Ето че е време и за първият ни гост в рубриката за 2017г. Оставаме верни на традицията да ви представяме български автори и говорейки си за българското, няма как да не споменем и красотата на родната ни природа, която често ще видите във фотографиите на следващият ни гост.
Той е млад, талантлив и един от най-добрите ни пейзажисти фотографи. За него фотографията не просто хоби или бягство от ежедневието. Не и когато си посветил времето си на нещо толкова вълнуващо като пейзажа. Мисля, че е крайно време да вдигна затъмнението около името му. На гости ни е Емил Рашковски и неговите вдъхновяващи природни картини. Не казвам фотографии, макар да са такива, защото Емо има уникалното умение да превръща в картини всеки един откраднат миг сред природата. И макар на пръв поглед да изглежда лесно, винаги съм смятала пейзажната фотография за един от най-сложните жанрове, защото се иска много търпение, отдаденост и любов, колкото към самата фотография, толкова и към природата, и нейната необятност и сила.
Оставям ви в компанията на снимките на Емо и няколко думи от самия него:
За мен фотографията е не просто механично прилагане на техники и обработки, а непрекъснато развиващ се творчески процес. Във фотографията търся и се опитвам да осъзная смисъла, да работя с въображението си, да съм креативен. За мен е важно непрекъснато да развивам умението си да наблюдавам и да виждам, да развивам визуалната култура и въображението си, както и да мога умело да пресъздавам образите с помощта на техниките на фотографията така, че снимките ми да постигат търсения ефект.
Обичам творческия процес, при който влагам собственото си интерпретиране на сюжетите, които снимам. Така се опитвам да изразя чувствата си за това, което виждам.
По фотографията се запалих преди повече от десет години. Запленен от красотата на природата, изпитвах потребност да запечатвам картините й по някакъв начин. Започнах да обикалям планините с един компактен апарат, но бях фокусиран повече върху планинарството, отколкото върху истинската пейзажна фотография. По-сериозните ми фотографски търсения започнаха преди около 3 години и в момента ходенето ми сред природата е почти изцяло свързано със снимане.
Напоследък все повече ме вълнуват простотата и минимализма в кадрите, както и по-монохромните изображения. Опитвам се да бягам от клишетата, къде по-успешно, къде не. Старая се да влагам смисъл, да изразявам себе си и усещанията си за заобикалящия ни свят.
