Днес на гости в рубриката ни е един много специален човек, който дава началото на три интересни представяния: Наградените от конкурса „Пътуване на щипка“ на Фотоваканция 2014, който бе организиран от нашите партньори от Фактор. От всички снимки, които участваха, нашият екип хареса трима автори, чието портфолио ще представи идните няколко седмици.
Ще започнем разбира се с първото място и снимката която ни грабна от пръв поглед. Като фотографи и големи почитатели на туризма винаги се опитваме да покажем пътешествията по един по-различен начин, през нашия обектив. Не случайно и снимките които наградихме са много в наш стил, но … Венеция остава в сърцето завинаги. Това е снимката победител а неин автор е Марина Чамуркова.
Тук представяме Марина в по-различна светлина с нейните портрети, но искрено се надяваме, че в някоя друга публикация ще се съгласи да ни разходи до Карнавала във Венеция, от където е и нейната снимка.
Все пак коя е Марина, разказва самата тя…
“ Трето поколение фотограф съм, дядо ми беше фотограф на МДТ „Константин Кисимов“- Велико Търново. От 1990г., майка ми започна да се занимава с фотография. Заминаваше за една седмица отпуска и се наложи за два дни да се науча да копирам черно-бяло, за да я заместя – някой трябваше да копира снимките за документи. След това дойдох да уча в София- НБУ- спец. Реклама и си намерих работа във фото-ателие…После се записах в школата по фотография в НАТФИЗ, при проф. Румен Георгиев. Той повярва в мен, повече от колкото аз някога съм си вярвала и заради него реално продължих да се занимавам с фотография. 2000г. кандидатствах и ме приеха в НАТФИЗ- Художествена и Приложна Фотография.
През 95г. се заканих, че не искам да чувам повече през живота си за фотография, и както се получава в живота- каквото се заканиш, обратното става. Удоволствието за мен, е при самото снимане. Естетика и красота, това е което търся като усещане.
Имам спомен от един от първите кадри, който съм снимала. Двойка младежи пият кафе пред народния театър, под масата беше по-интересно от колкото над масата. Младежа с тъмни дънки, момичето със светли, снимах краката им, като положение бяха много интересни и като контраст, след като проявих филма, се оказа че момичето на глезена има гривна с половин сърце. Може да се каже, че от тогава се запалих по фотографията, за себе си установих,че фотографията може да показва неща и моменти от живота на хората, които в ежедневието не виждаме и не забелязваме.
Фотографията е удоволствие. Когато е работа – удоволствие от работата.
Жанрът е Портрет – Доставя ми удоволствие, когато хората се харесват. Много хора имат нужда да се погледнат от страни и да се харесат. Липсата на самочувствие е доста често срещана в хората. Доставя ми удоволствие, хората да се преоткриват в следствие на заснети от мен, техни портрети.“
