Започвам с няколко думи в аванс. Както знаете от време на време показваме тук там някой съвет как да снимаме в домашното фотостудио. Днес няма да сме у дома а в един фитнес салон. Защо фитнес салон? 1 ви януари често е ден на обещания които няма да изпълним. Да направим това, да се откажем от онова… или пък трето-четвърто. За себе си реших, че ще се опитам да вляза леко във форма. Всъщност то аз и сега съм във форма, макар и овална. Няколко дни след заветният 1 ви януари, въоръжен с препоръки се насочвам към близкия до нас фитнес салон. Там ме посреща бъдещият ми фитнес треньор – Димитър Писаров. Пропускам частта с пухтенето от уред на уред и след 2 часа, едвам гледайки се тръшвам на една дървена скамейка. Гледам Митака какви релефи е натрупал по себе си и му хрумва идеята да спретна една фото сесия. Стига съм снимал само мадами.
Митко няма против и уговарям ден за снимки. Идеята ми е да наблегна на остро осветление което да усили ефекта на релефа и същевременно да елиминирам всичко останало в залата – тоест да потънат в мрак. Най-лесно за реализиране бе да взема светкавици 2 на брой и да ги оборудвам с 18 сантиметрови рефлектори и средна като гъстота пчелна пита. От темата за рисуването със светлина помните как пчелната пита дава тясно остро насочено осветление и няма разсейки към фона. Това ми помага иначе светлият фитнес салон пълен с уреди да потъне в мрак и единствено моя модел да бъде осветен.
Проблема, с който се сблъсках и поради който не можах да използвам своя комплект за домашно студио бе фактът, че на мястото имаше проблем с източниците на захранване… сложно е, затова накратко: не можех да ползвам ток от залата. Ок! Проблема се реши лесно. Телефон. Рентал на Динафос. Поръчка на два акумулаторни моноблока + два рефлектора, два статива и две пчелни пити.
В уреченият ден пристигам по стечение на обстоятелството 30 минути по-рано. Вземам огромна чаша лате и сядам да си чакам модела. Докато чакам ми хрумна, че мога да споделя няколко думи за акумулаторните моноблокове.
HD-600 II преносима студийна светкавица – името малко подвежда, да тя се чувства комфортно в студио, но по принцип е създадена да снима там, където източник на захранване няма по една или друга причина. Удобна е за пътуващи фотографи снимащи интериори или екстериори. Предлага достатъчно мощност и импулси достатъчни за един добър снимачен ден. Не съм пробвал колко импулса ще издържи а и не това ми бе целта. По технически данни може да направи около 500 светвания на пълна мощност, аз се задоволих с около 60 и приключих сесията. Иначе като размер си е колкото един сериозен студиен моноблок и вътре в нея освен електрониката се крие голяма литиево полимерна батерия. Излишно е да споменавам удобството на този тип батерии да се зареждат по всяко време без това да се отразява на качеството им. Докато почивате от сесия може да я сложите на зарядното, за глътка възд… така де – заряд и не е нужно да чакате да е напълно заредена, за да започнете наново снимки.
Като корпус е много солиден и здрав. Може да присъединява всякакви аксесоари на Dynaphos / Bowens байонет.
Панела за управление в първият момент може да ви стресне. Далеч е от опростеният и моментално разбираем панел, каквито имат повечето класически студийни светкавици. Тук управлението е по-скоро като при системна ръчна светкавица за фотокамера – голям дисплей и доста бутони (някои от тях в комбинация с други). Това не означава, че с HD-600 II се работи трудно. Няколко минути разглеждане и мисля, че бихте се справили дори и без инструкция за употреба. Все пак ЗАДЪЛЖИТЕЛНО прочетете инструкцията за употреба, ще ви спести време за поне една бира.
HD-600 II дава доста възможности за настройка.
Аз обаче ще се спра на няколко които ми направиха впечатление
- Два режима за зареждане – бърз и бавен. Разликата не е много голяма, но пък при бавният се щади батерията и тя за благодарност ви позволява да направите повече импулси с едно зареждане.
- Пилотно осветление тип LED с мощност от 5 вата (тоест някъде около 50 ватова крушка). Това пилотно е използваемо в ситуации където няма ярка светлина. В полутъмният фитнес, където снимах ми вършеше идеална работа, независимо от пчелните пити, но при снимки насред поляната в парка… едва ли ще усетя нещо от него. Харесва ми, че е LED технология. Това спомага за пестене на батерията. Може да се настройва да гасне автоматично след около минута.
- Регулиране на мощността – уникално голям диапазон от пълен импулс – 1 до 1/128 от импулса. Веднага отпада притеснението от това, че имате много мощна светкавица. Както се казва може да снимате на отворена диафрагма и да “бокействате” без никакъв проблем.
- Вградено радио синхронизиране и управление. Това е като допълнение към минималната мощност, на която може да снима HD-600 II. Често ми се случва при намалена мощност фотоклетката да не реагира на импулса на водещата светкавица и тогава с почват едни хватки как да накарам светкавиците да се синхронизират. С вграденото радио този проблем не е на дневен ред. Освен за синхрон през радиото може да се управлява мощността на светкавицата. Ще вметна и една хватка, на която се светнах докато работех с HD-600 II – как да управлявам две отделни HD-600 II. Принципно радио предавателя (купува се отделно от светкавицата) има 16 работни канала, по които може да се синхронизира или управлява светкавицата. Знаете, че за да сработи синхрона, то всички светкавици трябва да са на един канал. Да, но не. Тук има една малка подробност. Ако поставите радио предавателя на канал 15 то той изпраща сигнал към всички канали и пали светкавицата независимо дали тя е на канал 1, 2, 3, 6 или който там щете. Как тогава да управлявате силата на импулса на различните светкавици? Лесно. Поставете всяка светкавица на различен канал. Например аз избрах канал 1 и канал 2 превключвате джъмперите на радиопредавателя на канал 1 и настройвате едната светкавица, след това превключвате на канал 2 и настройвате другата… когато снимате превключвате на канал 15 и палите двете светкавици едновременно. Комбинацията кой канал на кои джъмпери отговаря се вижда на дисплея на HD-600 II (за да ви спестя ровенето из инструкцията).
По отношение на дистанционното управление има какво още да се желае, но е факт, че го има и че може да намериш начин да го осъществиш. Хубаво е, когато си вземате комплект HD-600 II да си предвидите и дистанционни към него. Казвам го в множествено число, защото винаги е добра идея да имате резервни предаватели (например моя комплект от 3 светкавици е с два предавателя).
А, Митака дойде време е да редя осветление и да започвам със снимките. Реших да заложа на изключително проста светлинна схема, както ще видите и от снимките. Споменах вече разполагам с две акумулаторни светкавици HD-600 II със закачени на тях рефлектори с пчелни пити. При почти всички снимки ги разположих отляво и отдясно на модела си, като се ориентирах по пилотното осветление какво петно светлина дават. Мощността на светкавиците бе такава, че да ми даде диафрагма 8 при 100 ISO като за целта се осланях на добре познатият ви вече светломер Sekonic Litemaster Pro L-478DR Light Meter.
Първият кадър направих всъщност само с един източник на светлина. Позиционирах модела, светкавицата (както се вижда на схемата, с уточнение, че се намира високо горе на 2 метра над модела), премерих и нагласих данните в камерата. направих една снимка “на сухо” тоест Митко не се бе набрал, за да се ориентирам горе долу дали постигам това което искам. Когато казах готово, Митака се стегна набра се и ми даде възможност да направя няколко кадъра (издръжлив ми бе моделът честно казано).
От там насетне започнахме със заигравки с различни пози, като пуснах в ход и 2 рата светкавица. Внимавайте когато снимате с остра и насочена светлина. Сенките са плътни, а най-малкото движение на модела може да го изкара от полезния светлинен поток. Ако имате възможност изгасете светлината на мястото, където снимате да се ориентирате добре по пилотното осветление. Следете някоя сянка да не скрива важен детайл или да загрозява по някакъв начин. Например, там където Митко показва мускулите на гърба си, първоначалната поза хвърляше сянка на лицето му която не ми харесваше. Препозиционирах лявата светкавица и леко коригирахме ръката и резултата ми хареса доста повече.
Тук няма за къде да бързате. Светлината не струи от всякъде, а е капризна и лесно може да ви избяга. Резултатите обаче са много приятни. Кадрите които направих по отношение на експозиция почти не се нуждаят от корекция. Единственото, което леко ме дразни, че все пак колкото и да бе оскъдна светлината на фитнес залата (не можахме да я спрем, защото хората си тренираха) някои уреди мога да се видят леко на заден план, но това както казват съвременните фотографи: е… ще го оправим на шопа…
Нямаше как да не се изкуша и да не пробвам някои снимки с приложени по-специални филтри. Надявам се да не съм прекалил.
[twentytwenty]
[/twentytwenty]
[twentytwenty]
[/twentytwenty]
Това е за днес. От както снимах повече не се върнах във фитнес залата и формата (овалната) си е все още запазена.
До нови срещи в домашното студио.
