другият тип – дифузни.
Сребърните чадъри дават относително остра рисуваща светлина, но правят сенките по-меки сравнено, ако използваме директна светкавична светлина. Златните имат същата светлинна характеристика с единствената разлика, че вкарват допълнителен топло златист цвят върху сниманият обект.
Споменах за вариращите размери. Определено има значение какъв размер се използва в зависимост от ситуацията. 85 см са добър размер за мини студио в което да се снима портрет, но определено не става за снимка в половин ръст а за цял е повече от недопустимо.
Загубите на светлина доста рязко спадат с нарастване на снимания обект. Ако искате да снимате човек (вярно и децата са хора, но за техния ръст става и по-малък чадър) е хубаво да използвате да речем 150 см чадър или 109 см с компромис. Ще се наложи и по-мощна светкавица, защото големите неща са лакоми (съдя и по себе си).
Белите отразяващи чадъри дават доста по-мека светлина сравнено със сребърните, но разбира се и намаляват с малко повече интензитета на светлинния поток. Чадърите са доста евтин аксесоар и не рядко начинаещи студийни фотографи започват именно с тях. Препоръчвам да има разнообразие от видове, за да се постигне различен рисунък. Защо казвам различен рисунък? Снимайки един портрет например, е доста скучно да се поставят две светкавици от страните на обекта и да се освети равномерно. Възползвайте се от типа светлина който дават чадърите за да се получи хубав обем на снимания обект. Например със сребърния чадър се прави основното рисуващо осветление, а с белия по-меко и запълващо. Чадърите имат и още една добра характеристика – светлинните петна, които създават имат близка до кръглата форма. Всъщност това се подразбира от формата, която имат. За портретна фотография вършат чудесна работа при положение, че фотографа няма на разположение софтбокс с осмоъгълна форма, защото правят “кръгчета” в очите, които седят по-естествено от колкото правоъгълното петно от стандартно да ги нарека използвани софтбоксове.
Студиен моноблок със сребърен чадър
Студиен моноблок с бял чадър
Студиен моноблок с дифузен чадър
Студиен моноблок с бокс чадър
Дифузните чадъри са много интересен аксесоар. Те могат да се използват като отразяващи чадъри, така и светлината да преминава през тях (изградени са от дифузна повърхност, през която преминава светлината). Дават много мека светлина с леки сенки, но за сметка на това са рекордьори по лакомия на светлина сравнено с всички останали аксесоари.
Загубата светлина може да достигне до повече от 50%. Особено силен ефект имат в малко студио боядисано в бяло (в каквото съм снимал примерите) защото хем през чадъра минава светлина хем се връща огромно количество светлина към околните бели стени, които на свой ред отразяват светлината и се получава едно доста равно и общо осветление.
Ще вметна и още един модел чадър събрал в себе си удобството на компактността и бързината на боравене с чадър и функционалността на софтбокс (макар и не на 100%). Бокс чадърът е аксесоар, който бързо навлиза в арсенала на фотографите. Това е комбинира сребърен повърхност с дифузна повърхност, при който загубите на светлина са сведени до ниво, каквото е при стандартния софтбокс.
Тези чадъри са два типа в зависимост конструкцията. Тя е стандартна, но просто има значение как са разположени дифузната и отражателната повърхност. В единия случай все едно имаме класически сребърен отражателен чадър, който е затворен с дифузна повърхност, а в другия случай е дифузен чадър затворен с отражателна повърхност. Първият случай наподобява повече класически софтбокс и е доста по разностранен, докато втория най-често се използва за снимки на интериори, защото се явява като една полусфера и лесно може да се поставя по ъглите на помещението и да хвърля равномерна светлина.
Може би много потребители ще погледнат скептично на голямото разнообразие форми и големини на софтбоксовете. Оптимистично си представям как някой ден в студиото си ще имам всички тези аксесоари за контролиране на светлина и ще мога да си избирам според зададената сцена с как да я осветя най-добре. Обещавам в една специална тема да обърна повече внимание защо предпочитам да имам разнообразни по големина софтбоксове, а сега ще съм върна към основното, а именно какъв е характерът осветление, който може да постигнем използвайки софтбокс.
За заснемането на примерите съм използвал стандартен 60 х 60 см. софтбокс, защото осветяваните предмети са малки по размер и характера осветление който ми дава този модел са повече от достатъчни.
Софтбокса е може би най-използваният аксесоар за контролиране на светлина. Както споменах бива различни видове като големина и като форма. Най-разпространените форми са: квадрат, правоъгълник и октагон (осмоъгълник). Софтбокса се характеризира с това, че дава мека разсеяна светлина, която тушира сенките и намалява тяхната плътност. Това се постига благодарение две дифузни повърхности. По отношение загубата на светлина, при софтбокса е доста по-малко сравнено с чадърите, защото няма никакво разсейване на потока светлина. Той се „хваща” благодарение на рефлекторно подобната му форма покрита със сребристо фолио и се насочва към дифузните повърхности. Проектирането на софтбокса е такова, че дава равномерна светлина по цялата светлинна повърхност независимо от силата на светлинния източник. Силата на светлинния източник определя единствено интензитета на светлината. За да се получи малко по-остър рисунък, може да използваме софтбокса само с едната дифузна повърхност (външната).
Може да сравните разликата с това, когато са и двете повърхности и това, когато е само едната. В единия случай имаме доста по-меки и размити сенки за разлика от варианта, в който сме само с една повърхност. Честно казано не съм виждал някой да ползва софтбокса само с една повърхност. И тук както при чадърите важи правилото за големината – малките софтбоксове за снимане на дребни неща а за големи – големи софтбоксове. има и изключения, но то кога ли няма изключения.
Студиен моноблок с монтиран софтбокс с една повърхност
Студиен моноблок с монтиран софтбокс с две повърхности.
Студиен моноблок монтиран софтбокс с две повърхности и мрежа
Студиен моноблок монтиран голям софтбокс с две повърхности
И сега една функция на някои софтбоксове на които може да им се поставя специална решетка. Решетката се нарича грид или мрежа. Софтбокса с мрежа (грид) е направен за по-прецизен контрол на светлината върху заснеманият обект. Подобно на пчелната пита, за която говорихме по-горе, тя не позволява да има разсейване на светлината към фона. Насочва светлината изцяло към важния за нас обект. Особено интересни са така наречените „стрип“ боксове които не се използват предимно за заснемане на стриптийз, както може би издава името, а са много подходящи за снимане на хора в цял ръст на тъмен фон. Хем модела е добре осветен, хем на фона не попада никаква светлина или пък има специално изградена схема за фоново осветление.
Може да се види разликата как с нормален софтбокс се осветява обекта и фона за него, докато в случая, когато е с мрежа се осветява само обекта, без да има паразитна засветка на фона. Осветлението става малко по-контрастно и има уплътнение на сенките, но понякога това е умишлено търсен ефект.
Тук за момент ще вмъкна една демо снимка какво се получава, когато така подредените предмети ги заснема с огромен софтбокс в случая 92 х 122 см. Обектите са залети от светлина и се вижда ясно колко е малка и фината сянка.
И за десерт още няколко снимки с лек сироп… така де текст за да не вземе да свърши току така изведнъж.
Както споменах примерите са снимани само с един източник на светлина намиращ се от дясно на постановката. В голямото студио това не оказва влияние, но в малко особено ако е с със светли стени, паразитната светлина е в изобилие. За да се намали тази паразитна светлина може да поставим от противоположния край на осветлението комбиниран отражател, на който сме избрали черна страна. На жаргон такъв тип отражател (който естествено вече не отразява, а поглъща светлина) се нарича негърче и ясно се вижда как неосветената половина веднага и се засилва ефекта от липса на светлина.
Ако обаче не разполагаме с достатъчно осветление в студиото, то тогава може да използваме отражателя в предназначението, за което говори името му. Както знаете отражателите много често са комбинирали в себе си няколко повърхности – бяла, сребърна, златна или черна и даже имат опцията да стават и дифузьори (но за това друг път). И тук както и при чадърите повърхността на отражателя дава различна наситеност на светлинния поток. Избирайки сребърната повърхност и улавяйки с нея светлина от източника, с който осветяваме обекта насочвайки я към тъмния участък, който искаме да просветлим, получаваме остро осветление и съответно блик върху снимания обект (ако е лъскав разбира се). Общо взето почти се изравнява осветеността от двете страни на снимания обект.
Използвайки бялата повърхност. Получаваме по-меко осветление с намален блик и не толкова агресивно изчистване на сенките, които са хвърлени от осветения с осветление обект. Силата на осветяване както при бялата повърхност, така и при сребърната (или златната, ако искате да вкарате цвят) зависи от степента на приближаване към обекта или на ъгъла, спрямо който улавя светлина от източника.
Отражател с черна повърхност
Отражател със сребърна повърхност
Отражател с бяла повърхност
